превърна се отново във владетелка до мозъка на костите си.
— Забравяш се, дон Родриге! — постави го намястото му тя. — Но разбирам твоята болка и няма да споря с теб. По-добре ми кажи: какво трябва, какво мога да сторя?
Родриге отговори:
— Людете, вещи във военното дело, смятат, че дон Алфонсо ще може да задържи поне за малко Калатрава. Поеми ти грижата, господарке, да подготвиш в това време Толедо за обсадата. Ти си умна, доказала си, че умееш да управляваш. Запази спокойствието в града. Той вече прелива от бежанци и отчаяни люде. Обзела ги е жаждата да рушат, да убиват. Заплашват покръстените араби. Заплашват евреите.
Дълбоко в душата си доня Леонор се беше надявала, може би дори бе копняла да чуе това. Отговори:
— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да запазя спокойствието в Толедо.
Тежки грижи измъчваха парнаса на алхамата, дон Ефраим. Победата при Аларкос откриваше пред халифа всички пътища на Полуострова. Толедо бе изложен на произвола на мюсюлманите, които бяха прогонили евреите от Кордова и Севиля. От времето на готските крале такова нещастие не бе сполетявало евреите на Сефарада.
А какво ли ще донесе най-близкото бъдеще? Страхотни слухове се носеха в Толедо. Никога — казваха — бляскавата християнска войска нямало да може да бъде победена, ако не били пуснати в ход коварство и предателство. Евреинът, приятелят на емира от Севиля, съзаклятничил с мюсюлманите, издал им военните планове на християните, числеността на отделните войскови части, позициите. Кралят не се освободил от мрежите на еврейката, на дяволската пратеничка, и ето, сега божието наказание го сполетяло — него и страната му.
Хората в Худерия се наблъскаха още по-нагъсто, отколкото обикновено. Евреите, които живееха извън нея, търсеха закрилата на здравите й стени. Над алхамата надвисна тягостен страх.
Дон Ефраим замоли кралицата да бъде така милостива и да го изслуша. Всички мъже, годни да носят оръжие, бяха призовани да защищават стените на града. Дон Ефраим замоли да се разреши на алхамата да задържи своите останали хиляда и петстотин души за защитата на Худерия. Изтъкна, че големият брой еврейски войници, загинали в битката при Аларкос, доказва готовността на толедските евреи да жертвуват живота си за краля. Но сега алхамата била заплашена от люде, които се поддавали на безсмислените слухове и се нуждаели на всяка цена от своите мъже и оръжията им.
Мислите зад високото чело на доня Леонор се гонеха светкавично. Единственият, желаният ден бе настъпил; сега трябваше да бъде предпазлива, да намекне, но да не се издаде.
Народът в Толедо, отвърна тя, виждал в печалния изход от битката божие наказание и търсел виновниците. Никой не подозирал мъжете от алхамата, които били известни като верни приятели на краля. Но нищо не се знаело за чужденците, за ония франкски бежанци, които кралят, нашият господар, допуснал с безкрайната си добрина в страната, и не се гледало с добро око на човека, който му дал тоя лош съвет — на ескриваното, дон Йеуда Ибн Езра. Освен това, въпреки всичките си заслуги, дон Йеуда бил горд, за да не кажем нагъл човек и разкошът, сред който живеел посред свещената война, разпалвал негодуванието на мнозина обикновени граждани. Един толкова умен мъж като старейшината на алхамата трябвало да разбере това.
Парнасът се възмути, че кралицата се отказваше от човека, който, призован от самата нея, беше донесъл благоденствие на страната.
— Значи, ти ни съветваш, господарке — запита предпазливо той, — да се отречем от дон Йеуда Ибн Езра?
— Но не, дон Ефраим — побърза да отвърне доня Леонор. — Опитвам се само да установя срещу кого от евреите е насочено негодуванието на народа.
