ревниви жени. Когато Мери й разказа за умрелия петел и захапването на устната на Рори — той си издаде долната устна, да покаже белега — старата жена кимна глава в потвърждение и одобри хрумването на Мери да доведе Тио Карло.
— Той може оправи, мис Мери. Той не ценен много, този мой безпомощен брат, но ако има нещо той знае, това магия. Той цял живот занимавал магия, той прави, и тази закачалка Ганимед той не поглежда повече от госпожица, но и той знае магия също. Идва нощ той може съблича кожа и лети по света. — Тя се затътри към Рори и сложи утешително ръка на лакътя му. — Ти готов мине през това? Аз не зная какво се случи после, но понякога магия много опасна. — С израз на мрачна решителност на лицето и с изпъчени рамене тя го изведе от стаята. — Елате! Да идем всички в кухня. Няма полза Тио Карло вмирише кухня и моя къща. Той може работи само в кухня.
Кту стоеше пред вратата и Рори му кимна да ги последва.
— Ела, момко, и не ме оставяй. Остани край мен, каквото и да се случи. — С Кту край себе си Рори се чувствуваше по-сигурен.
Всички прекосиха начело с Мама Феба патиото. До кухнята тя не се обърна.
— Къде измъкна тази кучка, Мария?
— Изпратиха я с моя куфар в спалнята.
— Търси си белята тя. По-добре заключим нея някъде. — Мама Феба с неподозирана за телосложението й пъргавина закрачи по коридора към стаята на Рори. — Тя не тук — извика тя. — Оставила куфар и се измъкнала. Не зная къде може бъде.
Това, че я нямаше, за момента беше по-важно от факта, че е избягала, затова те продължиха към кухнята. Тио Карло беше там, седнал както обикновено на пода. Ганимед и Питър, които изглежда веднага си бяха допаднали, седяха заедно, уловени за ръце.
— Ти мислиш може направи нещо за този клет господин, Карло? — настани се до него Мама Феба.
— Разбира, мога, сестро Феба. Тук някаква женска направиш магия за него и той не може бъде с друга. Мога правиш, ако той вярва в мен. Ако не вярва, не мога. Трудно правиш работа с бели хора, кои не вярва в магия, сестро Феба, както знаеш. Той вярва? — Сбръчканата му глава се загледа в Рори.
— Вярвам, Тио Карло. — Рори би повярвал и в самия Сатана от ада, ако можеше да го излекува.
— То нещо ти не много харесва. Може би малко заболи.
— Ако доведе до резултат, няма особено значение дали ще го харесам, или не.
— Тогава измитай се от стая. — Старият Тио Карло успя да се изправи на крака. — Ти, сестро Феба, измъквай тлъст задник оттук и ти, аз извинява мисис Фортескю, моля оставиш нас и вземеш този кафяволик врабец с теб. — Той посочи Питър. — Ганимед не трябва разсейва ум с нищо, той има струя свеж сок като на млак, дето снове там. Не може оставя него буйства. Сега излиза всички вие.
— Но Кту ще остане — настоя Рори. Искаше някой близък да наблюдава тъмните чудатости на Тио Карло.
— Онзи там едър черньо? — посочи Тио Карло към Кту. При кимването на Рори Тио Карло склони, след като размени бърз поглед с Ганимед. — Може остане, ако ти иска, но трябва вържем него.
Рори обясни на Кту и той се съгласи.
— По-добре е да оставиш и мен, Рори — настоя Тим. — Аз дяволски вярвам в негърската магия след случилото се с мен в Басампо и помни, че ти остана тогава край мен, Рори. Най-малкото, което мога да сторя, е да остана край теб.
— Това не бива никой бял човек вижда, нито този, на кого работим. Черен може, но бял трябва излезе — бе непреклонен Тио Карло.
Мама Феба възрази, че трябва да остане и помага, че и тя знаела магията колкото Тио Карло и много повече от Ганимед, но протестите й бяха напразни. Мери Фортескю също заяви, че иска да присъствува, но Тио Карло бе непреклонен. Само Кту, и то със завързани крака и ръце. Ганимед подхвърли, че Питър ще му помага, но Тио Карло го плесна и изблъска Питър през вратата. Накрая в стаята останаха само Рори, старецът, неговият любимец и Кту, който послушно се остави да превържат ремъци на китките и глезените му.
С тънката си като върба черна ръка Тио Карло разчисти голямата кухненска маса и каза на Рори да се качи на нея.
