скупчват нагъсто и през тях да прозира тъмната жарава на граната.
Що се отнася до другите търсачи, според легендата преподобният господин Ичабод Пигснорт се отказал от диренето, като сметнал Граната за отчайваща измислица и мъдро решил отново да се прибере в магазина си, намиращ се близо до пристанището в Бостон. Но когато минал през планинското дефиле, нашият клет търговец бил пленен от индиански воини, откаран в Монтреал и задържан в плен, докато купчината му от шилинги здравата намаляла след плащането на висок откуп. На всичко отгоре поради дългото му отсъствие работите му така се объркали, че до края на живота си, вместо да се въргаля сред сребро, едва намирал по някой меден петак. А доктор Какафодел, алхимикът, се върнал в лабораторията си с голям гранитен къс, който стрил на прах, разтворил го в киселини, разтопил го в огнеупорен съд, запалил го посредством духало и публикувал резултата от експеримента си в един от най-обемистите томове на своето време. И за всички гореспоменати цели скъпоценният камък не би му свършил по-добра работа от гранита. Поетът се само- залъгал горе-долу по същия начин, сдобивайки се с голяма буца лед. която намерил в усойна бездна сред планините, и си рекъл, че тя във всяко отношение отговаря на неговата представа за Големия гранат. Критиците казват, че макар поезията му да не притежава блясъка на скъпоценния камък, то от нея лъха студенината на леда. Лорд дьо Вер се върнал в салона на прадедите си, където се задоволил с полилей от свещи и когато му дошло времето, запълнил нов ковчег във фамилната подземна гробница. Тъй като погребалните факли осветявали тъмното помещение, нямало нужда Големия гранат да разкрива суетата на земния разкош.
Циника, захвърлил очилата си, се скитал из света като несретник и бил наказан заради предишната си съзнателна слепота с болезнено желание да види светлината. Цели нощи наред той прекарвал като обръщал поразените си от блясъка очи към луната и звездите. При изгрев слънце насочвал лицето си на изток, подобно персийски поклонник на огъня. Също така отишъл чак до Рим с надеждата да види със собствените си очи великолепно осветената черква „Свети Петър.“ Най-накрая загинал по време на големия лондонски пожар, като сам се хвърлил в огъня, тласкан от безумната идея да долови поне слаб лъч светлина сред ослепителните пламъци, озаряващи земята и небето. Матю и невестата му живели дълги години в мир и разбирателство и обичали да разказват легендата за Големия гранат. Но към края на дългия им живот на тази история започнало да се гледа с известно недоверие — подобно нещо никога не било проявявано преди от тези, които били чували за някогашното сияние на скъпоценния камък. Твърдяло се обаче, че след като двама простосмъртни проявили естественото благоразумие да се откажат от скъпоценност, затъмняваща всички земни блага, в същия миг блясъкът й намалял. Когато следващите търсачи достигнали до скалата, те видели само един матов камък, върху който блестели люспи слюда. Според друго поверие, веднага щом младоженците се отдалечили, гранатът се откъснал от върха на скалата и паднал в омагьосаното езеро и по пладне трупът на Търсача все още се виждал, надвесен над неугасимия огън.
Срещат се и такива, които продължават да вярват, че неоценимият камък грее така, както и преди и твърдят, че са зърнали сиянието му, подобно на лятна светкавица надолу по долината на Сако. И нека да си призная, че макар и много отдалечен от Кристалните възвишения, аз също съзрях чудно сияние около върховете им и повярвал на поетичната легенда, изпитах изкушението да бъда последният търсач на Големия гранат.
Информация за текста
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2409]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:31
