чрез сложни гърчения, в които Хъркимър не можеше да не види Подобие на змийски движения. После се чу онова съскане, което често се появяваше в речта на страдалеца и се промъкваше между думи и фрази, без да нарушава тяхната последователност.
— Това наистина е ужасно! — възкликна скулпторът. — Ужасно нещастие, независимо дали е истинско или въображаемо. Кажи ми, Родерик Елистън, няма ли някакъв лек за това ужасно зло?
— Има, но е непостижимо — прошепна Родерик, докато се гърчеше, заровил лице в тревата. — Ако успея да се забравя само за миг, змията може и да не издържи в мене. Моята разстроена мисъл, заета само с мене, е която я е родила и хранила.
— Тогава забрави себе си за миг, скъпи мой — каза един нежен глас над него, — забрави себе си в името на друг.
Розина бе излязла иззад дърветата и се бе надвесила над него. Лицето й отразяваше неговите мъки, но сянката на това отражение бе така преплетена с надежда и себеотрицателна любов, че изглеждаше като плод на въображението. Докосна Родерик с ръка. Тръпка разтърси тялото му. В този миг, ако може да се вярва на слуховете, скулпторът забелязал някакво вълнообразно движение през тревата и чул цопване, сякаш нещо паднало в извора. Каквато и да е истината, с положителност може да се каже, че Родерик Елистън седнал в тревата като нов човек, възвърнал нормалния си разсъдък и освободен от един демон, който така печално го бе победил на бойното поле в собствените му гърди.
— Розина! — извикал той с треперещ и развълнуван глас, но без дори помен от дивите вопли, владели гласа му толкова време. — Прости ми! Прости!
Щастливите й сълзи оросили лицето му.
— Наказанието беше жестоко — забелязал скулпторът. — Дори правосъдието би простило сега, да не говорим за женската нежност! Родерик Елистън, независимо дали змията е била влечуго от плът или болното ти въображение е родило този символ, поуката от тази история не е по-малко истинна и силна. Чудовищният Егоизъм, проявил се при тебе под формата на ревност е най-страшен демон, промъкнал се в човешкото сърце. Може ли гръд, в която той толкова дълго е живял, да се пречисти?
— О, да — отвърна Розина с божествена усмивка. — Змията бе само мрачно въображение и онова, което символизираше, бе толкова мрачно, колкото и тя. Миналото, каквото е печално, няма да хвърля сянка върху бъдещето. За да му отдадем дължимото значение, трябва да го приемем като един анекдот от Вечността.
Информация за текста
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2401]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:23
1
Умение да се говори без движение на устните, като се създава впечатление, че източникът на звука е друг. — Б. пр.
2
Джереми Тейлър — Английски духовник и автор на теологически съчинения (1613–1667)
