благодарни, че си бе отишъл в семейна среда, без да причинява скандал.
Рори отстрани ръката й.
— И после какво стана?
— Един ден пристигна техният адвокат, който пожела да види брачното ми удостоверение, и след ръмжене и викане трябваше да го признае за законно. Тогава, желаейки да ме разкара от страната заедно с Файал, така че никой нищо да не може да каже за техния скъпоценен Джеми и странните му склонности, той ми предложи две хиляди златни гвинеи, ако се изпаря и отърся шотландската мъгла завинаги от дрипите си. „Но къде трябва да ида?“, попитах аз. „Където пожелаете — каза той — стига да е извън Шотландия, Ирландия или Англия. Какво ще кажете за Тринидад?“ Дори не бях чувала за Тринидад, но изглежда, че старият граф бе закупил една плантация тук, която не желаеше особено, така че искаше да се отърве от нея, стига само да се съглася. Какво имах да губя? Продадох къщичката си в Глазгоу, взех Файал и заминах за Лондон, където престоях един месец в очакване на кораб, който ще ме откара в Тринидад. През този месец живях в Челси и се сприятелих с една стара дама, някоя си мисис Едуърс. Някога била актриса и през този месец направи от мен дама — копринена кесия на свинско ухо. Почти! С Файал се качихме на кораба и пристигнахме тук. В началото мислех да живея в плантацията си и да бъда порядъчна дама, ой-ла-ла, но скъпи Рори, мина седмица, през която почтената мисис Фортескю слушаше за отглеждането на захарната тръстика и ми писна. Бях самотна и скучаех. Установих, че клетите мъже от Тринидад нямат подходящо развлечение, а също и бедните моряци, които се отбиваха на това пристанище. Всъщност има цяла улица с евтини проститутки, ала никой от тях не умее занаята. Просто влизаш, излизаш, плащаш един шилинг и толкова.
Реших да направя нещо. Продадох част от плантацията на стария граф. Смятах да разкрия един дом извън плантацията, но е много далеч, за да го намерят моряците. Мястото е било солидно, служило е за склад, затова купих тази сграда и я подредих. Тогава пратих известие на старата си приятелка Хана Мак Тевиш, проститутка от Глазгоу, като й поръчах шест свежи момичета, познаващи занаята, които желаят да заменят ъглите на Глазгоу със слънцето на Тринидад. И ето ме в занаята. Дяволски добър занаят, бих казала. Било с моите бели момичета, заети всяка нощ, било с Файал, който работи по желание — за една златна гвинея, ако е сам, или за две, ако разиграва представление с някое от моите момичета. Трупам пари. — Устата й удави Рори с целувки. — Не съм открила равен на тебе, Рори. Разбира се, Файал си върши работата, обаче не е забавен.
Рори се вкочани на стола си, изпъвайки крака напред, но Мери, чувствувайки приближаването на нова експлозия, престана.
— И така, ето ме в бранша, известна и елегантна дама. — Направи иронична гримаса. — Самата аз не работя вече, освен, когато от скука си пожелая някой симпатичен моряк. Държа почтен дом, ако можеш да смяташ един публичен дом за почтен. Завързах приятелство с всички местни големци, дори и със самия губернатор сър Базил Клевердън. Той ми е добър клиент, макар че е стар и немощен и може само да гледа. Казват, че жена му не го пускала между краката си и не зная дали би трябвало да я виня. Той наближава седемдесетте и е увиснал като въже, а тя няма повече от двайсет, както съм чувала. Охо! Какво се отпуших, като същинска клюкарка! Това е историята ми, Рори Махаунд, и след като ти си тук и водиш Нашият Хари, да бъде благословен. Всичко друго е без значение.
Дълго в стаята царя тишина, докато Рори през полузатворените си очи видя как светлинните лъчи, пресети през отворения прозорец, спряха върху главата на Мери. Тя продължи до финала, когато Рори пое рязко въздух и падна изтощен на леглото. Тя се надигна от пода, наля чаша бренди и му я подаде, след което се настани на един стол на известно разстояние от него.
— Сега ще стоя настрана. — Наведе се и го потупа по коляното. — Нашият Хари се нуждае от почивка. Виж как сладичко си е заспал, свит и доволен. Е, Рори, гъсочето ми, аз ти разказах историята си. Твой ред е да ми разкажеш твоята.
