изпитва подобна животинска разюзданост. Но такава бе истината и сега тя бе тук, в резиденцията на губернатора, а също така и Елмира. Никоя от двете нямаше да замине веднага, защото той трябваше да се погрижи най-напред за живия товар.
Щом се качи на борда на „Шейтан“, Рори се опита да прогони чувствата си на заден план. Тъй трудно беше да ги подреди всичките. Съзнаваше, че онова, което изпитва към Мери Фортескю, не е любов, но какво беше в такъв случай? Приятно му беше да е с нея и при боричкането в леглото тя нямаше равна на себе си. Сега, след като бе видял действията на лейди Мери с Файал, съзнаваше, че на драго сърце би сменил мястото на младежа. Би го задоволила лейди Мери в новата си роля. Но може би повече от разюзданата похот на Мери Фортескю, или от разгорилия се огън в лейди Мери, той жадуваше за тихото задоволство, което винаги бе изпитвал с Елмира. А сред всички тези мисли се заплиташе и смущаващият спомен за мулатката, която бе срещнал в Мелроуз. Какво беше името на онази повлекана? Мария? Под нечистотиите, които я покриваха, имаше нещо, за което си струваше да се помисли. Но тъкмо сега дявол ги взел всичките! Да вървят на майната си! Той се усмихна. Беше ги имал всичките, с изключение на Мария. Някой ден ще я потопи в леген с вода и ще я измие. Но стига разсейвания! По-добре да се замисли за робите.
Джеху бе застанал край дългата редица роби, заобиколен от топове брезент и с остър нож в ръката. Всеки негър пристъпяше до него, Джеху отмерваше два аршина платно, срязваше го с ножа и го връчваше на роба, който след това се оттегляше към мостика. При изненадания и учуден вид на Рори, Джеху сви рамене.
— Не мога да ги оставя да маршируват голи из улиците на Порт ъф Спейн. Може да са диваци, но пискюлите дето висят между краката, им изглеждат дяволски човешки, а те не са гледка за порядъчна жена. Никога вече няма да се задоволи със своя съпруг. Не мисли, че използувам нашето хубаво платно, само за да запазя благоприличието на тукашните жени. Не, сър! Изпращам игли, конци и восък. Всеки мъж сам си носи парчето брезент през града и щом стигне до своето място, зашива страните и се получава чувал, който ще напълним със смола. Какво ще кажеш за стария глупак, който с един куршум убива два заека?
Рори кимна одобрително, изненадан от предвидливостта на Джеху. Когато и последният роб слезе на сушата, Рори го последва, за да ги намери събрани на кея под наблюдателното око на Тим. Всеки бе с пристегнатото около кръста си парче плат и широко ухилен при усещането на твърда почва под краката си. С помощта на няколко моряци Рори ги строи по четирима и поведе колоната. С помощта на действуващия като надзирател Кту, а също и на яхналия кон Тим, който ги следваше отзад, те закрачиха към къщата на Мери. Мама Феба ги очакваше, яхнала един кокалест катър, превил гръбнак под огромната тежест. Закиска се доволна при техния вид, и особено когато съгледа момчетата, напомняйки на Рори, че й е дал обещание да подбере тези, които намери за най-подходящи да слугуват в къщата. А също и че ще бъдат необходими хора за оборите, помещенията и зеленчуковата градина, както и за млечните кози, кокошките и всичко останало, осигуряващо хранителните доставки.
Скоро на робите се стори скучно да маршируват спокойно. Въодушевените им чувства преливаха. Те подскачаха във въздуха или на дължина и подритваха крака с белите си пети, развявайки постоянно като знамена провесените платове, при което провисналите им подробности оставаха неприкрити. Всичко бе ново и различно за тях и ги караше да жестикулират и да се провикват при вида на някоя къща, птичка, дърво, волска кола или минаващ с каретата си бял мъж.
По пътя за плантацията трябваше да преминат през малка река и дори видът на свежата вода бе прекалено много за тях. По време на плаването бяха разбрали кой е техният господар. Кту, заедно с избраните от него отговорници, изтича към Рори и го замоли за кратък престой, за да могат да се изкъпят. Той се съгласи и цял час те скачаха из водата, търкаха се с белия пясък от дъното на реката и със снопчета трева. За пръв път от месеци насам, ухаещи на чистота, мнозина от тях дотърчаха до изправения на коня си Рори, взеха ръката му и я положиха на влажната си глава, помилваха коляното му и бяха доволни от ласкавото потупване на ръката му по гладката като атлаз кожа на изпечените им от слънцето плещи.
