В неговата любов имаше топлина и нетърпеливост, каквито не бе намерила у Файал. Ръцете на Рори докосваха тялото й, а устните му — всички скрити места, които служеха, за да разпалят още повече огъня в нея. И докато неговите ръце се движеха, нейните се плъзнаха надолу, минаха през гъстото руно, за да го сграбчат. То беше там с цялото си напрежение. Но само толкова. Нито целувките, нито ласките, нито нейната енергичност можеха да го доведат до непреклонната твърдост. Тя се отказа — задачата не беше по силите й. И нещо по-лошо — той сам се замъчи, но никакво самонаказание не го доведе до желания резултат. След половинчасови опити той се принуди да свие знамената. Излишно е да налагаш с камшик умрял кон. Смирено той й се извини, а тя, лишена от единственото, за което бе жадувала през последните месеци, намери спасение в леденото презрение, което винаги бе най-силното й оръжие. Думите й, изстинали поради осуетеното желание, го обляха с леден сарказъм.
— Вън! — заудря го тя с юмруци по гърдите. — Обличай се и се измитай оттук. Проклет да си, проклет да си, проклет да си! Върни се при своята уличница мисис Фортескю, която така те е пресушила, че вече не си мъж. Зная за посещенията ти в нейния дом, зная, че идваш направо от нея. Нищо чудно, че си безполезен, клето подобие на мъж. Как смееш да идваш от нейното легло в моето, със смърдящото от вонята на евтиния й парфюм тяло и изсмукани от опитната курва сили? Вън! — Острите й нокти се забиха в гърдите му и тя пак го заблъска с юмруци.
Рори се измъкна от леглото, грабна дрехите си и се замъчи да се облече, отблъсквайки атаките й.
— Връщай се при твоята курва! — закрещя тя. — Връщай се при тази долна уличница в нейния бардак. Тя сигурно знае някои трикове, които ще те възбудят. Да знаех колкото нея, може би и аз щях да успея. Ще накарам мъжа си да изгорят къщата й. Ще накарам да я затворят и я дамгосат с нажежено желязо. Ще…
— По-спокойно, Мери — Рори откри възможност да вмъкне дума в монолога й. — По-спокойно със заплахите си към нея. Ще си отсечеш ли носа, за да си разваляш хубавичкото си лице? Помни, Файал е там. Скоро пак ще се нуждаеш от него, обзалагам се.
Тя млъкна и кръвта се отдръпна от лицето й.
— Файал? Тя ти е казала за него? О, да върви по дяволите, лъжкиня долна.
— Не е ставало нужда да ми казва. Аз бях този, който й го прати.
— Не исках да кажа, че…
— Ако искаш да кажеш, че Мери Фортескю ми е разказала за теб и него, не е нужно. Видях те със собствените си очи как яхаше похотливо хлапака и как му се наслаждаваше.
— Ти си ме шпионирал? Видял си! Толкова по-оправдателно за мен да смажа тази жена.
Той поклати глава, докато закопчаваше ризата си и усука единия чорап около врата си.
— Никого няма да смажеш. Никого! Няма да унищожиш Мери Фортескю и да си отмъщаваш за нещо, за което не съм виновен. Бог ми е свидетел, че исках не по-малко от теб да ти дам това, което жадуваш. Нещо се е случило с мен. Повярвай, за мен то е по-разочароващо, отколкото за теб. Но ще си държиш устата затворена, хубавице. Казваш, че съпругът ти е ревнив. Почакай го да си дойде и внимавай какво ще му набърбориш, иначе кълна ти се, че ще научи за посещенията ти при Файал. Не е твоя вината, че днес те разочаровах. Това не е от неприязън към теб. Казвам ти още веднъж. Нещо се е случило с мен. Какво точно не знам…
— О, аз го зная! Ти си един развратник. Ненаситен пройдоха, това е, милорд Сакс. Изчерпал си се преждевременно. Пресушен си, изсмукан си, изчерпил си мъжествеността си от всичките мръсни харемски кучки, по които си лазил и които са те изцедили като лимон. Може би си пипнал сифилис от някоя проститутка, или по-лошото — може да си се отдал на мавърските пороци и така да си свикнал с млади момчета, че жена да не може да те задоволи. Добре, върни се при твоите педерастчета. Не искам никога вече да те видя. Никога! Върви си!