— Прости ми за досадния въпрос, господарке — настоя дон Ефраим, — но не бих искал да разбера неправилно твое величество в това важно дело. Смята ли твое величество, че ние трябва да се отделим от дон Йеуда?
Ледено, неприветливо кралицата отговори:
— Опасността, която заплашва вас, ми се струва незначителна и ако не бе дон Йеуда, нямаше да има дори и сянка от опасност.
И след кратко, мъчително мълчание с лека досада заключи:
— Както и да е, дон Ефраим, използувай твоите мъже, годни да носят оръжие, за защитата на Худерия или за защитата на Толедо; предоставям на теб да решиш това.
Ефраим стори дълбок поклон и си отиде.
Отиде при Йеуда.
— Съжалявам, дон Йеуда — започна той, — че все още те намирам в кастильо Ибн Езра. Едва ли има друго място, което да ти обезпечава по-малко закрила.
„Искат да ме прогонят извън стените на града — помисли си Йеуда горчиво, — искат да се отърват от мен.“
И с насмешлива учтивост отвърна:
— Откак ти за пръв път милостиво ме предупреди, неведнъж съм обмислял дали не трябва да напусна страната заедно с дъщеря си и с приятеля си Муса. Но кралят, вашият господар, би заповядал да ме преследват. Не мислиш ли и ти тъй, дон Ефраим? Ето защо не виждам как бих могъл да се измъкна жив и здрав преогромните владения на християнския свят до земите на султана. Трябва да извините присъствието ми тук в Толедо — ти и алхамата.
Ефраим каза:
— Худерия има здрави стени и хиляда и петстотин млади мъже, годни да носят оръжие. Струва ми се, дон Йеуда, че днес тя е най-подходящото място за теб.
Йеуда не прикри изненадата си; тутакси осъзна цялото великодушие на това предложение.
— Прости ми за глупавата насмешка — каза той непривично топло. — Не срещах в живота си много приятели, не очаквах толкова голяма човечност.
И той, който инак тъй добре умееше да се владее, заснова възбудено нагоре-надолу. Спря пред Ефраим, заговори му, този път по еврейски.
— Но обмислил ли си ти и това, господарю и учителю мой Ефраим, колко голяма част от своята сигурност губи Худерия, ако ме приюти?
Ефраим отговори:
— Нека е далеч от нас мисълта да затворим вратите си в дни на бедствия пред човека, който ни е сторил толкова добрини.
Разкъсван от противоречиви чувства, Йеуда запита:
— Отнася ли се тази покана и за доня Рахел?
След съвсем кратко колебание Ефраим отговори:
— Тя се отнася и за дъщеря ти.
И настоя:
— Става въпрос за живота ти, дон Йеуда; ти си умен човек и го знаеш не по-зле от самия мен. Може би ще трябва да заплатим с кръв за спасението ти; ти сам го каза и аз не ти възразявам. Но ние сме убедени, че тая жертва ще бъде богоугодна. Ти се върна към нашата вяра доброволно и когато това ти струваше скъпо. Моля те, не бъди горд в тая минута. Дай ни възможност да ти се отплатим.
Йеуда каза:
— Вие сте жертвоготовни люде и се изкушавам да приема поканата ви. Защото сърцето ми е изпълнено със страх, не го отричам. Но нещо в самия мен ме възпира. Бих могъл да се престоря пред себе си и пред теб, че не искам да ви подложа на опасност; но не е тая причината. И гордостта ми не е причината; моля те, повярвай ми. Нещо по-дълбоко е. Виждаш ли, съвсем неотдавна кралят ме принуди да поставя печата си до неговия под онова дръзко писмо до халифа. Тогава разбрах отново: съдбата ми веднъж завинаги е свързана със съдбата на тоя крал от Едом. Играх голяма игра, но не искам да избягам сега, в деня на разплатата.
— Обмисли още веднъж — заклинателно го замоли Ефраим. — Не значи, че бягаш от Адонай, ако се
