Реквием за една светица

СТИВЪНЗ:

(Прекъсва я) Която каза „Дай да свършваме, за бога“.

ТЕМПЪЛ:

(След пауза) Добре. Остави си палтото и шапката.

(Стивънз слага палтото и шапката си на един стол. Темпъл сяда. Стивънз се намества на отсрещния стол, тъй че спящото дете на канапето остава зад тях, но точно по средата помежду им.)

И тъй, Нанси трябва да бъде спасена. Затова ме и повика. Ето ме. Излиза, че зная нещо, което още не съм казала? Или може би ти знаеш нещо, което да не съм казала? Какво впрочем мислиш, че знаеш? (Той мълчи.) Добре де. Какво знаеш?

СТИВЪНЗ:

Нищо. И не искам да знам. Единственото…

ТЕМПЪЛ:

Повтори!

СТИВЪНЗ:

Какво да повторя?

ТЕМПЪЛ:

Какво мислиш, че знаеш?

СТИВЪНЗ:

Нищо. Аз…

ТЕМПЪЛ:

Добре. А защо мислиш, че има неща, които още не съм разказала?

СТИВЪНЗ:

Върна се чак от Калифорния…

ТЕМПЪЛ:

Не стига. Опитай друго.

СТИВЪНЗ:

Ти беше там. (Извърнала лице, Темпъл се пресяга към масата, рови по нея, намира кутията с цигари, вади си една със същата ръка, напипва запалката и ги пуска в полата си.)

На процеса. Всеки ден. От първия ден…

ТЕМПЪЛ:

(Все още без да го поглежда, с уж много свободни движения, напъхва цигарата в уста и заговаря, без да я пали, при което цигарата подскача.)

Една ограбена майка…

СТИВЪНЗ:

Да, ограбена майка…

ТЕМПЪЛ:

… наблюдаваща с очите си как се осъществява нейното отмъщение; тигрица над трупчето на застреляното тигърче…

СТИВЪНЗ:

… която сигурно е била така дълбоко потънала в тъга че не се и сещала за отмъщение.

ТЕМПЪЛ:

(Щраква запалката, поднася я до цигарата, пали, след това я връща на масата. Стивънз се навежда и тиква пепелника към нея. Едва сега тя вдига поглед.)

Благодаря. А сега, позволи ми аз да те науча какво да правиш. Няма никакво значение какво аз зная и какво ти мислиш, че зная, и какво е могло да се случи. Защото нямаме нужда от това. Имаме нужда от едно медицинско свидетелство, от което да се вижда, че тя е луда. От години.

СТИВЪНЗ:

Мислил съм за това. Само че сега е твърде късно. Това трябваше да се направи преди близо пет месеца. Сега вече процесът е минал и заминал, тя е била намерена за виновна и осъдена. В очите на закона тя е вече мъртва. За закона Нанси Манигоу вече не съществува. Дори да имахме и най-доброто основание…

ТЕМПЪЛ:

Така ли?

СТИВЪНЗ:

А ние нямаме.

ТЕМПЪЛ:

Така ли? (Обляга се в стола си, пуши забързано и не изпуска Стивънз от очи. Гласът й е мек, търпелив.)

Вярно. Но се помъчи да ме изслушаш. Наистина се помъчи. Аз съм медицинското, аз мога да бъда и клетвена декларация. За какво инак сме се събрали тук в десет часа посред нощ в навечерието на екзекуцията? За какво друго трябваше, както казваш, да се върна чак от Калифорния, да не говорим за, както пак ти би казал, фалшивото съвпадение, че по тоя начин ще спася и собствената си репутация? Сега трябва просто да решим какво и колко да се пише в една подобна декларация. Помъчи се… може би все пак трябваше да ти дам нещо да пийнеш, а?

СТИВЪНЗ:

Не точно сега. След малко. Достатъчно съм замаян от престъпени клетви и презрение към съда.

ТЕМПЪЛ:

Престъпени клетви?

СТИВЪНЗ:

Не такива, които могат да се купят. По-лошо: непотребни, След като моят клиент е не само обявен за виновен, но и осъден, аз отивам при главния свидетел на прокуратурата и предлагам доказателства за анулирането на цялото дело…

ТЕМПЪЛ:

Кажи им, че всичко съм забравила. Или по-скоро, че съм си променила решението. Кажи, че околийският адвокат ме е подкупил да си държа устата…