Реквием за една светица

СТИВЪНЗ:

Темпъл!

ТЕМПЪЛ:

Или нещо още по-добро: нима не е видно? — една жена, чието бебе е удушено в люлката, иска отмъщение, на всичко е готова, само и само да отмъсти; като стига обаче до него, става й ясно, че не може да го преживее, че не може да пожертва един човешки живот, пък бил той и на една черна уличница.

СТИВЪНЗ:

Млъкни! Ако ще говорим, да говорим за едно и също.

ТЕМПЪЛ:

А за какво друго говорим? Нали за спасяването на една осъдена, чийто опитен адвокат вече си е признал, че се е провалил?

СТИВЪНЗ:

Значи, ти наистина не желаеш смъртта й. Съвпадението е измислено от тебе.

ТЕМПЪЛ:

Та нали това ти казвам! За бога, хайде да свършваме!

СТИВЪНЗ:

Готово! И така, Темпъл Дрейк ще я спаси.

ТЕМПЪЛ:

Ще я спаси мисиз Гауън Стивънз.

СТИВЪНЗ:

Не. Темпъл Дрейк. (Тя го гледа, пушейки. Бавно дръпва цигарата от устата си и все тъй не откъсвайки очи от него, протяга ръка да я смачка в пепелника.)

Добре. Разкажи ми отново. Може би този път не само ще те слушам, но и ще се помъча да те разбера. Измъкваме отнякъде една клетвена декларация, от която се вижда, че убийцата не е била на себе си в момента на престъплението, била е невменяема.

ТЕМПЪЛ:

Слушал си. Кой знае…

СТИВЪНЗ:

Но на какво ще се базира?

ТЕМПЪЛ:

Кое?

СТИВЪНЗ:

Декларацията. На какво ще се базира? Какви доказателства?

ТЕМПЪЛ:

Доказателства ли?

СТИВЪНЗ:

Доказателства. Какво ще има в нея? С какво ще обясним, по какви причини досега не сме — в същност ти не си поставила въпроса, а си чакала едва след като…

ТЕМПЪЛ:

Отде да знам аз? Ти си адвокатът. Ти ще кажеш какво да има. Какво се пише в подобни декларации, от какво има нужда, за да свършат работа, сигурна работа? Няма ли в твоите книги мостри, в протоколите нямате ли прецеденти — оттам да видим… (Замлъква. Гледат се втренчено, мълчат, просто се гледат, докато най-после тя въздъхва дълбоко; гласът й пак е станал рязък.) Тогава какво искаш? Какво повече искаш?

СТИВЪНЗ:

Темпъл Дрейк.

ТЕМПЪЛ:

(Остро, начаса) Не! Само мисиз Гауън Стивънз.

СТИВЪНЗ:

(Неумолим и спокоен) Искам Темпъл Дрейк. Истината.

ТЕМПЪЛ:

Истината? Нали се мъчим да спасим една осъдена убийца, чийто адвокат вече си е признал, че се провалил! Какво общо има истината с всичко това? „Ние“! Аз, АЗ, майката на удушеното, а не ти, Гейвин Стивънз, адвокатът! Аз, мисиз Темпъл Гауън Стивънз, майката! Нима не проумяваш, че всичко ще направя? Всичко!

СТИВЪНЗ:

Освен едно. А то е всичко. Нас смъртта не ни интересува. Тя е нищо: с нея може да се оправи една шепа дребни факти и някой и друг подписан документ. С това е свършено, не можем да го забравим. Сега нас ни интересува справедливостта. А с нея само истината може да се премери. Или любовта.

ТЕМПЪЛ:

(Остро) Любовта! О, господи! Любовта!

СТИВЪНЗ:

Да го наречем тогаз състрадание. Или кураж. Или най-обикновена чест, честност, или, ако щеш, борба за правото да спиш нощем спокойно.

ТЕМПЪЛ:

И ти ми дрънкаш за сън, на мен, дето още преди шест години се научих вече да не съзнавам, че нощем не съм спала?

СТИВЪНЗ:

А съвпадението?

ТЕМПЪЛ:

Ще престанеш ли, за бога?… Добре тогава, щом смъртта й е нищо, кажи какво искаш?

СТИВЪНЗ: