замолят за посредничество. Това е деликатна задача, но тъй като от нея зависят свещената война и мирът господен, кралят на Англия едва ли ще откаже.
Предложението на Йеуда изглеждаше напълно разумно. Крал Хенри се намираше в родство както с арагонската, тъй и с кастилската династия, основно познаваше обстоятелствата, беше прочут със своята държавническа мъдрост, от него можеше да се очаква справедлива присъда. При все това, тъй като предложението идваше от Йеуда, всички се усъмниха.
Доня Леонор беше сигурна: между думите на евреина и действителните му, лукави и коварни замисли имаше толкова малко общо, колкото между вълнистата повърхност на морето и вечния покой, царящ на неговото дъно. Изпълнена с подозрения, тя се мъчеше да прозре по-бързо истинските му цели. Нейният баща Хенри, който все още продължаваше да отлага собственото си участие в кръстоносния поход, положително разбира какви изгоди извлича Испания от своя неутралитет. Освен това той несъмнено ще прецени, че започнат ли богоугодната си война срещу мюсюлманите на своя полуостров, испанските крале ще се обърнат за военна помощ и към него, а той не бе от ония, които охотно даваха. Следователно крал Хенри нямаше никакви причини да ускори примиряването между Кастилия и Арагон; обратното, той ще мисли и обмисля безкрайно и накрая ще присъди решение, което няма да задоволи никого. Мръсна хитрост бе изнамерил евреинът. С главоломна бързина тя се зае да обмисля как да осуети плановете му. Ще замине за Сарагоса и ще убеди дон Педро да не се поддава на брътвежите на своя евреин. Ще изпрати искрено писмо на баща си, ще сподели с него цялата си болка и ще го замоли настойчиво да ускори решението си. Но ах, нали и сам английският монарх неведнъж бе изпитвал и вкусвал от тая нечестива страст; ако някой изобщо можеше да разбере разпътните радости и грижи на Алфонсо, това беше именно нейният баща, Хенри. С горчивина доня Леонор осъзнаваше, че не може да се бори с хитростта на Ибн Езра.
И Алфонсо прозря с пъргавия си ум мислите на своя дон Йеуда. Беше излязло тъй, както подозираше той от самото начало: евреинът искаше да попречи на свещената война, пък дори и само заради бежанците, които бе приютил в страната.
„Но криво си е направил сметките — мислеше Алфонсо. — Няма да седна да се пазаря с Педро за дреболии. Няма да се обръщам към татко Хенри, та да ми намигне снизходително: «Е, хайде да оставим момчето да се позабавлява и понаслаждава на страстите си.» Няма да допусна тоя евреин да ме води за носа. Няма да заплатя любовта на Рахел с безсмислени преговори и разтакания.“
Тъй чувствуваше и тъй мислеше Алфонсо през краткото мълчание, последвало думите на евреина.
Сетне, ужасен сам от себе си, той се чу да казва:
— Какво смятате, доня Леонор, и вие, благородници? Нашият ескривано според мен намери добър изход. В целия християнски свят едва ли има друг по-добър съдия за едно толкова оплетено дело от мъдрия августейши баща на нашата кралица. Мисля, дон Йеуда, че ще сторим тъй, както предлагаш ти.
Пета глава
За да осигури успешния изход на начинанието, Йеуда уведоми с поверително писмо своя търговски приятел Аарон от Линкълн, финансовия съветник на крал Хенри Английски, за какво се отнасят всъщност споровете на двамата испански крале и го замоли за съдействие.
Сетне, преди да потегли обратно за Толедо, изпрати, както изискваше учтивостта, подаръци на кралицата. Дръзко скъпи подаръци — най-фини парфюми, голяма кутия от слонова кост за тоалетни принадлежности, пълна с гребени, фибули за коса и помади, а освен нея едно великолепно изработено ковчеже с брошки, пръстени, клипсове, скъпоценни камъни; също така обувки с прикрепени отгоре огледалца, така че тази, която ги носеше, винаги можеше да се огледа в тях.
