хвърча нощем и да пия кръв. Но мога обичам теб, господар голям мъж. Мога обичам теб тъй, че ти идва моли мен сутрин, обед и вечер да любим. Мъж, ти още не видял нищо. Чакай, аз почна веднъж.
Той потупа кървавата възглавница и се отпусна така, че да може да я вижда по-добре. Тя се залови да доказва думите си с неизчерпаема вещина, каквато не бе изпитвал от Четсуба насам. Зората набразди небето в розово и теменужено, нахлу в стаята и запрати на пода насечената сянка на решетката от прозореца. Той се обърна настрана, освободи ръката си и заспа. След миг тя стана, грабна атлазената си рокля и я метна на себе си. После се наведе за мъртвия петел, изскубна едно дълго, извито перо от опашката му и го мушна между краката на Рори. Усмихвайки се, тя излезе от стаята.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Рори се събуди бавно, борейки се с летаргията, която го бе нападнала. Стаята бе обляна от ярки слънчеви лъчи, както можеше да бъде само в късна утрин. Леко разлюля глава, почувствувал рязката болка в устата, после пое дълбоко дъх и изпъна гърди. Едва не повърна. Повдигна му се от наситения мирис на пот, мускус и отблъскващия солен мирис на завършеното удоволствие. Въпреки отворения прозорец, цялата стая вонеше. Вдигна глава от възглавницата и се загледа в собственото си тяло, покрито в морави петна, там, където Мария бе впивала устни. Черното перо от петела, завито, изглеждаше необичайно и странно. Стърчащото петльово перо, черно и завито на фона на бялата му кожа, възвърна спомена за изтеклата нощ.
Никога не се бе чувствувал така изчерпан и пресушен. Внимателно, като че се боеше да не би Нашият Хари да се е стопил напълно, той се огледа и беше благодарен, когато пръстите му го увериха, че всичко си е на мястото. Захвърли перото настрана и то лениво се устреми към пода, сякаш в него имаше живот. Дявол я взел тази Мария! Не, нямаше защо да я проклина. Каква баснословна цена би имала тя в Африка. Беше по-добра дори от Чатсуба, която така го бе изтощила преди много време в една от шатрите на Саакс. Чатсуба бе обучавана години. Никой не бе обучавал Мария. Не бе ставало нужда. Тя инстинктивно знаеше как да задоволи един мъж, но беше по-скоро животно, отколкото човек.
И какви бяха тия заклинателства, които му бе надрънкала? Нещо свързано с магьосничеството? Какво магьосничество? Припомни си, беше някакъв глупав африкански обред, чисто предразсъдък и толкова. Няма дори да спомене на Мама Феба. Но, господи, ако магьосничеството може да прави жените по-горещи от обикновено, заслужава си да бъдеш магьосница. Всички жени трябва да бъдат. Опита да се усмихне, като си представи целия свят, пълен с жени като Мария. Само след седмица нямаше да остане нито един мъж.
Е, да вървят по дяволите! Прехвърли дългите си крака през ръба на леглото и зашляпа по мозаичния под. Като изля една кана хладка вода в порцелановия леген, той си наплиска лицето, избърса се с груба кърпа и прекара дървен гребен през косата си. Кожата на тялото му се стори влажна и изпускаше пара, но в легена нямаше достатъчно вода, за да вземе баня. Вдигна ръка и помириса мишницата си. Каква воня! А засъхналите бели петна по корема и слабините му! Изкриви устни и поклати глава. Искаше му се да иде в реката, където момчетата се бяха изкъпали предния ден, и да очисти кожата си от Мария и от себе си. А защо не? Тази сутрин ще се върне в Порт ъф Спейн. Нямаше какво да прави в Мелроуз, момчетата бяха настанени. Тим и Мама Феба се грижеха за тях. Той имаше пълно доверие в Мама Феба. Когато умре и отиде в рая, или може би в ада, веднага, щом пристигне, ще се залови за работа и ще сложи всичко в ред.
Небрежно си намъкна дрехите и закрачи из коридора, търсейки кухнята, но Мама Феба го изгони оттам и го отпрати към трапезарията. Отговаряйки на въпроса в очите й, той се захили безсрамно и си призна, че е изкарал адска нощ. Тя, съзнавайки, че говори истината, само присви устни и закима с глава мъдро, сякаш искаше да каже, че знае какво би задоволило един млад развратник с гореща кръв и съзнавайки това, че я е осигурила.
