— Как ще я прекараме? — попита Тим.
— Всемогъщи боже! Виж там долу — Джеху посочи към полегналите на средната палуба негри. — Говорите, че искате да възстановите състоянието им. Двуседмично мъкнене на смолата в торби и транспортирането й ще доведе всеки мъжкар в такова добро състояние, че мускулите му ще изпъкнат. Тогава можеш да ги продаваш.
— Сигурен ли си, че ще има пазар за това в Гори? — Рори мушна пръста си в купичката.
— Ясно е, че не си бил много по море, Рори. Какво ще кажеш, Тим? Ти трябва да знаеш. Бил си моряк.
— Струва колкото теглото си в злато, Рори. Всички кораби ще пожелаят да се изкарат на док и да бъдат смазани, като знаят, че го има. И ако, както казва Джеху, няма да ни струва нищо, освен кирията на няколко волски коли, ще бъде чиста печалба.
Джеху кимна утвърдително.
— И докато всичките ти роби се загладят и натрупат мускули, продай ги, ние ще сме натоварили кораба с най-ценния товар, който може да се закара в Африка. Три четвърти смола, а останалото също така много ценно.
— Какво?
— Индиго.
Беше ред на Рори да изгледа Джеху с пренебрежение.
— А за какъв дявол им е на арабите индиго?
— Как щеше да живееш, ако не бях аз да те уча? — засмя се Джеху. — Върни мислите си назад, Рори. Помниш ли, когато товарехме тези мъжкари в Танжер, че някои имаха сини петна на темето си, или не си забелязал?
— Като ми казваш, си го спомням — кимна глава Рори при спомена за особения синкаво черен оттенък на някои роби.
— Е, те са сини мъже — обясни Джеху. — Някои мъже в Африка наследяват старинни обичаи. Вместо да забулват жените, а мъжете не, именно големите мъжкари си крият лицата от скромност, а оставят жените си с открити лица. Наричат се туареги. Самите те не са негри, но имат негри роби и някои от нашите момчета идват оттам — от сините. Туарегите носят само сини джелаби и боята прониква от тях в кожите им. Техните роби носят същите сини дрехи. Индигото е най-добро от всички сини бои. Затова ще отделим част от трюма за индиго и ще го заменим с туарегите за нови негри. С товар от смола и индиго ще бъдем далеч по-добре от ливърпулските и бристълските роботърговци, натоварени с все едни и същи мъниста, огледалца и медни ведра. Ще имаме нещо, от което африканците наистина се нуждаят, не стока, която да задоволява самолюбието им.
Тим и Рори се съгласиха. Смола и индиго! Необикновен товар, обаче Джеху знаеше за какво говори, както Рори научи по-късно от Мери. Смолистото езеро, за което бе чувала, без да го е видяла, бе наистина местно чудо, интересно за посетителите и известно в Западните Индии като корабостроителен материал. Всъщност много кораби пристигали тук именно с тази цел.
Появи се Кту с момчето на Тим, Дарба, и им поднесоха нещо по-апетитно от палачинката, която им бе предложил Джеху. Получиха сладководна риба, фино изпържена в масло, печени картофи, салата от палмова сърцевина и за десерт — компот от портокали, банани и манго, поръсен с прясно смляно какао. После, за капак, кафе и пури.
Рори се извини и слезе в каютата си, като накара Кту да му донесе кана горещо кафе. Бе решил да не се среща с Елфинстън, а да отиде направо при Мери. Кту се беше научил да го обслужва и след избръсването Рори изтърка тялото си, за да свали натрупалия се прах и пот. После, с помощта на Кту, облече друг костюм. Малкото огледало го увери, че е готов за преглед. Намести набъбналостта на панталоните си, усмихвайки се при мисълта за Нашият Хари и предстоящата му работа, кривна шапката във форма на полумесец и излезе на палубата, кимвайки на Кту да го последва.
Бе наредил на каруцаря да се върне за него и човекът го очакваше пред западния навес на крайбрежния бордей. Когато стигнаха до къщата на Мери, главният салон не светеше и Файал не излезе да го посрещне. Като освободи каруцаря, Рори отиде до пътната врата и я намери заключена. На настоятелните му хлопания не отвърна никой.
