— Полковник Мъсгрейв — продължи той след две-три преглъщания — не е от хората, които ще махнат с ръка и ще забравят. Той е костелив. Ще докладва незабавно на моя епископ. А епископът ми също е костелив. Накратко, господин Устър, ако полковник Мъсгрейв представи чека в банката, с мен е свършено. А той потегля за Англия още тази нощ.
Момичето, което до този момент стоеше мълчаливо и си хапеше носната кърпичка, като само чат-пат издаваше гъгрещи звуци, сега пак се намеси.
— Господин Устър! — извика то. — Моля ви, умолявам ви! Нали ще ни помогнете? Трябва да набавим тези пари, за да откупим от полковник Мъсгрейв чека преди девет часа вечерта — той потегля с влака в девет и двайсет. Бях обезумяла от мъка и вече се чудех какво да правя, когато се сетих колко мил сте бил винаги с нас. Господин Устър, бихте ли дали назаем на Сидни тези пари срещу тази гаранция? — И преди да се усетя какво става, тя бръкна в чантата си, извади калъфче и го отвори. — Това са моите перли. Не знам колко струват, тъй като са ми подарък от моя татко…
— Уви, царство му небесно — додаде баткото.
— Но знам, че струват много повече от сумата, която ще ни спаси честта и живота.
Ама че в неудобно положение ме поставиха. Накараха ме за се почувствам като управител на заложна къща.
— Ама не… таквоз… как може — запротестирах аз. — Няма нужда от гаранция, моля ви, и дума да не става. С радост ще ви услужа. Добре че теглих тази сутрин, та имам толкова в себе си.
И побързах да измъкна парите и да ги натикам в ръцете им. Братът обаче поклати глава.
— Господин Устър, ние ценим вашата благородна щедрост, вашата красива, затрогваща вяра в нас, но не можем да го допуснем.
— Сидни иска да каже — намеси се момичето, — че вие всъщност изобщо не ни познавате. Не бива без никаква гаранция да рискувате тази сума в ръцете на двама души, които по същество са ви странници в нощта. Никога не бих се осмелила да се обърна към вас за помощ, ако не бях уверена, че ще постъпите като делови мъж.
— Сам разбирате, че само мисълта да… ъ… заложим перлите в местния ломбард ни звучеше крайно отблъскващо — додаде братът.
— Ако ни дадете разписка обаче… колкото да се спазят формалностите…
— О! Да, разбира се — побързах да се съглася аз.
Съчиних разписката и я подадох на момичето, като с всяка измината минута се чувствах все по-голямо магаре.
— Заповядайте.
То пое хартийката, пъхна я в чантата си, грабна парите, мушна ги в ръцете на брат си и преди да се усетя какво става, ме нацелува и изчезна яко дим от стаята.
Да си призная, това доста ме смути. Беше внезапно и неочаквано. Все пак, момиче като нея… Винаги толкова кротко, сдържано, благопристойно… не бях я причислил към целуващия тип. През обвилата ме мъгла зърнах в дъното на стаята Джийвс, който помагаше на брата да си облече палтото. Спомням си, че недоумявах как е възможно човек да се издокара в подобно палто, което приличаше повече на конски чул. В този миг братът се приближи до мен и ми сграбчи ръката.
— Нямам думи, за да изразя признателността си, господин Устър.
— Ама моля ви се, няма защо…
— Не, вие спасихте честното ми име. А честното име — продължи той, като през цялото време масажирате пламенно десния ми горен крайник, — е същинският бисер на човешката душа. Ако някой ми открадне парите, той не краде нищо. Били са мои, станали негови, робували са всекиму. Но онзи, който ме лиши от доброто име, не обогатява себе си, ала ме прави последен бедняк. Затова ви, благодаря от дъното на душата си. Лека нощ, господин Устър.
— Лека нощ, старче.
Запремигвах срещу Джийвс, след като вратата се затвори.
— Каква тъжна история, Джийвс.
— Да, сър.
— Добре че по една случайност разполагах с тези пари.
— Ами… да, сър.
— Съдейки по тона ти, не одобряваш изцяло случилото се.
— Не е уместно да критикувам вашите постъпки, сър, но ще се осмеля да отбележа, че според мен постъпихте неблагоразумно.
— Като им заех пари ли?
— Да, сър. Тези модни френски курорти са печално известни с непочтените личности, които се стичат на тълпи към тях.
Това вече много ми дойде.
— Виж какво, Джийвс, много забележки мога да понеса от теб, но когато се опитваш да хвърлиш сянката на… какво му се вика… върху един служител на Светата църква…
— Може и да съм излишно мнителен, сър, но съм прекарал твърде много време из тези курорти. Когато служех при лорд Фредерик Ранило малко преди да постъпя при вас, милорд бе твърде хитроумно измамен от виден мошеник, известен, ако не се лъжа, с прозвището Хлъзгавия Сид. Въпросното лице се домогна до познанството на милорд посредством своя съучастничка, когато пребивавахме в Монте Карло, Никога не ще забравя печалните обстоятелства.
— Не че искам да секна мемоарите ти, Джийвс — хладно го прекъснах аз, — но дрънкаш нелепости. Как изобщо можеш да заподозреш нещо нередно? Та те ми оставиха перлите, нали така? Затова мисли, преди да кажеш нещо, ако обичаш. Сега ще те помоля да слезеш долу и да ги депозираш в сейфа на хотела. — Взех калъфчето и го отворих. — О, господи!
Вътре нямаше нищо.
— Боже господи — продължих аз, без да вярвам на добрите стари зъркели. — Само не ми казвай, че в крайна сметка тук наистина има нещо нередно!
— Точно така, сър. Лорд Фредерик беше измамен по съвършено същия начин в случая в Монте Карло, за който бях започнал да ви говоря. Докато съучастничката прегръщаше с признателност милорд и го целуваше, Хлъзгавия Сид размени калъфчето, съдържащо перлите, с подобно, но празно калъфче, и си тръгна с парите, перлите и разписката. По силата на въпросната разписка той впоследствие предяви към милорд иска да му бъдат възвърнати скъпоценностите и милорд, бидейки в невъзможност да ги представи, бе принуден да изплати като компенсация една твърде чувствителна сума. Изключително семпъл, но ефектен номер.
Подът рязко се е продъни под краката ми.
— Хлъзгавия Сид! Сид! Сидни! Братът Сидни! Ама Джийвс, за бога, допускаш ли, че това беше Хлъзгавия Сид?
— Да, сър.
— Не мога да повярвам. Че нали якичката му беше закопчана отзад! Наистина ли мислиш…
— Да, сър. Познах го още щом влезе в стаята.
Аз се озверих насреща му.
— Познал си го!?
— Да, сър.
— Ама такова, по дяволите — потресох се аз. — Можете да ми кажеш.
— Прецених, че ще спестя доста неприятни сцени, сър, ако просто измъкна калъфчето от джоба на лицето, докато му помагам да си облече палтото. Заповядайте, сър.
И той положи върху масата съвсем същото калъфче като вече намиращото се там. Отворих го и очите ми погалиха добрите стари перли, които грейнаха усмихнато насреща ми. Вдигнах гузен поглед към Джийвс. Не знаех как да започна.
— Джийвс — изстисках най-сетне от себе си, — ти си просто гений.
— Да, сър.
Облекчението така ме омаломощи, че просто не съумявах да се задържа на крака. Благодарение на този голям човек аз нямаше да бъда принуден да изкашлям няколко хиляди от най-прелестните английски
