посрещнато с гримаса на презрение от страна на Бари). След всичките тъги, сръдни и караниците на отминалата седмица, е страхотно гот отново да мислим за подобни неща.
Но когато излизаме от магазина, виждам Лора да ме чака, облегната на стената, която ни дели от съседния магазин за обувки, и се сещам, че точно в сегашния период от живота ми не би трябвало да се чувствам добре.
Девет
Това с парите е лесно обяснимо: тя ги имаше, аз ги нямах, гя нямаше нищо против да ми ги даде. Беше няколко месеца, след като си смени работата и банковата й сметка бе започнала малко по малко да набъбва. Даде ми пет бона назаем. Ако не го беше направила, щях да затъна окончателно. Още не съм й ги върнал, защото просто няма откъде да ги взема, а това, че ме е напуснала и че излиза с друг мъж не ме прави с пет бона по-богат. Оня ден по телефона, когато й казах, че ми е преебала живота, тя спомена нещо за тези пари и попита дали ще й се изплащам на вноски, а аз казах, че ще й изплащам по една лира седмично през следващите сто години. Точно тогава ми трясна телефона.
Та толкова за парите. Колкото за това, че съм нещастен с връзката ни и че едва ли не вече се оглеждам за друга жена: тя ме принуди да й го кажа. С
Не знаех, че е била бременна — разбира се, че не знаех. Не ми го беше казала, защото бе наясно, че се виждам с друга. (А беше наясно, че се виждам с друга, защото аз й го казах. Въобразявахме си, че подхождаме към въпроса като зрели хора, но всъщност се държахме безобразно наивно, дори детински, щом сме си вярвали, че някой от нас може да кривне от съвместния ни път, да си признае прегрешението и после да продължим все така да си живеем заедно.) Минаха векове, преди да разбера, че е била бременна: имахме един доста продължителен хубав период и веднъж й подхвърлих на майтап нещо, свързано с това да имаме деца, и тогава тя избухна в сълзи. Накарах я да ми каже за какво плаче и тя ми го каза, и после аз доста неблагоразумно избухнах в укори и възмущение от егоистичната й постъпка (обичайните приказки — детето е било и мое също, какво право имаш да постъпваш така, и тъй нататък дрънканици), но по едно време нейното изненадано недоумение и очевидно презрение ме накараха да млъкна.
— Не ти го казах, защото тогава изобщо не вярвах, че си способен на сериозна и отговорна връзка — обясни ми тя. — Пък и не те харесвах особено много. Не исках да имам бебе от теб. Не исках да мисля за всички онези кошмарни разправии за права на посещения и тъй нататък, до които неминуемо щяхме да стигнем, и то много скоро. И не исках да ставам самотна майка. Не ми беше кой знае колко трудно да взема решение какво да правя. И нямаше никакъв смисъл да се съветвам с теб.
Доводите й бяха напълно основателни. В интерес на истината, ако аз бях забременял от мене си, щях да направя аборт по абсолютно същите причини. Не знаех какво да кажа.
По-късно същата онази вечер, след като вече бях премислил цялата тая работа с бременността, я попитах защо се е навила да остане с мен.
Дълбоко се замисли.
— Защото никога преди не съм успявала да се задържа особено дълго с когото и да било и защото, когато започнахме да се виждаме, си обещах този път да устискам поне един кризисен период, просто за да видя какво ще стане. Е, видях. Ти беше толкова банално и жалко гузен заради оная кретенка Роузи… — Роузи, четирикратното таковане, едновременните оргазми, влудяващата ме кучка, с която се виждах, когато Лора е била бременна, — …че доста дълго се държеше ужасно мило с мен, а по онова време имах нужда точно от това, някой да бъде мил е мен. Свързват ни доста неща, Роб, пък ако щеш дори само фактът, че сме заедно вече относително дълго време. Така че не ми се щеше да разбутвам нещата и да почвам всичко отначало, освен ако не беше наистина наложително. Та затова останах с теб.