Брендито бе освежило Рори и действително беше негов ред да й разкаже за себе си. Пътуването до Африка, сприятеляването с Баба, неговия харем, любовта му към Елмира и детето, което сигурно вече му бе родила. Разказа й как е станал емир на Саакс, за кораба на пристанището и товара роби. Разказа за Тим и неговите приключения в Африка. Разказа й за всичко, случило се с него, без да се срамува.
— И сега, след като си вече тук, Рори Махаунд, ще останеш ли? — попита го тя.
— Поне за известно време — отговори той. — Смятам да разкрия представителство тук, като постоянен пазар за роби. Тим се връща с „Шейтан“ в Гори, в Сенегал, за още роби, които Баба ще приготви. Надявам се скоро да разполагаме с още кораби. Баба в Африка и аз тук, ще натрупаме цяло състояние.
Мери го прекъсна:
— Не е нужно да търсиш място. Аз притежавам една чудесна къща в плантацията Мелроуз. Никой не живее там, тъй като се налага да прекарвам времето си тук. Тя е твоя, Рори, докато искаш, и аз бих се радвала, ако има кой да се грижи за нея, защото запустява и се руши. Мебелирана е, а ти имаш достатъчно негри, които да обучиш за слуги. Можеш дори да спечелиш пари от мястото, ако решиш да го обработиш. Настани се като плантатор — милорд барон ъф Сакс, и си гледай търговията с роби! Тук такива търговци са на уважение. Настани се в Мелроуз и го направи свой дом.
Той пристъпи и я целуна по челото.
— Някога ти оправи затрудненията ми, скъпа Мери, ето че сега пак ги оправяш. Някога ме прие и ми предостави дома и топлотата на тялото си. Сега пак ми даваш дом. Винаги ли трябва да ти бъде задължен, Мери Дейвис?
— Ах, Рори, това е дълг, който лесно можеш да изплатиш.
— Мога. Ще се оженя за теб, Мери Дейвис, сега почитаемата мисис Фортескю, и ще те направя лейди Сакс от Шотландия и принцеса Саакс от Арабия.
— Само това не — изправи се тя насреща му. — Мисис Тра-ла-ла Фортескю в края на краищата си е пристанищна уличница, както можа да видиш по начина, по който те задяваше и днес. Вярно, че самата тя не е вече курва, но е съдържателка на публичен дом, а това може би дори е по-лошо. Не, Рори, пожелая ли да бъда лейди Сакс и да си вирна носа като всички други жени тук, дори и като милейди Клевердън, съпругата на губернатора, в края на краищата те ще бъдат тези, които ще ми вирнат нос. Благодаря ти за предложението, Рори. Няма друг мъж, за когото бих пожелала да се омъжа, така че Нашият Хари винаги да ми прави компания, ала няма да го сторя. Само ще те използувам.
— Но аз те обичам, Мери Дейвис.
— Приятно е, че ми го казваш. Не съм чувала по-сладки думи, обаче не любов изпитваш към мен. Просто срещаш старата приятелка, която никога не си очаквал да видиш. Просто повод за вълшебно търкаляне из леглото, на каквото не си се надявал. Просто Нашият Хари застава изпънат мирно, а после се свива и потъва в сън. Зная го със сигурност. Един вид самота и жажда за нежност, съчувствие. Може би и малко любов и тъй като го зная, аз ще казвам не, обаче… — Тя плъзна ръка по гърдите му.
— Какво обаче?
— От Порт ъф Спейн до плантацията има само няколко мили. Два пъти седмично, може би три, ако позволиш, ще идвам с каретата си, щом се стъмни, и ще оставаме до зазоряване. Това е наема, който ще ти искам. Само за да зная, че ти и Нашият Хари ме очаквате.
— Това е незначително, Мери Дейвис. Аз ще те приветствувам с отворени обятия и Нашият Хари ще застава за почест.
— Сладкият красавец се кани да го стори. — Тя го целуна и го насочи към леглото. — Почакай само да оправя чаршафите.
— Тогава побързай, — позволи й Рори да го поведе през стаята. — След толкова дълги седмици Нашият Хари не се нуждае от дълга почивка. Готов е да лумне веднага.
— И помни думите ми, момчето ми Рори — притегли го тя към себе си, — няма да му бъде и наполовина толкова приятно, ако бяхме женени. Просто няма да го бъде, знаеш.
— Зная, Мери Дейвис. Ти винаги си права.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
