комисионер, но предпочиташе да настани робите там, където можеше да се грижи лично за тях. Замисляйки се за плантацията и нейните възможности, едва не се изкуши да задържи всички роби за себе си и да разработи сам плантацията. Но в тази област беше пълен невежа и от занемареното състояние по всичко личеше, че щеше да мине доста време, докато тя пак заработи. От робите можеше да спечели сигурно и бързо и в крайна сметка именно на такава работа се бяха спрели той и Баба. Все пак реши да подбере неколцина за домашни слуги, макар че нямаше представа как би ги обучил. Може би Тим? Не, Тим щеше да се върне в Африка. Добре, сам щеше да ги обучи. Ще започне с Мария и Питър. Изкъпана и в чисти дрехи, Мария ще стане едно симпатично момиче, а Питър изглеждаше достатъчно умен. Може ми Мери Дейвис ще намери някоя опитна негърка, която да се грижи за домакинството и да му готви. Щяха да му бъдат нужни няколко мъже в къщата и още половин дузина, които да се грижат за робите, докато бъдат продадени. Обикаляйки къщата с Питър, той уведоми Мария за предстоящото си връщане.
В Порт ъф Спейн се отби за среща с Мери Дейвис и намери Тим още там, съвсем изтощен след схватката си с едно от момичетата на Мери и страхотния Файал. Рори изказа благодарностите си на Мери, загдето му предоставила Мелроуз и я увери, че плантацията е идеална за негова резиденция, докато е в Тринидад, и за настаняване на робите, не само онези, които бяха на кораба, но и другите, които възнамеряваше да докара занапред. Спомена за срещата си с Мария и тя му се закани с пръст, заявявайки, че момичето е една мръсна кучка, готова да разтваря краката си на всеки срещнат негър. После, когато се оплака, че не вижда човек да се погрижи за почистването, Мери, сякаш родена да разрешава затрудненията му, пак се притече на помощ. Дръпна шнура на един звънец и влезе Файал, който, за разлика от Тим, изглеждаше свеж както винаги. Тя му заръча да й доведе Мама Феба.
Това беше най-колосалната негърка, която Рори бе срещал. Беше висока повече от шест фута и тежка поне сто и петдесет кила. По-късно узна, че е от племето луо от Уганда. Огромните й като дини гърди заплашваха да разпорят тънката копринена рокля, а слонските бутове опъваха полата й. Широкото черно лице разкриваше усмивка като полумесец, зад която се виждаха здрави, бели зъби. Ситните й очи, почти закрити от топчестите бузи, се взираха към света с неприкрита жизнерадост. Жената излъчваше свежия аромат на току-що изпечен хляб и Рори забеляза, че дрехите й са бели и безупречно чисти. Мери се отнасяше към нея с повече уважение, отколкото към останалите роби.
— Разполагам тъкмо с това, което ти е нужно, момчето ми Рори. — Тя кимна на Мама Феба да приближи и положи черната й ръка в своята. — Това е моята собствена Мама Феба, която не само има сърце, отговарящо на фигурата й, но е и положително най-добрата готвачка в Тринидад. Тя ръководи цялото ми домакинство като с желязна пръчка. Не зная как ще се оправям без нея, ако не беше дъщеря й, втората Феба, обучена от майка си и равна на нея почти във всичко. Не възнамерявам да ти я продам. В Тринидад няма да се намерят достатъчно пари, за да я купят. Но ще ти я заема при условие — Мери му се закани с пръст, — че тя пожелае да дойде. Какво ще кажеш, Мамо Феба? Искаш ли да отидеш в Мелроуз и да оправиш нещата за барон ъф Сакс?
Чернокожата се вторачи в Рори, оглеждайки го от главата до петите, после избухна в писклив кикот, който след малко превърна в думи:
— С него ли, мисис Фортескю? С този симпатичен момък? Отивам навред с него. Удоволствие е пак да служа на мъж. Тук само момичета, освен Файал, макар че той струва колкото трима мъже. Да, искам да служа този хубав бял мъж, ако вие съгласна.
— Тогава всичко е наред — усмихна се Мери. — Мама ще бъде готова утре сутринта. А ти — обърна се тя към Рори, — ти ще си тръгнеш оттук утре сутринта, също така?