Ами аз защо се бях навил да остана с нея? Определено не по причини тъй благородни и зрели като нейните. (Нима има нещо по-зряло от това да продължиш връзка, която явно се разпада, с надеждата, че ще успееш да я закрепиш? Никога през живота си не съм правил подобно нещо.) Оставих всичко така, както си беше, защото накрая на оная история с Роузи се оказа, че Лора наново започна да ме привлича ужасно силно. Сякаш чрез Роузи се бях опитвал да направя връзката си с Лора малко по-пикантна. Пък и си мислех, че аз съм виновен за всичко и че аз съм сплескал нещата. (Защото по онова време не знаех, че тя си провежда експерименти за личен стоицизъм.) Усещах, че Лора губи интерес към мен и затова полагах неистови усилия да си го възвърна този неин интерес, а когато си го възвърнах, аз пък отново изгубих интерес към нея. Открил съм, че подобно нещо ми се случва доста често. Не знам как да се справя с този проблем. И така я карахме, що-годе до днешна дата. А когато цялата тая тъжна история най-сетне набъбна и се спука като огромен цирей, дори най-късогледият тъпак, дори най-самозаблуденият и самосъжаляващ се зарязан и наранен любовник би видял, че за всичко това си има някаква причина и съответен резултат от нея, и би осъзнал, че и абортите, и Роузи, и Иън, и парите имат пръст в цялата работа, че те просто си принадлежат.
Дик и Бари ни питат, мен и Лора, дали искаме да отидем с тях до кръчмата да пием по едно, но е трудно да си представи човек как седим заедно на една маса и се смеем, докато обсъждаме клиента, който беше объркал Албърт Колинс с Албърт Кинг („Не загря, дори като видя логото на «Стакс рекърдс», докато гледаше дали плочата не е одраскана“, отбелязва Бари и клати в недоумение глава заради неподозираните глъбини на човешкото невежество), така че отказвам учтиво. Предположих, че ще иска да отидем до апартамента и затова поемам към спирката на рейса, но Лора ме хваща за ръката и ме насочва към улицата, за да спра такси.
— Аз плащам. Няма да е особено забавно да говорим в рейса, нали?
Логично. Наистина не е нужно да имаме свидетели на разговора, който искаме да проведем — не ни и трябва да ни слушат нито шофьорът на рейса, нито пътуващите кучета, деца и дебелаци с огромни пазарски чанти.
В таксито бе доста тихо. Разстоянието от „Севън систърс“ до „Крауч енд“ е едва десет минути, но пътуването беше толкова тягосно, напрегнато и тъжно, че имах чувството, че ще го запомня за цял живот. Валеше, а по лицата ни играеха пъстри и разкривени отражения от флоресцентните светлини на уличните лампи и реклами. Таксисаджията ни попита дали денят ни е бил успешен, при което и двамата измънкахме по нещо неотзивчиво, така че той затвори разделителната преградка между предната и задната седалка на колата. Лора се втренчи през прозореца, а аз скришом я погледнах, за да се опитам да разбера по лицето й дали отминалата седмица й се беше отразила някак си. Косата й беше подстригана по обичайния начин, много късо, по модата от шейсетте години, подобно на Мия Фароу, с тази разлика — и не се правя на интересен — че на Лора по й отива такава прическа. Така е, защото косата й е много тъмна, почти черна, и когато е късо подстригана, очите й изпъкват и заемат почти цялото й лице. Не беше гримирана, предполагам в моя чест. Негримирането е най-лесният начин една жена да изрази това, че е обзета от много грижи, и да внуши, че е прекалено нещастна за подобен вид тривиалности. Многозначителна закономерност: когато преди толкова много години й подарих касетката с песента на Соломон Бърк, тя беше силно гримирана, повече от нормалното за нея и повече от предишната седмица, и тогава също знаех или по-точно се надявах, че се е гримирала в моя чест. Така че в началото на една връзка винаги има страшно много грим, за да се покаже, че нещата отиват надобре и че всичко е положително, вълнуващо, а в края й — никакъв