В Мелроуз Рори и Тим се занимаваха да настанят, нахранят и разположат робите за почивка. Накрая всички бяха подслонени, макар че леглата им представляваха купчини сено, а първото ядене само варени банани. Но Мама Феба обеща на Рори, че на сутринта ще има повече и нищо не помрачи опиянението на момчетата от благополучното им пристигане на сушата. Късно следобед, когато вече имаше известен ред, Рори извика Мама Феба под сайванта, за да подбере шестима, които да обучи за домашна прислуга. Бавно тръгна покрай редицата. Внимателно огледа всички, преминавайки няколко пъти, докато направи избора си. Рори забеляза известна прилика между избраните и когато я запита, тя му отвърна със звучен, весел смях:
— Защо, господар Рори, аз избирам тях млади и нежни? Мъже, които идват при къща на мисис Фортескю, те винаги търси девици. Обичат да блъскат тях. Аз също обича млади мъже и да научи тях прави неща, както аз харесвам. После аз също иска научи млади момчета бъде добри разплодници за теб — дойде време ти доведеш някоя женска ляга с тях. Това причина защо аз подбира така тях. Тук ние няма развъжда дребосъци. Освен туй — тя намигна на Рори — Мама някак свикнала с млад жребец Файал и тя надява може някое от тези момчета стане него като порасне след две три години.
Макар че Рори не можеше да си представи някой друг освен Файал да прегръща Мама Феба, все едно че се любиш със слоница, той й намигна и тя пак се закиска.
— Аз тази нощ има изненада теб, госп Рори. Голяма изненада! Ти само гледа. Твой приятел Тими върне града за мен с известие за мисис Фортескю. То изненада и ти не бива опитваш измъкнеш от мен. Но дойде нощ и ти видиш. Сега аз само взема тези младоци в къщата и залови за работа. Място голямо и работа много.
През остатъка от следобеда Рори остана извън къщата, където младите негри под вещото ръководство на Мама Феба чистеха стаите с ведра, метли и парцали. Той се установи в помещението за робите, където надзираваше тяхната работа, подбирайки десет души, включително тези, които бе назначил за отговорници на кораба. Но докато Мама Феба се интересуваше повече от младите, с добра външност и подчертана физическа надареност, Рори подбра най-силните и най-интелигентните. След това извади моряшките игли и конци и им показа как да пришият парчетата платно, за да направят чували. Те схванаха бързо и преди да ги остави, отговорниците вече учеха другите как да го правят. Купчината чували започна бързо да се трупа в ъгъла на помещението.
Следобед в Мелроуз пристигна Тим, водейки натоварения с кошове катър. Отказа да каже на Рори какво има в кошовете, а ги откара към задната врата, предаде ги на Мама и после дойде да седне до Рори. Отскубвайки се от безмилостните разпореждания на Мама, Кту също седна на земята до Рори. Положи глава върху коляното на Рори, отчасти, да почувствува близостта на господаря си, а и за да направи впечатление на другите чернокожи, че само той се радва на пълното благоволение на господаря.
Тим и Рори седяха, заслушани в припева на робите, които шиеха торбите, докато светлината стана толкова дрезгава, че повече не можеше да се вижда. Резкият тропически здрач се стопи в нощта и откъм къщата прозвуча звън на камбана. Без да знаят значението й, те излязоха от помещението и закрачиха сред сгъстяващия се мрак към къщата. Мама Феба бе застанала на предната врата като призрачна планина. Покани ги вътре с шумоленето на колосаните си фусти.
Вътре имаше коренна промяна от потъналите в паяжина дебри на сутринта. Сега всички подове бяха лъснати, канделабрите също, сред свежия аромат на сапун и пчелен мед. През огромната всекидневна зала тя ги поведе към трапезарията, където огромна махагонова маса бе застлана за двама. В чисти бяла риза и панталони Кту се появи изневиделица и застана зад стола на Рори, докато сресан и сияещ, Питър, също в бели дрехи, се изправи зад Тим. Порой светлина от средата на голямата маса отразяваше свещите на големия сребърен канделабър. Придърпаха столове за тях и със завъртане на фустите си, Мама излезе.
После нейните момчета, всичките с бели бричове, донесоха пълен супник и тя се върна да ги надзирава, насочвайки движенията им, докато те сервираха на Рори и Тим. Последва блюдо пилешко с ориз, силно подлютено, и салата от палмова сърцевина, обилно полята с масло. Вечерята приключи с крем карамел и чаши тъмно, горещо кафе, гарнирано с бренди. Рори измести стола си от масата, сграбчи Мама Феба през кръста и я целуна.
— Това ли е изненадата, която ми готвеше? — ръцете му напразно се опитваха да обгърнат огромната й талия.
— Ами, не, госп Рори, това само ядене. Голяма изненада идва скоро. Ако вие, господа, готови иде в
