— Ха-ха!
— Хич не ми хахакай! На вратата е. От вътрешната страна.
— Как не съм ти повярвал! Ала не мога да стоя тук и да прахосвам безценно време. Ако не ми дадеш веднага ключа, ще се кача горе и ще разбия вратата.
— Ами добре, разбий я! — И баронетът повторно се изсмял като пъклено изчадие. — Умирам да я чуя какво ще ти каже.
Последната забележка силно озадачила брат ми. Защото той много ясно чувал във влюбеното си съзнание думите на Анджела. Виждал я как хълца на гърдите му и го уверява, че никога не би се усъмнила в него. Затова се метнал към вратата.
— Ей! Ти! Няма ли да ме пуснеш оттук?
— След малко — казал Уилфред. — Охлади нетърпението си. И хукнал нагоре по стълбите.
— Анджела — развикал се той и долепил устни до дървенията на вратата. — Анджела, ангел мой!
— Кой е там? — попитал любимият незабравим глас иззад ключалката:
— Аз съм — Уилфред! Сега ще разбия вратата. Отдръпни се от нея!
И като отстъпил няколко крачки, той се засилил и се метнал върху плътното дърво. Чуло се оглушително стържене, докато ключалката поддавала. И Уилфред, политнал вътре, се озовал в толкова тъмна стая, че ако Анджела му бръкнела в окото, нямало да види пръста й.
— Анджела, къде си?
— Тук съм, къде мога да бъда? И бих искала да знам ти какво правиш тук, след като ти написах онова писмо. Някои мъже — продължила тя с изненадващо хладен глас — не разбират от дума и туй то.
Брат ми политнал и щял да падне, ако не се бил уловил за челото.
— Писмото — изломотил той. — Нали не искаш да кажеш, че е било писано от теб?
— От мен собственоръчно и не се отказвам от нито една дума в него. Само ме е яд, че бях толкова лаконична.
— Ама… такова… ти не ме ли обичаш, Анджела?
Жесток подигравателен смях огласил стаята.
— Да те обичам? Да обичам мъжа, който ми препоръча мълинъровия крем за лице „Циганска радост“?
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ти кажа аз какво искам да кажа! Виж си деянието, Уилфред Мълинър!
Стаята внезапно се обляла в светлина. И там, с ръка на щракалото, стояла Анджела — царствена и прекрасна, в чиято сияйна красота един по-придирчив критик би открил един-единствен недостатък — факта, че цялата била на петна като далматинец.
Уилфред не можел да откъсне от нея обожаващ взор. Лицето й било отчасти кафяво, отчасти бяло, а по белоснежната й шия се откроявали петна сепия като отпечатъци от пръсти върху книга в обществена библиотека, ала той бил принуден да признае, че през живота си не бил виждал по-сияйно, по-ослепително красиво създание. Копнеел да я притисне в обятията си и сигурно би го сторил, ако в очите й не се четяло парещо желание да му нанесе тежки телесни повреди.
— Да — продължила тя, — това стори ти с мен, Уилфред Мълинър — ти и твоята адска помада, която си нарекъл „Циганска радост“. Виж добре кожата, която така обичаше да галиш! Послушах съвета ти и си купих от големите буркани за седем шилинга и шест пенса и ето го резултатът! Не бяха минали и двайсет и четири часа от първото помазване и вече можех да се явя във всеки цирк и да диктувам условията си като Петнистата принцеса от островите Фиджи! Затова избягах тук, в родния си дом, за да се скрия от света. И първото, което ми се случи — гласът и секнал на това място, — бе опитът на любимия ми кон, след като побягна при вида ми, да изгризе яслата си, а Пон-то, моето сладко кученце, което съм отгледала от парче месо, припадна щом ме зърна и сега е поверен на грижите на опитен ветеринар, без изгледи да се възстанови. Ти, Уилфред Мълинър, ме обрече на това проклятие!
