Соупи, който по принцип безрезервно вярваше на нежната си половинка.
— Какво означава „Поне научих най-важното“, миличка? — попита нетърпеливо.
— Разбира се, старият перко не ми съобщи точно къде е скрил камъните — може да е изкукуригал, но е страхотен хитрец. Набързо ще ви разкажа какво се случи. Отивам аз в стаичката му и го заварвам да си лафи с русолявия младок, който на минутата се изнизва като връв — сигурно още ми има зъб, задето следобеда го целих с каменна ваза. Лорд Кейкбред ми налива портвайн, пийваме по чашка, обаче междувременно забелязвам, че той се хили като малоумен, затуй подхвърлям: „Май сте в много добро настроение. Да не би някой да ви е оставил голямо наследство?“ А лордът отвръща: „Нещо подобно, драга ми госпожо, нещо подобно.“ После добавя, че имал малко спестени парички от дългогодишната си служба като иконом, обаче много време не можел да си спомни къде ги бил скрил, а сега се бил сетил, че са в кабинета на госпожа Корк. Щял да отиде там веднага щом тя започне лекцията си за ония африкански диваци. Е, господа, какво ще кажете? За мен тази информация е предостатъчна.
Соупи вече не изглеждаше угрижен, а целият засия:
— Сигурно е намеквал за диамантите.
— Разбира се, глупчо. Че за какво друго ще намеква?
Чимп Туист обаче още беше скептично настроен.
— Не каза ли точно къде ги е скрил?
— Слушай, мърморко! — извика Доли, чието търпение вече се изчерпваше. — Ако се интересуваш дали лордът ми е предоставил писмени указания, карта на която е отбелязано скривалището, ловни кучета и куфар, за да прибера плячката, отговорът е отрицателен. Но щом диамантите са някъде в кабинета и Кейкбред ще отиде там след започването на лекцията, смятайте работата за опечена. Соупи, ти ще се спотаиш под прозореца и когато старецът извади съкровището от скривалището, ще се втурнеш в кабинета и ще го сплашиш.
Дори главнокомандващ армия не би могъл да формулира толкова кратко и ясно заповедта си, ала господин Молой озадачено сбърчи чело — недоумяваше защо именно той трябва да бъде на топа на устата.
— Аз ли, скъпа? — попита за всеки случай.
— Да. Ние с Чимп ще имаме други задачи.
Лицето на господин Молой помръкна — и той като Лайънел Грийн мразеше да участва в опасни операции.
— Да го сплаша ли, скъпа?
— Да, миличък.
— С какво?
Доли прекоси стаята и от чекмеджето на бюрото извади пистолет.
— Ето, вземи.
Съпругът й се втренчи в смъртоносния предмет — погледът му изразяваше едновременно ужас и удивление. Взираше се в оръжието така, сякаш бе отровна змия, неочаквано изпълзяла на пътя му.
— Не знаех, че имаш пистолет, мъничката ми.
— Разбира се, че имам, захарче, и не се разделям с него нито за миг. Човек никога не знае кога ще му потрябва оръжие. Хайде, сложи го в джоба си.
Соупи неохотно се подчини, като промърмори, че не обича оръжията, на което практичната Доли отвърна, че от него не се иска да проявява топли чувства към тях, а да ги използва.
— Трябва само да допреш дулото до корема на стария перко — добави тя. — Фасулска работа, нали?
Съпругът й беше принуден да признае, че задачата му наистина е много лесна — коремът на лорд Уфнам беше толкова голям, че представляваше идеална мишена. Ала все още не беше изчерпал възраженията си.
— Какво трябва да кажа? — поинтересува се.
— „Горе ръцете!“, ето какво.
— Не мога.
— Защо?
— Много е банално.
— Тогава само насочи оръжието към него, той ще разбере намека.
— Добре, скъпа — печално промърмори Соупи, който още не можеше да се примири със съдбата си. — Ще изпълня указанията ти, но бих предпочел да ме накараш да му продам акции от някоя компания за петролодобив. Обаче искам да знам какво ще прави Чимп, докато аз върша черната работа.
— Той ще задържи старците във всекидневната, така ще избегнем опасността някой да влезе в кабинета.
Изглежда, Чимп Туист беше по куражлия от господин Молой, защото не се захвана да оспорва плана на Доли, а мигом скочи на крака и протегна ръка:
— Съгласен съм, дай ми пистолет.
— Нямам друг. Да не мислиш, че притежавам оръжеен склад!
— Ама как ще ги задържа, ако не съм въоръжен?
— Дръж ръката си в джоба на сакото си, все едно стискаш пистолет. Защо правиш такива физиономии?
Господин Туист правеше такива физиономии, защото планът, очертан от нея, му се струваше несигурен.
— Това искаш от мен, тъй ли?
— Да. Имаш ли някакви възражения?
— Идеята ти е смахната.
— Глупости! Нима се страхуваш от шепа безобидни старци?
— Забравяш, че и онази Корк ще бъде там.
— Само не ми казвай, че те е шубе от една жена.
— Признавам, че изпитвам ужас от нея — заяви Чимп, който бе прекарал само няколко минути в обществото на смелата ловджийка, но тя набързо му беше взела страха. — Да се разберем отсега — щом искаш да се изправя с голи ръце срещу тази жена, от която треперят дори човекоядците, искам по-голям дял от печалбата. Точно така, госпожо — продължи той, без да обръща внимание на ужасения вик на Доли и на болезнения стон, който се изтръгна от гърдите на съпруга й, — подялбата наполовина няма да я бъде. Или ми даваш пистолет, или получавам седемдесет и пет процента от сумата.
Ако госпожа Молой беше нерешителна и слаба жена, щеше да се огъне пред внезапната криза, която заплашваше в последния момент да провали плановете й. Ала тя не беше от хората, които лесно се предават. Замисли се и в стаята настъпи продължителна тишина, нарушавана само от тихите стонове на господин Молой. След минути Доли намери разрешение на проблема.
— Ето какво ще направим — заяви и направи знак на Соупи да млъкне и да не опява на стария си приятел Чимп, задето постъпва толкова подло. — Преди да отидеш във всекидневната, ще заключа госпожата в избата. Надявам се да нямаш повече възражения.
— Как ще го направиш?
— Ще взема ключа от стаичката на лорд Кейкбред.
— По-интересно е как ще накараш госпожата да влезе в избата.
— Ще я излъжа, че икономът се е заключил вътре и вдига врява до Бога. Тя веднага ще хукне да разбере какво става — обясни Доли и се обърна към съпруга си, сякаш безмълвно го подканваше да й ръкопляска, което той стори на драго сърце. Дори Чимп Туист неохотно призна, че плана й си го бива. Като разбра, че няма да се изправи лице срещу лице със страховитата изтребвачка на леопарди, настроението му видимо се подобри.
— Надявам се, че сега всичко ви е ясно — продължи Доли. — Соупи ще държи под око стария Кейкбред ти, драги ми Чимп, ще имаш грижа за откачалките. Аз ще подмамя госпожата в избата и ще я заключа, сетне ще изкарам колата от гаража и ще ви чакам на алеята. Имате ли да кажете още нещо?
Господин Молой възхитено възкликна:
— Миличка, заслужаваш да бъдеш генерал в армията на Съединените щати.