— Не мога да откажа на поканата, която ми загатва нещо — намигна й Рори. — Що се отнася до тебе, Мамо Феба, вече до уши съм влюбен в теб и ще подбера петима най-симпатични момчета от тези, които имам на кораба, за да ти помагат из къщата. Не мога да гарантирам, че всеки от тях ще струва колкото Файал, но ще се постарая да отбера такива, които ще струват поне колкото двама други.
Огромната жена се закиска, което се усили, когато се завъртя, разкривайки поли и фусти. Целуна ръка на Рори, после на Мери, плъзна се дори и към Тим, на когото се поклони. Като се поколеба за миг на прага, за да изкаже задоволството си с още по-широка гримаса, тя се измъкна с изненадващо лека стъпка.
— А сега, Мери, ще трябва да се върна на кораба. — Рори покри ръката й с целувки. — Освен ако Тим не пожелае нова схватка с Файал…
— Една ми е достатъчна и ще ми държи влага поне за цял ден — едва не се изчерви Тим пред Мери, независимо че добре знаеше на кого дължи днешното си развлечение.
— Тогава ще те взема с мен — продължи Рори. — Мери, необходимо ми е да поговоря с капитан Джеху. Да се отърва от тези потни дрехи и да се върха на брега за нова среща с Елфинстън, след което ще дойда към десет часа при теб. Бива ли?
— О, момчето ми Рори, чудесно е, като си при мен. Казват, че за компенсация на такъв лош живот, какъвто съм водила аз, идват само беди, но ето че с мен се случи обратното. Сполетява ме само късмет и най-големият от всички е твоето завръщане. Ще те чакам. Върви и отведи клетия Тими със себе си и се погрижи да получи бутилка порто, за да възстанови силите си, преди да атакува Файал отново.
Тим тръгна пред Рори по стълбището. На половината път Рори се обърна, дочул думите на Мери:
— Не забравяй да доведеш Нашият Хари с теб.
— Аз също ще възстановя силите си с бутилка порто.
— Само това? — Тя се наведе напред, така че Рори да може да види гърдите й. — Само това! Нищо друго не е нужно на Нашият Хари!
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Рори се върна с неразположения Тим на „Шейтан“ и намери Джеху да обядва сам под един навес на задната палуба. Робите, които сега се радваха на свободата на средната палуба през деня поради нетърпимата задуха в трюма, спяха, облегнати на перилата, или разговаряха на малки групички. Джеху извика с ръка Рори и Тим, които седнаха край масата, доволни от сянката на навеса след горещия пек по време на пътуването. Рори се впусна да му разкаже случилото се и за намерението си да свали товара от кораба и да ги откара в Мелроуз, докато дойде време за продажбата.
— Яли ли сте? — попита Джеху след като одобри плановете на Рори.
Рори поклати глава. Бе възнамерявал да вечеря с Мери, но бе огладнял от работата през деня, а и Тим в сегашното си състояние се нуждаеше от храна. Реши да похапне и прие поканата на Джеху. Без да се усмихва, със сериозно както винаги лице, Джеху бутна една дървена паничка към Рори. Тя бе пълна с лепкава, черна материя.
— Какво е това? — погледна Рори и се намръщи. — Очакваш да ям от тези дяволски местни храни ли, Джеху? Ако е шега, съвсем неподходящо е да си играеш с изгладнели хора.
— До края на живота си ще ядем това, надявам се. Златото, което тази работа може да ни донесе, би купило всяка храна, която си пожелаем. Виж, Рори! Какъв товар имаше предвид за обратния курс към Гори?
Рори сви рамене. Не беше мислил чак толкова надалеч.
— Може би захар, може би ром.
Джеху го изгледа тъй, сякаш не очакваше да открие ум в главата на Рори.
— Захар? За какъв дявол им е на арабите захар, освен може би няколко лъжици да си подслаждат идиотския ментов чай? Колкото до рома, те го пият само скришом. Не, Рори, тук има нещо, с което можем да натрупаме състояние и което няма да ни струва дори един меден цент. Знаеш ли какво е това?
Рори огледа съдържанието на купчинката и я прехвърли на Тим, клатейки глава в неведение.
— Чиста смола — насочи пръст към купичката Джеху. — Помниш ли защо се забавихме в Танжер — за да изкараме „Шейтан“ на кила и да го натъпчем с калчища. Знаеш ли защо? Защото нямаха смола, а там тя се намира рядко. Е, добре, това е смола и тук е единственото място на света, където я има толкова много, че не знаят какво да я правят. Можеш да вземеш колкото си искаш безплатно.