Много мъже биха посърнали при тези пърлещи думи, ала Уилфред Мълинър се усмихнал с безмерно състрадание и човешко разбиране.
— Това ли било? — попитал. — Забравих да те предупредя, любима, че описаното от теб се случва спорадично в случаи, когато кожата е изключително нежна и чувствителна. Злото веднага се оправя чрез прилагане на мълинъровия лосион „Планински сняг“ срещу четири шилинга за средно-голямо шише.
— Уилфред! Истината ли ми казваш?
— Истината и само истината, любов моя. Нима единствено това стои между нас?
— Не! — ревнал гръмовен глас.
Уилфред залитнал. На вратата стърчал сър Джаспър ффинч-ффароумиър. Бил увит в пешкир, а онова, което се виждало от телесата му, аленеело маково. Зад него, пробващ здравината на конярски камшик, се мержелеел икономът Мъргатройд.
— Не очакваше да ме видиш, нали?
— Със сигурност не очаквах да ви видя издокаран по този начин в присъствието на една дама.
— Няма значение как съм издокаран! Мъргатройд, изпълни дълга си!
Икономът се озъбил и пристъпил напред.
— Спри! — креснала Анджела.
— Ама аз още не съм започнал, госпожице — почтително възразил Мъргатройд.
— Не докосвай Уилфред! Аз го обичам!
— Какво! — иззверил се сър Джаспър. — След всичко, което се случи?
— Да. Той ми обясни.
— Обзалагам се обаче, че не ти е обяснил защо ме остави да се сваря жив в онази гнусна сауна. Вече пушех, когато Мъргатройд, Бог да го благослови, чу писъците ми и дотърча да ме освободи.
— Макар да не беше мое деянието — додал икономът.
Уилфред изгледал сър Джаспър право в очите.
— Ако бяхте използвали мълинъровия „Слабител“, разработен с цел борба срещу нездравословната телесна пълнота, било то на хапчета по три шилинга кутията, или като сироп по пет шилинга и шест пенса шишето, нямаше да има нужда да се пържите в разни сауни. Мълинъровият „Слабител“, който не съдържа вредни за организма химикали, а е съставен изцяло от здравословни билкови екстракти, гарантира премахването на излишните килограми, при това постепенно и без последствия за организма, при съотношение един килограм на седмица. Благородните фамилии на Англия често прибягват до неговото въздействие.
Злобното пламъче угаснало в очите на баронета.
— Да не ме лъжеш? — прошепнал той.
— Самата истина.
— Гарантираш ли?
— Всички мълинърови разработки са стопроцентово гарантирани.
— Момчето ми! — възкликнал сър Джаспър със сълзи на очи и задрусал ръката на Уилфред. — Вземи я — продължил с пресекващ глас, — при това с чичовата й благословия.
Иззад гърба му се дочуло дискретно покашлюкване.
— Дали случайно не сте разработили нещо — попитал Мъргатройд — за облекчаване на лумбагото?
— Мълинъровият „Лумбагоид“ лекува и най-заинатените случаи само за шест дни.
— Господ здраве да ви дава — разхълцал се икономът. — Откъде да си го набавя?
— От всяка аптека.
— Значи като ме сграбчи за гърба… — заобяснявал старецът.
— Няма защо повече да те сграбчва — решително отсякъл Уилфред.
Друго съществено няма какво да добавя. Мъргатройд в момента е един от най-гъвкавите икономи в Йоркшир. Сър-Джаспъровото тегло спадна под сто килограма и той вече сериозно се замисля дали пак да не се заеме с лов на лисици, което както знаете, включва яздене на коне, които много мразят ловци с наднормено тегло и извличат перверзно удоволствие, като ги хвърлят с ловък къч от седлата. Уилфред и Анджела се ожениха и никога, както бях осведомен, камбаните на старата църква в село ффинч не са звънели по-ангелски красиво от онова юнско утро, когато Анджела, повдигнала прекрасното си равномерно