Утринното му безразличие отчасти се разсея, благодарение на чудесната закуска и няколко чаши силно черно кафе, гарнирано с цикория. Макар че Тим вече бе хапнал и ходил да види робите, той влезе в трапезарията и изпи една чаша с Рори. Рори му съобщи намерението си да слезе до Порт ъф Спейн, но Тим отказа да го придружи. Внучката на Мама се бе оказала толкова занимателна, че Тим възнамеряваше да прекара следобеда с нея и евентуално да завербува младия Питър в ролята, която Файал бе играл. Рори забеляза, че постиженията на Пентикъст едва ли биха могли да се сравняват с тези на Мария, в който случай Тим не би бил така ревностен. И Пени трябвало да стане магьосница, но вероятно братът на Мария има известни инструкции и ако е така, той ще подслади тройката на Тимоти.
Заедно с Кту, Рори се отправи към града, като не забрави да вземе кърпи и сапун за двамата. Спряха край реката и Рори се търка, докато кожата му се зачерви, съжалявайки, че не си е взел чисти дрехи. Очистил тялото си, той се отърва най-сетне от лепкавия мирис на Мария. Когато пристигна у Елфинстън, зарадва го възможността да се възползва от приятната хладина на кабинета му. Над една хаванска пура той изложи плана на Джеху пред младия Елфинстън, който се съгласи да им достави волски коли за транспорта на смолата от далечното езеро и се съгласи с Рори, че това е може би най-ценният товар, който може да се вземе от Тринидад. Когато Рори спомена, че иска да включи и индиго, Елфинстън се съгласи да го достави. Той определи триседмичен срок, който смяташе за достатъчен да се натовари корабът със смола и индиго, а после, достигнали вече пределното си възстановяване, робите щяха да бъдат разпределени.
— Освен — погледна въпросително той към Рори, — ако не промените намерението си и не се установите като плантатори в Мелроуз. Земята е добра, но никога не е била обработвана. Милорд Дъджейн я купил, без да я види, като капиталовложение, когато цяла Англия се втурнала към новата колония. Изпратил най-напред един човек, после друг, колкото да надзирава. Дошли от Англия, ала никой от високомерните копелдаци не познавал тропика. Не били засаждали нищо преди това, освен картофи в Ирландия и овес в Шотландия. След пристигането на мисис Фортескю тя мислеше да се залови със земеделие, но скоро се залови с по-доходна работа. — Той намигна съучастнически. — Слава богу, че се залови. Спаси живота на всички бели мъже на острова.
— Плюс моя собствен — кимна Рори.
— Но вие, сър Родрик — младият Елфинстън не изглеждаше изненадан, че Рори се е запознал вече с работата на мисис Фортескю, — вие сте за завиждане. Имате достатъчно черни, за да се заловите за истинска работа. Защо не ги използувате? Такъв би бил моя съвет, въпреки че се лишавам от комисионната от продажбата им.
Рори се замисли дали да се установи в Мелроуз, да се облича в бяло и да стане уважаван плантатор, вместо роботърговец. Почтеността би била нещо ново за него. Ще остане тук и ще се ожени за Мери Фортескю. Ще я накара да се омъжи за него. Не, ще го направи с Елмира и ще стане законен баща на собствения си син. За кратко го завладя мисълта как лейди Мери овдовява — съпругът й сигурно скоро щеше да умре. И щом с такава охота плаща на Файал да я задоволява, както очевидно правеше, тогава по- приятно ще и бъде да бъде с Рори. Не, по дяволите! Нека си плаща да я ожребяват. Той няма да бъде повече с тази синьо-бяла кучка с кожа като каймак. Нейна противоположност беше Мария. Бе нещо като да си наплюнчиш пръста и да докоснеш нажежено желязо. По дяволите жените, да се върнем към Мелроуз. Да, трябваше да помисли върху това, да стане плантатор. Реши, че не е за него. Почтеността беше просто друго име на скуката и — сещайки се мигновено за капитан Спаркс — бе взело твърде много да му доскучава. Никога няма да може да се установи на едно място, заобиколен от плантации със захарна тръстика и кафеени горички. Би умрял от скука за месец, та ако ще и Мери, лейди Мери и Мария да бяха с него.
Поклати глава в отговор на въпроса на Елфинстън. Не, не беше това. Той помоли Елфинстън да задействува плановете си за търга, като го уведоми, че ще задържи неколцина от младите за домашни прислужници, за да му е по-удобно, докато остане в Тринидад.
След чаша ром, не суровата напитка на Тринидад, а чист стар ром от Джамайка, Рори си тръгна и смени хладния уют на кабинета с жаркото слънце. Ще се върна на кораба. Не, няма! Както винаги, Мери Дейвис разрешаваше неговите проблеми. Ще иде при нея. Ефектът на речната баня отдавна се бе заличил и той чувствуваше рукналата по гърба си пот, която се просмукваше през тънката материя на панталоните и разпалваше непоносим сърбеж по слабините му. Извика Кту и го изпрати на кораба за бръснача си, комплект
