— Няма какво да се прави — повтори той. — Не бива да съм втори лорд Миндърмиър, нали, господин Устър? Кажете ми, имахте ли прототип за този суров герой?
— А не. Просто ей-така го измислих и право в книгата.
— Гений! — прошепна старият. — Най-обикновен гений. Е, господин Устър, вие ме продумахте. Кой съм аз, както изтъкнахте, та да се противопоставям на повелите на Съдбата? Още тази вечерще пиша на Ричард и ще го уведомя за доброжелателното си отношение към неговата женитба.
— Можете лично да го фраснете с новината. Той чака долу в коридора, барабар с жената. Ей сега ще сляза и ще ви го изстрелям. Е, всичко най-добро. Бинго ще получи удар от радост.
Бингови седяха долу на два стола, като пациенти пред зъболекарски кабинет.
— Е? — изразително попита Бинго.
— Опекох каквото има за печене. За теб остана само да му стиснеш прочувствено ръката — казах аз и го шляпнах по гърба. — Хайде, тичай горе да другаруваш с чичото. Знаеш къде да ме намериш, ако пак ти потрябвам. Моите поздравления и тям подобни глупости.
И побързах да се оттегля, защото много мразя да ме гледат с кравешка признателност.
На този свят няма нищо сигурно. Ако някога съм бил убеден, че напълно си заслужавам извоювания с кървава пот отдих, това бе същата онази вечер, когато се прибрах у дома, вирнах крака върху масичката и засърбах ароматния, чай, който Джийвс ми бе поднесъл. Свикнал съм в течение на дълги и многострадални години моите избраници да изпуснат въздух в последния момент и да финишират последни, но не виждах основания за тревога в случая с Бинго. Когато го оставих в къщата на Паунсби Гардънс, от него се изискваше само да се качи горе с госпожата и да обере плодовете на моята тънка дипломатическа работа. Бях тъй спокоен, че когато след не повече от половин час той нахълта запъхтян в дневната ми, единствената споходила ме мисъл бе, че се явява да ми пелтечи несвързано своите благодарности и да ми обяснява, че сам не знам колко съм прекрасен. Затова скромно се ухилих, примигах благосклонно срещу скъпия приятел и тъкмо да му предложа цигара, когато си дадох сметка, че видът му е угрижен. Дори направо казано имаше вид на халосан в слънчевото сплитане.
— Какво ти става, старо? — попитах аз. Бинго взе да снове из стаята.
— Сега ще се успокоя — каза той и събори една масичка. — Ей-сега ще поема дълбоко въздух и ще се успокоя — закани се повторно и прекатури един стол.
— Нещо да не е станало? — усъмних се аз. Той изквича глухо.
— Какво може да стане, след като ти си се бъркал, където не ти е работата? Най-много всичко да се сгромоляса, но нима това има някакво значение? Знаеш ли какво се случи, след като ти си тръгна? Помниш ли онази идиотска книга, дето настоя да изпратиш на чичо ми? Казвам ти недей, но кой да те слуша!
Аз лично не бих описал точно така случая, но старото другарче явно бе разстроено, та не се впуснах в уточнения.
— „Жената, устояла на всичко“ — казах. — Чудесна работа свърши. Чичото омекна едва след като го замерих с шепа сочни цитати.
— Чудесна работа свърши и след като ние влязохме в гостната. Лежеше си на една масичка и като поговорихме за туй-онуй, женицата взе, че я забеляза. „О, чели ли сте тази книга, лърд Битълшам“? — пита. „За трети път я препрочитам“ — хвали се чичо ми. „Толкова се радвам“ — вика тя. „Как, и вие ли сте почитателка на Роузи М. Банкс?“ — възкликва дъртият. „Аз съм Роузи М. Банкс“ — скромно казва милата ми женица.
— Майчице! Не може да бъде!
— Може.
— Но това е изключено! Нали ни замеряше с фаршировани яйца в Старшия Либерален Клуб?
Бинго изгледа мрачно канапето.
— Наела се на работа, за да събере материал за книгата, над която работи — „Клубът на Мървин Кийн“.
— Можеше да ти каже.
— Ами тя така се възрадвала, когато разбрала, че я обичам заради самата нея въпреки скромното й положение в обществото, че решила да си премълчи. Както обясни, искала по-късно да ме изненада.
— Хубаво те изненада. После какво стана?
— Последва една рядко болезнена сцена. Старият щеше да получи апоплектичен удар. Нарече я самозванка. Двамата се вкопчиха в косите си, разкрещяха се едновременно и накрая тя хукна с такси към издателството, за да домъкне коректурите с цел получаване на писмено извинение от дъртия. Не знам какво ще става. Като оставим настрана факта, че онзи ще е бесен като мокра кокошка, когато установи как си го лъгал и мамил, женицата също ще ми причини не една безсънна нощ, щом разбере, че номерът с твоето авторство върху нейните произведения ти е бил необходим, за да ме ожениш за друга. Зашото тя ме обикна преди всичко защото разбра, че е първата ми любов.
— Ти ли й го каза?
— Аз!
— Господи!
— Че то си е самата истина. Другото брои ли се? Има голяма разлика между… Но за това друг път. Въпросът сега е какво да правя.
— Не знам.
— Благодаря ти — каза Бинго. — Както винаги, много ми помогна.
На другата сутрин ми се обади тъкмо когато бях погълнал бекона с яйцата, които неизменно ме настройват съзерцателно и на човек му се иска да размисли над живота, необезпокояван от никого.
— Бърти!
— Здрасти.
— Историята се нажежи.
— По-точно?
— Чичо ми хвърли едно око на коректурите и призна авторските права на женицата. Току-що чух от него по телефона няколко крайно сочни и оригинални мнения за себе си. Твърди, че по моя вина изглеждал пълен глупак в собствените си очи и че мога да целуна за последно сбогом лелеялите си доходи.
— Много съжалявам.
— Не се хаби мен да съжаляваш — посъветва ме Бинго с мрачно задоволство. — Защото още днес ще се яви лично при теб да ти иска собственоустно обяснение.
— Мамо!
— Мамо я! Женицата също ще се яви да ти иска собственоустно обяснение.
— Божичко!
— Ще следя е жив интерес бъдещата ти кариера — доволно обяви младият Бинго.
— Джийвс! — ревнах аз.
— Да, сър?
— Спасявай младия господар!
Разясних му обстоятелствата и зачаках с изплезен език.
— На ваше място, сър, незабавно бих приел поканата на господин Пит-Уейли да половувам в имението му в Норфолк.
— Вярно бе! Господи, Джийвс, както винаги си прав. В един часа те чакам на гарата с багажа. А сега тичам право в клуба да се скатая там докато стане време за влака.
— Желаете ли да ви придружа по време на тази визита, сър?
— Не искаш ли да дойдеш?
— Бих предпочел да остана тук и да поддържам връзка с господин Литъл, сър. Не е изключено да се предостави някакъв изход от положението, който да е от полза за всички заинтересовани.
— Дадено. Ако и тази работа свършиш, ти наистина нямаш равен на себе си.
Не мога да кажа, че се удоволствах в Норфолк. През цялото време не спря да вали, а когато случайно не валеше, аз подскачах при най-малкия шум, което никак не допринася за успешния лов. Към края на
