види дали то няма да напълни пак резервоара. Уви, изглежда, че физическите му способности бяха парализирани, въпреки че желанието му продължаваше да бъде същото.
От оживената „Шарлота Стрийт“ той изви коня по една тясна уличка, установявайки, че пак се е насочил към дома на Мери Фортескю. Сякаш винаги търсеше нейната протекция. На известно разстояние от ъгъла една фигура се появи изпод засенчената врата. Беше жена, загърната в черен шал, носеща един вързоп. С приближаването му тя дръпна шала от лицето си. Той спря, познал привичния жест, с който мавърските жени откриваха лицата си.
— Елмира?
— Господарю! Прости ми, аз трябваше да те видя. Подслушах на вратата. Страхувам се. — Тя огледа внимателно тясната уличка и след като не видя никого, повдигна увития с плат вързоп към Рори, който разпери ръце да го поеме.
— Няма от какво да се боиш, малка моя.
Разгърна плата и погледна сина си в лицето. Бебето изглеждаше като всички други, но забеляза, че момчето има бяла кожа, здрав вид и руса коса. Завладя го чувство, което го изненада. Тежестта и топлотата на вързопа в ръцете му даваше странно удовлетворение. Това действително беше негова собствена плът и кръв, която споделяше със стоящото до него момиче. Върна го на Елмира, внезапно осъзнал крехкостта на собственото си бреме.
— Не за себе си се страхувам — присегна тя да поеме бебето. — Нито за Исмаил. Аз мога да го закрилям, но се боя за теб. Тя може да ти напакости.
Той намери сили да се усмихне.
— Имам нещо, което тя желае, и няма да ми напакости, поне докато не го получи, а според сегашното му състояние, изглежда, че ще мине доста време.
— Аз също го желая, господарю. О, вземи ме със себе си!
Перспективата да има пак край себе си Елмира беше примамлива, но къде би могъл да я заведе? Положително не у Мери Фортескю. Нито в Белроуз, където Мария бе още по-опасна от лейди Мери. Нито пък на „Шейтан“, където щеше да бъде единствената жена сред екипаж безскрупулни моряци. Може би можеше да я приюти у Елфинстън, но това би дало повод за клюки — прислужницата на лейди Мери под протекция на новопристигналия търговец.
— Точно сега не мога, Елмира. А що се касае до това, което ти и лейди Мери желаете, в момента съм безполезен. Нещо се случи. Не ме питай, но сега съм по-малко мъж, от който и да е евнух в харемите на Саакс. — Той се плъзна от коня си да я прегърне. Беше кратка прегръдка, прекъсната от траканията на волска кола, която зави от ъгъла.
Той изчака колата да отмине и я целуна.
— Върни се, малка моя. Засега нищо лошо не може да ти се случи. Ще намеря някое тихо кътче за теб и Исмаил. Ако сега изчезнеш, ще се вдигне врява. Довери ми се, Елмира. Ще оправя цялата работа. Пази добре сина ми. Аллах е милостив. Върви сега, преди да са те открили, и знай, че те обичам. Винаги съм те обичал, а сега те обичам двойно, защото ти си майка на Исмаил.
Яхна коня и отмина, все още чувствувайки топлината на пръстите й. В края на уличката се обърна да види черната фигура с отпуснати рамене, завиваща зад ъгъла. Облада го неимоверно желание да се втурне и я метне до себе си, но се овладя и насочи коня към дома на Мери Фортескю.
Намери я седнала във всекидневната на горния етаж, с мрачна решителност.
— Слугата ти Кту е тук. Бил на кораба и Джеху ти праща вест, че там всичко е наред.
— Как можа да го разбереш?
— Файал ми преведе. Сега седни, за бога, и си почини. Цял ден летиш като сляпа гарга, без да стигнеш доникъде.
— Съвсем вярно! Какво е станало с мен? Изведнъж, за една нощ, съм се превърнал в евнух. Нашият Хари е мъртъв. Не може вече да застава мирно.
— Както, предполагам, е установила милейди Клевердън, съдейки по израза на лицето ти. Смятам, че не е била по-щастлива от мен.
— Никак — ухили се сконфузено той. — Малкият разбойник е мъртъв.
