декларацията й е била прекалено банална. Най-силно раздразнение предизвикваше необходимостта да се задоволи само с тежки думи. Оправдано е неудовлетворението на жена, която е заплашвала с голи ръце да удуши някой си Джей Джи Милър, накрая да се задоволи само с изгонването му от къщата.
Ала законите на цивилизацията са непреклонни. Поведението, което е общоприето в Африка, в английската провинция Кент предизвиква неодобрително свиване на устни и повдигане на вежди. Жена, която желае да заживее за постоянно в Кент, е изправена пред две възможности: да се въздържа от удушаване на ближните си или да си потърси друго местожителство.
Гордо вдигнатата глава на Джеф клюмна и поведението му претърпя метаморфоза — стана хрисим като хлебарка, която вижда как готвачката посяга към отровния прашец, затова с цялото си поведение се стреми да й покаже, че се разкайва за вината си.
— Гневът ви е основателен — промълви смирено. — Съвсем естествено е след случилото се в съда да ме поканите да напусна дома ви. Навярно е безсмислено да ви убеждавам, че съм разкъсван от угризения на съвестта…
— Влакът за Лондон тръгва след половин час! — сряза го тя.
— … и че ако знаех за роднинската връзка между вас и Лайънел Грийн, щях да проведа разпита на свидетеля по съвсем различен начин.
— Наредих на иконома да стегне багажа ти!
— Страхувах се, че ще се стигне дотам — промърмори младежът и се обърна към Ан: — Довиждане.
— Сбогом.
— След половин час вече няма да бъда тук.
— Времето лети, все някак половин час ще издържа присъствието ти.
— Но преди да си отида — продължи той и отново подкупващо се усмихна на Клариса Корк, — ще помоля вас, драга госпожо, за една услуга. Ще се подпишете ли на моето копие от книгата „Една жена сред африканската пустош“? Високо ценя това произведение, но без вашия автограф сякаш нещо му липсва.
Колкото и велик да е един човек, винаги има слабо място. Ахил е имал своята пета, госпожа Корк имаше своята книга. Всеки желаещ да завърже разговор с храбрата ловджийка само трябваше да заяви, че е купил творбата, излязла изпод перото й. Ще бъде преувеличено да кажем, че думите на Джеф я превърнаха в най-милото и ласкаво създание на земята, но определено я отдалечиха от опасната точка на кипене. Погледът й, изразяващ отвращение, сякаш Джеф беше гъсеница, която тя е открила в чинията с варена царевица, се посмекчи.
Всеки автор тайно скърби, задето няма пряк контакт с читателите. От отчета на нейния издател госпожа Корк бе научила, че двеста и шестима интелигентни мъже и жени са купили „Една жена сред африканската пустош“, но до този момент не беше имала щастието да се озове лице срещу лице с някого от тях. Принудена бе да се задоволи с рецензиите във вестник „Пийбълс Адвъртайзър“, чийто автор определяше творбата й като интересна и добре написана и в литературното приложение на „Таймс“, в което критикът бе по-сдържан и само споменаваше, че книгата се състои от триста и петнайсет страници.
Беше виждала гостите си да напускат Шипли Хол с нейното произведение под мишница, но само след като тя насила им беше напъхала книгите в ръцете, все едно медицинска сестра дава на дете горчиво лекарство, както цветисто се беше изразил лорд Уфнам. Клариса Корк беше пряма и почтена жена, поради което смяташе за неспортсменско да разпространяваш литературното си произведение, като го натрапваш на който ти падне. Бе сторила тъкмо това и я измъчваха угризения на съвестта, сякаш беше застреляла спящ хипопотам.
— Спомняте ли си главата, посветена на приключенията ви е крокодила? — продължи Джеф. — Като я прочетох, останах поразен. Подозирах, че ако видя крокодил да лежи на речния бряг, не ще знам как да реагирам, и се срамувах от невежеството си, тъй като това познание е задължително за всеки млад човек. Наистина ли преплувахте реката и застреляхте влечугото?
— Улучих го право в окото.
— Това ли е най-уязвимото му място?
— Ако не го улучиш в окото, спукана ти е работата.
— Ще се постарая да го запомня… Във възторг съм от майсторството, с което сте описали историята на знахаря, погълнал змия.
Госпожа Корк вече не гледаше на кръв, а кокетно се кискаше като млада девойка.
— Изглежда, добре познаваш съдържанието — промърмори доволно.
— Знам го почти наизуст!
— Не може да бъде…
— За мен вашата книга е източник на вдъхновение. След като я прочетох, така закопнях да замина за Африка, че може би ще се отправя към Черния континент направо оттук.
— Аз… — подхвана госпожа Корк, но той я прекъсна:
— Да видим… ще ми бъдат необходими два дни за закупуване на екипировката…
— Аз обмислих…
— Какво ли ще ми трябва? Пушки, летни дрехи, тропически шлем, солидни ботуши, някакъв мехлем против ухапване от леопарди…
— Размислих, господин Милър — най-сетне успя да вземе думата Клариса Корк, — и не намирам причина да напуснеш Шипли Хол. Все още смятам, че поведението ти в съда е било доста странно…
— Държах се отвратително! Трижди повече съжалявам за непростимото си поведение, откакто дойдох тук — имах възможност да опозная племенника ви и неговото благородство и чарът му ми направиха силно впечатление. Неприятно ще ми бъде да напусна Шипли Хол, като знам, че само след седмица-две с него щяхме да станем най-добрите приятели. Но аз напълно оправдавам гнева ви към мен…
— От сърце те каня да останеш.
— Наистина ли? Благородството ви е ненадминато! Господи, не вярвам на ушите си!
— Госпожице Бенедик, ще наредите ли на Кейкбред да не опакова багажа на господин Милър? — обърна се Клариса към секретарката си.
— Да, госпожо Корк.
— Ще те придружа — предложи Джеф.
— Не си прави труда — с половин уста каза девойката.
— Нищо не ми струва — настоя той.
Когато се озоваха в коридора, Ан се извърна към него и изсъска:
— Престани!
— Какво да престана?
— Да се хилиш самодоволно и да си повтаряш, че си гений.
— Но хрумването ми наистина беше гениално — засегна се Джеф. — Получих вдъхновение свише.
— Довиждане!
— Почакай половин минута…
Ала девойката вече вървеше към стаичката на иконома. Джеф си спомни как Мъртъл Шусмит тичешком беше слязла по стълбището в Холси Билдингс и като гледаше как Ан спринтира към помещенията за прислугата, си помисли, че ако се състезава с бившата му годеница, сто на сто ще излезе победителка.
— Изслушай ме! — извика, предприемайки последен отчаян опит.
Едва ли има нещо по-трудно от това, да излееш сърцето си пред девойка, която препуска пред теб по коридор. Когато се озоваха пред вратата, облицована със зелено сукно, Джеф едва бе подхванал обясненията си, а в мига, когато нахлуха в стаичката на лорда и го изтръгнаха от каталептичното му състояние, тъкмо бе на път да развие тезата си.
— Чичо Джордж! — възкликна девойката.
— А? — промърмори лордът и полека-лека се върна към действителността. — О, ти ли си? Какво съвпадение — исках да поговоря с теб и с Джеф. Претърсването на езерото отпада. Наистина пуснах кутията във водата, като предварително я омотах със здраво въженце, но сега си спомних, че още на следващия ден я извадих.
— Чичо Джордж, госпожа Корк нареди да не опаковаш багажа на господин Милър.
— А? Да не го опаковам, така ли?
