свещената война. Позор би било, ако изпратим кардинала обратно, без да сме свършили нищо. Тогава целият християнски свят с право би обсипал с позорни хули дон Алфонсо за неговото бездействие.
Сановниците седяха изплашени. Вяло отпуснати висяха на прътите си знамената на Кастилия и Толедо. Побледнял, изпълнен с безграничен гняв, дон Алфонсо се взираше в доня Леонор. Докато двамата бяха насаме, тя не го беше упрекнала нито с дума за Галиана; студено и пресметливо бе изчакала тоя коронен съвет, за да хвърли право в лицето му, тук, пред неговите съветници, пред най-близките му приятели, пред неговите знамена, всичко оскърбително, което мислеше за него — тук, сега, с коварна отмъстителност, истинска дъщеря на своята необуздана майка.
Ала доня Леонор не сведе големите си зелени очи пред буреносните мълнии, които мятаха неговите, от спокойното й лице не изчезна дори леката, неопределена усмивка. Той овладя с усилие своята ярост. Не можеше да се кара с нея пред своите приближени, никой от тях не би го оправдал — дори и евреинът.
— Какво обезщетение желае Кастро от мен? — запита пресипнало той.
Вместо дон Манрике отвърна доня Леонор:
— Исканията са неприятни — каза тя, — но в основата си не са несправедливи. Трябва да му платим откуп за пленниците от Куенка и да му върнем неговия кастильо в Толедо.
Отново настъпи дълбока тишина, чуваше се само тежкото дишане на дон Алфонсо. Може би не беше учтиво, но погледите на всички се впериха едва ли не жадно в Йеуда.
Сега архиепископът — седнал колкото можеше по-Далеч от евреина, без дори да го поздрави — взе думата и гласът му отекна в просторната зала:
— Барон де Кастро доста чувствително засяга честта ти, господарю — каза той, — но свещената война ще очисти много унижения.
Доня Леонор приветливо се обърна към Йеуда.
— Какъв е твоят съвет, сеньор ескривано? — запита тя.
— Струва ми се — отвърна Йеуда, — че бунтовният барон си позволява прекалено дръзки искания спрямо негово величество краля. Но аз не съм сведущ по въпросите на честта, а достопочтеният сеньор архиепископ уверява, че високата цел на свещената война си струпа униженията. Що се отнася до самия мен, то аз с болка ще се разделя с дома на моите деди, който си възвърнах по милостта на бога и на нашия господар, краля, срещу доста голяма цена и който радва сърцето ми. Но моите собствени желания и моето честолюбие, както и моето достойнство, разбира се, трябва да отстъпят, когато се отнася до високата цел на нашия господар, краля. Ако това ще спомогне за осъществяването на съюза и за кръстоносния поход, то аз с готовност отдавам в твои ръце, господарю, кастильо Ибн Езра заедно с всичко, което съм пристроил и вградил в него, и то срещу половината от цената, внесена от мен в хазната ти.
Той бе подготвил добре своята реч, ала все пак леко фъфлеше от вълнение.
Никой не бе очаквал, че тоя човек ще се откаже толкова лесно от най-скъпия си имот. Алфонсо смаяно гледаше своя ескривано, дори и доня Леонор с усилие успя да запази върху лицето си изражението на високопоставена дама. Какво ли коварство прикриваше тоя мъж зад своето тъй голямо примирение?
Младият Гарсеран де Лара пръв се съвзе от смайването.
— Е — извика весело той, — тогава в други ден бихме могли да потеглим в поход.
Но Йеуда скромно запита:
— Не спомена ли ти и за още някакво трето условие на Арагон, благородни дон Манрике?
— Да — отвърна Манрике, — но това е вече по-маловажна точка. Арагон иска още отстъпки по ония стари спорни въпроси относно някои мита, пазарни права, градове, дадени в залог, и други подобни дреболии.
Вътрешно ликуващ, Йеуда бе забелязал какво дълбоко въздействие бе упражнило незабавното му отказване от кастильото. Ето ги насядали около него враговете, които искат своята война, за да превърнат в пух и прах всичко, изградено от него с толкова много мъдрост и с божията благословия. Ала те не ще се доберат до войната си, тия рицари, тия глупаци, а той ще запази своя кастильо. Междувременно той бе изградил вече добре своя план с всички подробности, чувствуваше се сигурен; щастието бе качество и бог го бе надарил с това качество. Чувствуваше се издигнат над останалите, като ловец, който дразни своите кучета.