— Съвсем не е малък разбойник, нито е мъртъв. Зная какво му е, пак ще го изправим на крака и ще застава прав като гвоздей. Всичко се дължи на Мария и нейното заклинание. Обзалагам се, че за нея ще става винаги, щом тя пожелае, ала не и за някоя друга. Ще се занимаем с това, момчето ми. Ако тя може да ти направи магия, за да запази Нашият Хари за себе си, ние ще развалим магията. Виж, Рори — надигна тя полата на черната си рокля — аз съм готова да дойда с теб в Мелроуз, макар че ти не го забеляза. Ще похапнем малко, след което ще спипаме лъвицата в леговището. Не бой се. Мама Феба ще я накара да се изповяда. Братът на Мама е сукуян. Той е стар нехранимайко, който по цял ден се навърта край задната врата да изпроси нещо за ядене. Дойде време да ми заплати за всичката храна, която е изкрънкал. Старият глупак и младият му остриган адютант, който върви непрестанно подире му, в момента си тъпчат стомасите в кухнята ми. И двамата вонят и ще трябва да си сложа кърпичка на носа, докато пътувам с тях в каретата, но миризливият дърт разбойник ще възкреси пак горделивеца с шоколадения цвят. Той носи пълна торба с изсушени треви и скалпове на плъхове, както и пера от петел, така че да бъде готов за всичко.
Той протегна двете си ръце към нея.
— Каквото и да ми се случи, Мери, няма да забравя, че ти винаги ми се притичаш на помощ, било с късчето студено месо в Глазгоу, или в опита си да разбудиш пак Нашият Хари. Ти винаги намираш разрешението.
— И винаги ще го намирам, момчето ми. Казах ти, че всеки мъж е безпомощен, щом няма жена, която да мисли за него. Затова внимавай с жените, Рори. Какъв би бил животът, ако се оженеше за мен? Аз бих носила панталоните, а ти би бил просто мъж под чехъл. С отказа си да се оженя за теб аз те избавих от участ, по-тежка от смъртта. По-добре да ми благодариш за това.
Той поклати глава, доволен, че е пак с нея и не желаеше нищо друго, освен да се нахрани, да изпъне дългите си крака и да забрави за известно време грижите си. Излегна се в едно от креслата на Мери, затвори очи и задряма, докато мирисът на храна го върна в съзнание.
Вечеряха двамата и той установи, че е гладен. След това се засуетиха в подготовка за потеглянето и тъй като беше вече тъмно, той заповяда и Кту да язди от едната страна на каретата на Мери, а сам яхаше от другата.
— Тио Карло — представи мъжа Мери от седалката си в каретата и той подаде на Рори извита тръстика вместо ръка. — И Ганимед — кафяв младеж с дивашки красиво лице, бе застанал до него, носейки издута торба. Момчето помогна на дрипите да се изправи на крака и го натика в каретата, покатервайки се след него. И двамата миришеха на мърша и изпражнения и Рори забеляза, че вместо носна кърпичка Мери държи пред носа си напарфюмиран тампон, но се усъмни дали приятният му аромат ще разнесе вонята.
Бледата луна, надничаща иззад палмовите листа, хвърляше достатъчно светлина да посребри лъкатушещите захарни плантации и да освети пътя. Когато пристигнаха в Мелроуз, Тим ги посрещна на вратата с Мама Феба, застанала зад него, и сияещата Мария, блестяща с розовата си рокля. Пристигането на Мери с Тио Карло и Хилавия Ганимед докара възклицание на изненада от страна на Мама Феба и ужас по лицето на Мария. Мери отпрати стареца и момчето му към кухнята и нареди на Мама Феба да започнат необходимата подготовка, изобщо всичко възможно, за да ги задържи настрана.
След това се разпореди да отнесат малкото й куфарче в стаята на Рори, като заповяда на Мария лично да го направи, така че момичето да бъде наясно кой ще преспи с него. Мария хукна послушно, ала предизвикателният й поглед, забелязан от Мери, бе доказателство, че момичето не вярва господарката й да има някаква полза от това.
— Не се смей, момиче! — Ръката на Мери се стовари върху задника на Мария — И внимавай за държанието си, иначе ще наредя да ти наложат двадесет камшика.
Сменяйки израза си при гнева на Мери, Мария вдигна куфарчето и тръгна, но свитите рамене и забързаната й крачка разкриваха обидата. Полата й прошумоля и тя изчезна по коридора. Сега, след като се бе освободила от Мария и двамата заклинатели чакаха в кухнята, Мери обясни набързо на Мама Феба и Тим предположението й за случилото се с Рори. Тим поклати глава. Нищо подобно, бе убеден той, не можеше да се случи, но Рори потвърди. Мама Феба се съгласи, че подобна беда е възможна. Ако момичето е дявол, както се беше похвалила, това можеше да се случи. То не бе нещо необикновено и често се прилагаше от