— По-добре най-напред съблечи дрехи твои, мъж.
Рори се съблече и се покатери на масата. Легна и зачака какво ще се случи, без да има и най-малката представа. Започна да се проклина, че се е доверил на този изкуфял старец и неговия послушник. И все пак, въпреки всички уговорки, чувствуваше някак, че Тио Карло е може би единственият, който би му помогнал. Бе видял какво бе сторила черната магия за Тими в Африка. Тими беше на умиране, а сега крачеше не по- малко здрав от всеки друг. Тя бе помогнала на Тим, дано сега помогне и на Рори. Бог бе свидетел, че това му бе необходимо.
Наблюдаваше как Тио Карло запали четири лоени свещи и размаза разтопения им восък по четирите ъгли на масата, изчаквайки го леко да застине, преди да прилепи свещите. Постави ръка върху голото рамо на Рори.
— Няма причина тебе болка повече, отколкото трябва, синко, но по-добре върже теб. Няма сърдиш чичо Карло, ако вържа?
— Прави каквото е нужно.
Тио Карло разпъна на кръст ръцете на Рори и краката му към четирите ъгъла на масата. Пристегна с тънко конопено въже китките и глезените му към краката. Преди да пристегне възлите така, че Рори да не може да се помръдне, той внимателно подложи стари вълнени парчета, за да не му охлузи кожата. Грижеше се на Рори да му бъде удобно и той наистина се чувстваше така, като не се смята фактът, че не можеше да се движи.
Като го превърза здраво и внимателно провери възлите, Тио Карло измъкна друг парцал, с който възнамеряваше да закрие очите на Рори, но той се възпротиви.
— Ако ще преминавам през това, искам да гледам какво става. Не ми завързвай очите.
— Някои работи човек не бива вижда. — Тио Карло погледна към Ганимед. — Мога уреди и това също. Дойде време има нужда, ние угасим свещи. — Зарови из торбата на пода и извади избелял човешки череп, който постави до главата на Рори. След това се залови да мушка черни, червени и бели пера от петел в зеещите очни ябълки. Подреждането изглежда беше част от ритуала, тъй като щом старецът приключи, Ганимед леко ги пререди и получи одобрително кимване. После той измъкна от торбата смачкана книжна кесия, отвори я, за да разкрие някакъв шарен, едър прах. На Рори прахът се стори като счукани крила на мухи. Повиквайки своя помощник, Тио Карло му поиска купичка вода, която младежът донесе. Измервайки старателно три щипки прах, Ганимед ги разбърка с лъжичка и повдигна главата на Рори да изпие течността. Прахът беше не съвсем разтворен във водата, но беше без вкус, само леко му задраска гърлото.
След това Тио Карло кимна на Ганимед да донесе една малка съдинка от печката. Тя изпущаше силния мирис на пипер — огненият червен пипер от Кайена в провинцията Гвиана в Южна Америка. Като привърза на една пръчка късче парцал, Тио Карло го потопи в съдинката и намаза горната част на бедрата и корема на Рори. Рори закрещя и се заизвива от щипещия разтвор. Пареше, сякаш хиляди дяволи го мушкаха с вилите си и желанието му беше да скочи от масата и се потопи в студеното корито край конюшнята. Тио Карло го притисна с неподозирана за костеливите му ръце сила, нито възропта срещу виковете на Рори и вайканията на Кту, който бе започнал да бълва убийствени закани срещу всекиго, опитващ се да причини зло на неговия господар.
Докато старецът притискаше извиващото се тяло на Рори към масата, Ганимед измъкна снопче върбови клонки, олющени от кората и привързани с панделка. Подаде ги на Тио Карло, който пусна Рори и го помоли да кротува, след което започна да го налага с пръчките. В началото не удряше силно и към парливото щипане се прибави леко гъделичкане, но Тио Карло увеличи скоростта, а с нея и силата на ударите си, докато всяко попадение на пръчките сякаш разкъсваше плътта на Рори.
Кту пищеше, като че ли всеки удар се стоварваше върху собствената му плът. Рори се въртеше върху масата, доколкото му позволяваха връзките, а през това време ударите продължаваха безмилостно. Тио Карло отслаби биенето по-скоро от изтощение, отколкото от желание да спре, но сега щипането по кожата на Рори се усили в страхотен огън в коремната област, разпален от мистериозното лекарство. Тио Карло изгаси четирите свещи. Беше задъхан и едва можа да прошепне нещо с пресипналия си глас на жаргон,