— Имаш ли списък на исканите отстъпки, ден Манрике? — запита тон.
Манрике му подаде листа, Йеуда го прегледа набързо.
— Не са чак дотам безобидни, както изглеждат на пръв поглед тия деветнайсет точки — рече той. — Съгласно тях например ние трябва да се откажем от приходите на града Логроньо. Логроньо сега е станал център на нашата търговия с вина, ние освободихме града Логроньо и местността Риоха за три години от данъци, за да поощрим тая търговия с вината.
— Ако разбирам добре евреина — каза презрително архиепископът, — той се оплаква, че през време на свещената война приходите на кралската хазна може би ще понамалеят. Не е изключено да има право. Но който иска да завоюва светата земя, не бива да се плаши от дългия и труден път през пустинята, нито да плаче за котлите с месо в Египет.
Йеуда не отвърна нищо. Той се обърна към краля:
— Твоето стопанство, господарю, настигна през последните години стопанството на Арагон. Много от предприятията, основани през това време, обещават небивал разцвет. Но съгласно тоя хитър договор, скалъпен от съветниците на августейшия дон Педро, тъкмо използуването на доходите от тези предприятия ще трябва да се отстъпи на кралство Арагон. Опасна е сделката, която ти предлагат, господарю. Ако отстъпиш по тия деветнайсет точки, само след няколко години Арагон ще спечели значителна преднина пред Кастилия. Крал Педро има твърде пресметлив пазител на държавното съкровище. Дълго още ще кретаме ние след Арагон, господарю, ако приемеш тия условия.
Никой не можеше да намери смислено възражение.
Дон Мартин изръмжа недоволно:
— Нима трябва да изменим на Христа заради — търговията с вина на Логроньо?
— Дон Педро не е алчен за пари — каза доня Леонор. — Щом като ние се съгласяваме с ония пунктове, на които държи най-много, той няма да седне да се пазари за разни дребни печалби.
— Прости ми, господарке — отвърна почтително дон Йеуда, — тук не става въпрос за дребни печалби, а за първенствуващата роля на тоя полуостров. Не от любов към несговорчивостта двете страни са си оспорвали десетилетия наред тия права. Боя се, че няма да ни се удаде да се разберем толкова бързо с Арагон.
Сановниците седяха безпомощни. Спорните въпроси, за който ставаше дума, бяха доста неясни; може би наистина се целеше по тоя начин Кастилия да се лиши от значителни привилегии; ала по-вероятно бе, че двамата еврейски министри създаваха интриги, за да протакат благословената война.
И Алфонсо, като останалите, бе изненадан и смутен. Приятно му бе, че имаше основание да избегне униженията, които искаха да му наложат доня Леонор и оня хлапак Педро; щастлив го правеха и изгледите още дълго време да остане заедно с Рахел. Навярно евреинът имаше право и може би, ако отстъпеше на хлапака Педро тия мита и всички останали глупости, той наистина щеше да пожертвува първенствуващата роля на Кастилия в Испания, наследството на своя син. Ала в дъното на душата си и той като другите подозираше, че Йеуда чисто и просто иска с лукавост да му попречи да започне войната.
И тъй като радостта и чувството за вина се примесваха толкова странно у него, той грубо викна на евреина:
— Какво, да не би да трябва да преговаряме още месеци, или може би години, само защото не можете да се споразумеете вие, ти и твоят братовчед?
И сурово запита:
— Какво предлагаш ти?
Йеуда, обмислил вече отговора на подобен въпрос, отвърна:
— Това е трудно дело и мъчно е да се намери правилно решение. Какво бихте казали, ако поканим да го разреши един безпристрастен арбитър, който се ползува с безспорен авторитет?
Никой не разбираше накъде бие евреинът. Но внезапно въодушевен, архиепископът извика:
— Добре! Да се обърнем към светия отец! И без това кардиналът легат е вече на път за насам.
— По-добре е тия чисто светски въпроси да се разрешат от сведущ мирянин — възрази скромно евреинът. — Владетелите биха могли да се обърнат към августейшия баща на нашата господарка и да го
