се затвори след тях и той чу лекото щракане на добре смазано резе.
Беше малка всекидневна, мебелирана в стил Шератън, с деликатно изваяни крака на столовете, кушетка — всичко тапицирано в бяла дамаска. Вретеновидна мебел, очевидно дошла от Англия заедно с нейно превъзходителство, изглеждаше странно неуместна в испанския интериор. През една сводеста врата се виждаше обгърнатото в мрежа раздърпано легло и сега, когато можеше свободно да види лейди Мери, той забеляза, че тя е облечена в тънък пеньоар. Явно беше, че се е отдала на тропическия обичай и пристигането му я бе разбудило. Той се настани предпазливо в едно кресло, чудейки се дали ще издържи тежестта му, докато тя крачеше нервно из стаята, вдигайки чифт ефирни чорапи от пода, нагласяйки щорите да смекчат светлината и накрая му сипа чаша вино.
Ръката й трепереше. По дяволите! Всяка срещната жена ли трябваше да смущава днес? Тя застана до него, след като той прие виното, толкова наблизо, че можеше да се допре до нея при най-малкото движение на ръката си. Толкова близо, че можеше да види сините вени на мраморната й плът през прозрачната материя на пеньоара. Отпи от виното и я почака да седне, но тя остана права до него. Очите му се надигнаха към нейните, той вдигна чаша за наздравица и й се усмихна.
— В края на краищата защо да не бъдем приятели, Ясмин? Отдавна можехме да бъдем и това би направило отношенията ни много по-приятни. Сега съжалявам, че те насилих. Не биваше да го правя, след като ти си моя сънародничка и в известен смисъл, под моя закрила. Но виждаш ли, беше необходимо…
— Необходимо? Говориш глупости! Дори по-празни от голата истина.
— Казах необходимо. Значи е било необходимо. Трябваше да докажа нещо не само на себе си, но и на Баба. Всички други се бяха опитали да хлопат на вратата ти и никой не успя да я отвори. Това бе предизвикателство. Аз трябваше да докажа, че съм повече от мъж от който и да е мавър, че мъжеството ми ги надвишава. Нещо повече — устните му се свиха и усмивката му беше опит за примирение. — Никога дотогава жена не ми беше отказвала и суетността ми налагаше да те обладая. Затова трябваше да те похитя. Сега съжалявам. Всъщност това беше евтина победа. Ти заслужаваше по-добро отношение.
— Вярно е! — Ръката й се отпусна на главата му и пръстите й усукаха кичур от косата му — Заслужавах да бъда похитена. Един път не е достатъчно, Рори. Ти разпали огън и го остави да гори, без да се опиташ да го потушиш. След като веднъж бе проникнал вътре, трябваше да изпиташ желанието да го направиш пак, но ти се отнасяше към мен с хладно уважение, което би могъл да изпитваш към сестра, към която не чувствуваш особена привързаност.
— А ти? Ти се отнасяше още по-зле с мен.
— Аз дойдох при теб повторно, за да те моля за това. Аз не съм от жените, които измолват благоволение от когото и да било, Рори Махаунд. Исках ти да ме обладаеш, а не да ме караш аз да моля за това.
— Повече от сто жени от моя харем ме молеха. Защо не и ти?
— Ти винаги си бил негодник, уверен в силата си над жените. Никога ли не се уморяваш да ги караш да те молят за твоето благоволение? Добре, тогава не те помолих, но сега съм загубила радост и ето че те моля за това. Да не си мислиш, че можеш да разпалиш подобен пожар в мен, без после да сториш нищо, за да го загасиш? Къде, господи, къде бих могла да намеря друг като теб?
Рори искаше да й каже, че в лицето на Файал е намерила достоен негов заместник, щом като той можеше да разпалва бушуващи огньове в нея, но замълча. Събитията бяха взели неочакван обрат. Искаше се от него съвсем малко. Той присегна, привлече я към себе си и тя падна в скута му, но той се сети за крехкия стол. Като коленичи до нея, обви кръста й с ръце, притисна лице към топлото й тяло и топлината проникна през тънката коприна.
— О, така те желаех, Рори! — Тя повдигна лицето му и го целуна по устните. — Толкова, толкова много! Но глупавата ми гордост никога не ми позволи да те помоля, след като ме изрита от леглото си, когато влязох с измама. Надявах се, че ще ме ухажваш, дори че ще ме насилиш пак и се измъчвах от ревност по мавърките, които споделяха леглото и тялото ти. И все пак, макар че изгарях от ревност по Елмира, която носеше доказателство за любовта ти, исках тя да бъде с мен. Дори само разговорът за теб уталожваше скръбта ми, че сме разделени.