— Не преди да видя Елмира и моя син.
Изведнъж й хрумна как би могла да вземе връх над него. Отстрани грозната гримаса, която бе закрила чертите й и се усмихна.
— Ти ме заплаши, Рори Махаунд. Тъй като си успял с помощта на кучката Фортескю да ме видиш с Файал, мислиш, че можеш да ме шантажираш. Заплашваш ме дори със съпруга ми. Но сега, Рори, ще държиш устата си затворена, ако искаш някога да видиш Елмира и скъпоценния плъх, когото наричаш свой син. По-скоро ще удуша нея и малкото копеле под купчина възглавници. Не мисли, че няма да го направя, ако излезе макар и само думичка за Файал.
— Спомням си Хюсеин. В състояние си да го сториш.
— Можеш да разчиташ на това — закани му се с юмрук тя.
— Но няма да й сториш нищо. Аз също мога да се заканвам. Мога да направя нещо повече от опетняване на реномето ти. Ще те убия. Достатъчно добре ме познаваш, за да знаеш, че ще го сторя. Ще те убия и бог ще ми бъде свидетел, че никоя жена не го е заслужила повече от теб.
— Тогава да се споразумеем, милорд Сакс. — Тя отпусна свитите си пръсти. Изведнъж, сещайки се, че стои гола пред него, сграбчи пеньоара и го задържа пред себе си. — Аз няма да закачам Елмира и хлапака, а ти ще си държиш устата затворена.
— Дадено, милейди Клевердън. Моето мълчание срещу тяхната безопасност. Но преди да си отида, ще видя Елмира и ще поговоря с нея.
— За да я предупредиш? О, не! Ще си тръгнеш веднага, или ще си измъкна главата през прозореца и ще запищя, че ме изнасилваш. Часовият на вратата ще пристигне тичешком. Няма да видиш нито Елмира, нито детето.
Той закрачи към вратата на малката всекидневна. С ръка на бравата се обърна, вдигна шапката си и я размаха в дълбок поклон.
— Позволи ми, милейди, да те поздравя. Ти несъмнено си най-съвършената злоба, която съм имал нещастието да пресече, пътя ми.
На свой ред тя му направи реверанс, не по-малко официален.
— Позволи ми, милорд, да върна комплимента. Осмелявам се да кажа, че ти несъмнено си най- симпатичния мъж, когото съм имала нещастието да срещна и аз ще прекарам остатъка от живота си без да скърбя, че всъщност не си никакъв мъж. Няма нищо по-презряно от същество, което ходи на два крака с увиснало въже между тях. Сбогом, милорд ъф Сакс. Надявам се, че пътищата ни никога вече няма да се срещнат.
— О, ще се срещнат. И следващия път, когато се видим, милейди, внимавай. Тогава ще ти покажа какво значи истински мъж.
— Самохвалко! — бе успяла да вземе последната дума, когато той затваряше вратата.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Рори подкара бавно коня си по прашната „Шарлота Стрийт“, почти напълно тъмна от удължените следобедни сенки. Краткотрайният му гняв към лейди Мери постепенно се беше превърнал в гняв към самия него. В края на краищата може би тя беше права. Дали в своята разюзданост той не бе изразходвал резервоарите на тялото си? Дали, както го бе обвинила тя, не бе пропилявал мъжествеността си тъй често и безразборно, че не му беше останало нищо? Дали в разцвета на младостта си не бе прегорял? Ами ако се бе превърнал в изцеден лимон, както сполучливо го бе нарекла тя, лишен от всичките сокове, изчерпан и годен само за боклука? Не, не! Не би могло да се случи точно на него.
Можеше да се утешава с едно нещо, макар че бе слаба утеха. Никога не бе хабил семето си по гъвкавите като змии хлапета, с устни като жило на пчела, които бяха на такава почит в мавританските дворове! Поне това обвинение бе неприложимо по отношение на него, почти! Бе имало само една оргия, в която бяха участвували и Тим и Джеху. Но подобни случаи бяха рядкост в живота му. Както и да е — да видим Баба и Мансур. Те се отдаваха от време на време на това за разнообразие и мъжествеността им оставаше незасегната. Радваше се, че поне в едно не можеше да се съгласи със своята мъчителка.
Може би, продължи да спори със себе си, всичко още не е загубено. Ще си наложи въздържание и ще