Доня Леонор бе възмутена от дързостта на човека, който, сякаш за да я утеши за поражението, което й бе подготвил, й изпращаше толкова скъпи дреболии; изпита силно желание да върне подаръците. Но досега тя се беше държала като истинска дама, ще остане дама и занапред. Освен това подаръците й се харесаха. Задържа ги и написа благодарствено писмо.
През това време в Кастилия пристигнаха първите еврейски бежанци от Франкия и както бе предсказал дон Ефраим, тяхното идване даде на архиепископа и на враждебно настроените грандове желания повод да започнат отново насъскванията си. Евреинът, твърдяха те, не използува приходите от Саладиновия десятък за въоръжаване за свещената война, а пилее парите да заселва в страната нови тълпи от неверници и измамници.
Тия подстрекателства не уловиха място. Та нали успехите на новото управление бяха напълно осезаеми. Благоденствието на страната нарастваше и това бе добре дошло за всекиго. Хората разполагаха с повече пари, отколкото преди, в страната се стичаха непознати досега стоки, появиха се нови насаждения, нови работилници, нови магазини. Всичко, до което се докосваше Йеуда, процъфтяваше.
По това време при него пристигна един учен от наварския град Тудела на име раби Бенямин, високо почитан и уважаван човек. Този Бенямин от Тудела бе посветил живота си на науката — на изучаването и описанието на земята; току-що бе завършил второто си голямо пътешествие с научна цел, което го бе отвело от тая западна част на света чак до източната му граница, до Китай и Тибет. Беше изследвал преди всичко условията, при които живеят евреите след разпръсването им по цял свят, но наред с това бе събрал и всевъзможни други научни познания и навсякъде се беше срещал с могъщите люде — включително султан Саладин и папата. Сега се готвеше да опише в една книга резултатите от пътешествието си.
И така, сега този Бенямин от Тудела дойде да засвидетелствува почитта си към нашия господар и учител Йеуда Ибн Езра; искаше на всяка цена да се запознае с човека, променил тъй благотворно облика на Полуострова през годините на неговото отсъствие. Йеуда засвидетелствува голяма почит на прочутия учен. Показа му библиотеката със скъпите книги и свитъци, показа му строежа на синагогата, разведе го из манифактурите, които бе основал. Раби Бенямин гледаше и слушаше с внимание и разбиране на познавач.
На трапезата раби Бенямин заразказва в присъствието на Муса за своите пътешествия. Запитан от дон Йеуда, той описа живота на евреите от Изтока. Във Византийската империя и в светата земя евреите били подложени на големи тегла поради кръстоносните походи, но в Кайро и в Багдад живеели в мир и сред голямо благополучие. Разказа за
— Аз съм приемник на пророка Мохамед, този мой голям приятел е приемник на цар Давид.
Реш-галута се ползувал с най-голямо уважение и сред мюсюлманите. Когато тръгвал нанякъде, бързоходци тичали пред него и викали:
— Сторете път за нашия господар, сина Давидов!
И целият народ падал ничком пред него като пред самия халиф.
Този живописен разказ направи силно впечатление на Йеуда. Но Бенямин продължи:
— Впрочем реш-галута говори и за тебе, дон Йеуда. И на Изток знаят, че ти си се отказал от високия си пост в Севиля, за да помагаш от Толедо на своите събратя.
И заключи:
— Ето на, тринадесет години пътешествувах по цял свят, а онова, което най-много заслужавало да се види, намерих, когато се завърнах тук, в непосредствена близост.
Тия думи на раби Бенямин, който бе независим човек и нямаше причини да го ласкае, стоплиха сърцето на Йеуда, а това, че бяха казани в присъствието на неговия приятел Муса, още повече увеличи радостта му.
Сега той се почувствува като истински