Обърна се и изруга, че е отпратил каруцаря, чудейки се как ще се върне на кораба, когато един от горните прозорци се отвори и рамката му изскърца, въпреки очевидната предпазливост.
— Рори? — долетя шепот.
— Да, Мери. Какво се е случило?
— Върни се веднага! Ще ти отговоря. Бързо!
Той заобиколи къщата, газейки широките лехи и препъвайки се в грамадните повети. Когато стигна отзад, видя как една врата се отваря внимателно и забеляза Мери като едва доловимо светло петно в мрака.
— Оттук — прошепна тя като го дръпна вътре и затвори вратата, после я залости с желязното мандало, което вмъкна в двете конзоли. — Тихо! — предупреди го тя, улови го за ръката, поведе го към кухнята, а оттам по задното стълбище. Дори и галерията около патиото бе затъмнена и той не видя нито светлини, нито човек, докато не влязоха в нейната стая, ярко осветена с много свещи. Преди да затвори, тя го предупреди с пръст да потърпи.
— Какво се е случило? — попита той. — Нямаш ли работа?
Тя поклати глава:
— Случва се понякога в моята професия да изкарвам повече пари, когато не работя.
— Което показва, че не познавам добре професията ти, скъпа.
— Никой мъж не би могъл — усмихна се снизходително тя. — Проституцията е женска професия, мили Рори. Жените я практикуват и жените я разбират. Фунтовете и шилингите, които бих си докарала тази нощ, са нищо в сравнение със златото, което печеля в същата тази минута, а моите момичета се радват на почивката си. Клетият Файал е единственият, който работи тази нощ. Разбираш ли сега какво значи късмет?
Той поклати глава, неспособен да разбере.
— Добре, нека кажем така. Има една известна дама, чийто съпруг е три пъти по-стар от нея. Тя е млада, с гореща кръв, много богата и не харесва нищо повече от якия, здрав ръжен на един млад мъж, особено ако е така добре съоръжен като Файал. Затова щом успее да се измъкне, изпраща прислужницата. Прислужницата й, която едва изговаря някоя английска дума, ми донася бележка, в която пише, че мадам ще бъде тук в толкова и толкова часа. Милейди пристига, покрита от глава до пети във воал, и щом влезе, цялата работа се прекратява. Ако хилавият й съпруг отсъствува, тя остава до разсъмване. Заплаща добре и ме кара да обещая, че никой друг няма да влиза тук, докато я обслужват. Е, тази нощ наруших правилото, но и аз имам правото си на удоволствие като нея.
— А дамата? — в Рори се появи любопитство да узнае коя, в отдалечено място като тази колония, е развила буйни еротични вкусове. В него се бе загнездила и мисълта, че и той би могъл да я обслужи не по- зле от Файал, и то на сравнително по-ниска цена.
— Негово благородие губернаторът, сър Базил Клевердън — мисля, че вече ти споменах за него, който е наместник на Негово величество тук, а надхвърлил шейсетте. Върна се от Лондон преди около месец с двайсетгодишна съпруга. Истинска, съвършена красавица. Скоро тя узна за Файал. Прислужницата й, която е някаква тъмнокожа дивачка, но вълшебна на вид, срещна Файал при първото си идване тук и установи, че говори неговия език. Прислужницата каза на милейди и тя, която бе отегчена от сър Базил, си уреди да бъде обслужена от Файал. Оттогава щом губернаторът замине за Тобаго по работа, лейди Мери използува неговото отсъствие. За нея то стана нещо обикновено — не може вече да живее без него! Установих, че и тя говори същия език на Файал. Арабски, струва ми се.
Рори я изслуша с половин ухо. Не го интересуваха прегрешенията на някаква известна англичанка, изпитваща по-голяма склонност към черния питон на Файал, отколкото към незначителните възможности на своя съпруг. То беше нейна работа. И ако заплащаше на Мери за това, то беше работа на Мери, не негова.
Но имаше съвпадения, които го караха да обърне повече внимание на тази дама. Не много англичанки знаеха арабски. Освен това тази имаше прислужница, говореща езика на Файал, и беше, според думите на