— Кажи ми какво се случи — притегли я той към себе си, наслаждавайки се на лекия лавандулов аромат на кожата й. Пръстите й потънаха в косата му, когато тя започна дългия разказ за многото, което й се бе случило след раздялата в Танжер. С Елмира стигнали до Гибралтар, където се приземили след известни трудности. Англичаните не приемали кораби от другия континент, но когато тя запищяла от палубата към твърдоглавите войници на кея, че е англичанка и че се завръща у дома си и ги наругала, те й позволили да слезе с Елмира, без да задържат кораба.
После, когато открили ранга й, завели я при началника на гарнизона, чиято съпруга й дала гражданско облекло. Почти веднага успяла да се завърне в Англия и потърсила дома на баща си в Лондон.
Уви, никой не повярвал, че е принцеса на Саакс, дори и след като им размахала пергамента с арабското писмо и солидните печати. Пленница на маврите — така се мълвяло из Лондон сред тракането на чаените чаши и ветрилата. Какви ли ужасно приятни неща е изживяла, тъй като несъмнено е прекарвала времето си в някой харем. А всеки знаеше какво се случва на момичетата на такива места. И е ясно как е успяла да се измъкне. Била е по-отзивчива от всички други, за да извоюва свободата и фалшивата си титла. Всичко предизвиквало пикантни разговори, но подчертано я поставяло зад чертата.
Не я поканили нито веднъж на вечеря, чай или прием. Пренебрегвали я, присмивали й се и я оставяли сама, за да си мисли за Рори и да съжалява, че не е останала в Саакс. Станала посмешище в Мейфеър и Белгревия, макар да била сигурна, че всяка една от твърдоглавите жени с конски лица скрито й завиждала.
Дори в нейното семейство не й вярвали. Оставало й само едно нещо, настоял баща й. Да се ожени, разбира се, при положение, че някой я пожелае, макар и със значителна зестра. Но винаги се намирало някой, който ако не нея, да пожелае зестрата. Такъв се оказал сър Базил Клевердън, братовчед на баща й. Вярно, че бил по-възрастен от баща й и толкова сипаничав, че приличал на крокодил, но той успял да си издействува назначение в Тринидад и щял веднага да заминава. Нуждаел се от пари, за да напълни проядените си от плъхове куфари и не го интересувало, че ще има млада съпруга, изгубила девствеността си. Тя щяла да му помогне да разпали остатъците от отдавна изчерпани страсти по най-скъпите лондонски проститутки. Само някоя скъпа уличница можело да легне с него, тъй като дори и тези край Темза му обръщали гръб. Бащата на лейди Мери, старият Фитц Олбани, се нахвърлил на възможността да се отърве от одумваната си дъщеря и да я изпрати отвъд океана. Оженил я без нейно съгласие и само спомените за Рори я утешават от пасивната импотентност на сър Базил.
Каква глупачка излязла! Да, сега си го признаваше. Би трябвало да остане в Саакс, в харема на Рори с надеждата, че той ще се върне някой ден и ще я забележи. Дори и евнусите в харема били по-добри от сър Базил. Би предпочела да бъде продадена в робство, стига господарят й да бъде млад и жизнен арабин. Сегашният й брак бил друго робство и, замоли го да й повярва, сър Хорейшо не бил млад арабин, въпреки че старият развратник я ревнувал ужасно.
Но да си признае, Рори бил виновен. Тя насочи пръст към него, после се наведе и го целуна. Той бе, който разпали в нея изгарящото желание и я изостави. Мисли ли, че някой друг мъж би могъл да я задоволи? Той се опита да възрази, но тя сложи пръст на устните му. Не бивало да обръща внимание на слабостите й. Бе я обладал силом веднъж и трябваше да го стори пак, дори когато тя се дърпа. Трябва да беше достатъчно разумен, за да види, че се нуждае от някого със силна воля, който да прекърши ината й и да я накара да разбере, че всъщност сама не знае какво иска.
Ненадейно, сред всичките обвинения, тя се намери на пода, притисна устни в неговите, а ръцете му я обгърнаха и свлякоха тънкия копринен пеньоар.
— О, Рори, би ли ми простил някога?
Той отговори като я вдигна, преметна главата й на рамото си и почувствува топлото притискане на тялото й. Разхвърляното легло го зовеше и той я понесе натам. Ръцете му побягнаха по копчетата на дрехата, а нейните, избутвайки настрана бялата мрежа, смъкнаха дрехите от тялото му. Той се строполи до нея, пригаждайки се към тялото й и докато устните им се срещнаха, този път без нападки или оправдания. Най-после тя бе постигнала това, за което отдавна бленуваше — то не беше обикновено желание за нейната страст, което бе търсила у Файал — той бе човекът, когото бе желала, колкото и да не бе го съзнавала.
