— Дай светлина! Запали си лампата!
— Ей-сега, минутка! — Гласът му потъна в колибата, но те не видяха, че той се спуска към цепнатината в комина, където държеше касапския си нож, единствената вещ в неговия немарлив живот и дом, с която се гордееше, тъй като бе остър като бръснач. После приближи сламеника и чу гласа на внучката си:
— Кой е? Запали лампата, дядо.
— Няма нужда от светлина, моето момиче. Един миг и край — коленичи, наведе се към гласа й и прошепна: — Къде си?
— Тук съм — ядоса се тя. — Къде мога да бъда? Но какво… — Ръката му докосна лицето й. — Какво е… Дядо! Дя…
— Джоунз! — извика шерифът. — Излизай!
— Минутка, майоре — каза той. Изправи се и пъргаво тръгна в мрака. Знаеше точно къде е тенекията с газ, знаеше, че е пълна, защото само преди два дни я бе напълнил в магазина, държа я там, додето намери кола да му я докара дотук, пет галона не са малко. В огнището още имаше въглени; освен това паянтовата постройка беше като прахан: въглените, огнището, стените — всичко избухна с един единствен синкав пламък. И в него чакащите мъже видяха неговия див и неочакван скок към тях с високо вдигната коса. Конете се отдръпнаха и се завъртяха. Мъжете ги озаптиха и отново ги обърнаха към пламъците, в които, все тъй диво очертана, една изпита фигура се нахвърляше върху тях с косата в ръце.
— Джоунз! — извика шерифът. — Спри! Спри или ще стрелям! Джоунз! Джоунз! — Но сухата и бясна фигура продължи да скача в блясъка и рева на огъня. Вдигнала косата, тя полетя върху тях, върху подивелите светнали очи на конете и размаханите отблясъци на цевите, без вик, без звук.
Информация за текста
© 1934 Уилям Фокнър
© 1993 Кръстан Дянков, превод от английски
William Faulkner
Wash, 1934
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Уилям Фокнър, Слез на земята, Моисей
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983
Художник: Антон Радевски, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12947]
Последна редакция: 2009-08-31 21:30:00
