Докато заместник-шерифът се върне към своите свидетели и шериф Люис се свърже с Форт Херитидж, се обади професор Ингълс.
— Може да няма нищо — започна той, — но един от младите ми служители напусна и избяга. През нощта.
— Откраднал ли е нещо, професоре?
— А, не, той си има кон и дрехи. Но има и пушка. Аз я бях конфискувал, но той е разбил оръжейната и си я е взел.
— Има ли разрешително за нея?
— Мисля, че никога не е чувал тази дума. Той е добър младеж, но е малко див. Роден е и е израснал в планината Прайър. Изглежда, че родителите му са били планинци. Никога не е ходил на училище.
— Вижте, професоре, случаят може да се окаже сериозен. Възможно ли е този младеж да е опасен?
— О, надявам се, че не.
— Какво друго носи?
— Ами, ловджийски нож. Липсва една брадва. Има и шайенски лък и четири стрели с кремъчни върхове.
— Ваши антики ли е откраднал?
— Не, сам ги е направил.
Шерифът бавно преброи до пет.
— Случайно да се казва Бен Крейг?
— Да. Откъде знаете?
— Просто ми отговаряйте, професоре. Знаете ли дали е имал връзка с една хубава млада учителка от Билингс?
Чу професора да се съветва с някой на име Чарли.
— Изглежда, че е дълбоко влюбен в това момиче. Мисли си, че тя го приема, но ми казаха, че му писала, че къса с него. Приел го тежко. Дори попитал къде и кога ще е сватбата. Надявам се да не е направил някоя глупост.
— Не точно. Просто я откраднал от олтара.
— О, Господи!
— Вижте, може ли да се прехвърли от коня в кола?
— Божичко, не! Той не може да шофира. Никога не се е качвал в автомобил. Ще остане с любимия си кон и ще лагерува в пустошта.
— Накъде ще се насочи?
— Почти със сигурност на юг към Прайър. През целия си живот е ловувал там.
— Благодаря ви, професоре, много ми помогнахте.
Шерифът се обади на патрулните коли по пътищата, после се свърза с хеликоптерния пилот на окръг Карбън и го помоли да обиколи района. След това зачака неизбежния телефонен разговор с Големия Бил Брадок.
Шериф Пол Люис беше добър полицай, невъзмутим, твърд, но учтив. Предпочиташе да помага на хората, вместо да ги закопчава, но законът си бе закон и той не се колебаеше да го налага.
Дядо му беше служил в кавалерията и бе загинал в равнините, оставяйки вдовица и невръстен син във Форт Линкълн. Вдовицата се беше омъжила за друг войник, когото бяха пратили на запад в Монтана. Баща му бе израснал в щата и се беше женил два пъти. От първия брак през 1900 година му се бяха родили две дъщери, а от втория на преклонна възраст през 1920-а му се бе родил син.
Шериф Люис беше на петдесет и осем и щеше да се пенсионира след две години. После знаеше няколко езера в Монтана и Уайоминг, където пъстървата щеше да се възползва от неговото внимание.
Не го бяха поканили на сватбата и не се чудеше защо. През годините на четири пъти той или хората му бяха разследвали пиянски сбивания, в които беше участвал Кевин Брадок. Барманите винаги бяха получавали щедри обезщетения и не бяха повдигали обвинения. Шерифът не се бе задълбочавал много в спречкванията между млади мъже, но трябваше да се намеси, когато Кевин Брадок беше пребил момиче, отказало да удовлетвори доста странните му вкусове.
Люис го бе хвърлил в ареста и щеше да му предяви обвинение, но момичето внезапно се беше отказало — беше си спомнило, че просто е паднало по стълбището.
Имаше и друга информация, която шерифът никога не бе споделял с никого. Преди три години му се беше обадил негов приятел от градската полиция в Хелина. Заедно бяха завършили полицейския колеж.
Колегата му бе разказал, че неговите полицаи направили обиск в нощен клуб. Търсели наркотици. Взели имената и адресите на всички посетители. Сред тях бил Кевин Брадок. Дори да бил имал дрога, бил се избавил от нея навреме и трябвало да го освободят. Но клубът бил посещава главно от гейове.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се господин Валентино, личният адвокат на Големия Бил.
— Сигурно сте чули какво стана следобед, шерифе. Вашите заместници се появиха след няколко минути.
— Чух, че не всичко минало според плана.
— Моля ви, без обиди, шериф Люис. Случилото се е жестоко отвличане и престъпникът трябва да бъде заловен.
— Разбирам ви, господине. Но имам доста показания от гостите и обслужващия персонал, според които младата дама доброволно се е качила на коня и че преди е имала любовна връзка с въпросния младеж. Това по-скоро ми прилича на приставане.
— Глупости, шерифе. Ако момичето беше искало да развали годежа си, нищо не му пречеше. Отвлякоха я. Престъпникът незаконно е влязъл в имението, изрита двама от охранителите на господин Брадок в лицето и направи страхотни поразии. Господин Брадок възнамерява да повдигне обвинения. Вие ли ще пипнете този хулиган, или да го направим ние?
Шериф Люис не обичаше да го заплашват.
— Надявам се, че вие и клиентът ви не мислите да вземете закона в свои ръце. Това ще е изключително неблагоразумно.
Адвокатът не му обърна внимание.
— Господин Брадок е дълбоко загрижен за безопасността на снаха си. Той има право да я издирва.
— Сватбената церемония била ли е изпълнена?
— Какво да е била?
— Синът на вашия клиент и госпожица Пикет наистина ли са законно женени?
— Ами…
— В такъв случай тя не е снаха на клиента ви. Не му е роднина.
— До получаване на друга информация тя все още е годеница на сина на моя клиент. Той ще действа като заинтересован гражданин. Ще арестувате ли този хулиган? Винаги можем да се обърнем към властите в Хелина.
Шериф Люис въздъхна. Знаеше какво влияние има Бил Брадок върху някои депутати в щатската столица. Но не се страхуваше и от това. Въпросът беше, че Бен Крейг несъмнено бе нарушил закона.
— Веднага щом го открием, лично ще се погрижа за него — отвърна той. Когато затвори, шерифът си помисли, че може би е разумно да стигне до влюбените преди хората на Брадок. Обади се на хеликоптерния пилот. Наближаваше четири. До залез слънце оставаха два часа.
— Джери, искам да прелетиш над ранчото на Брадок. После продължи на юг към Прайър.
— Какво да търся, Пол? — попита пилотът.
— Самотен ездач, язди на юг, най-вероятно към планината. Зад него язди момиче в бяла булчинска рокля.
— Майтапиш ли ме?
— Не. Някакъв каубой преди малко отмъкнал годеницата на синчето на Бил Брадок от олтара.
— Ей, тоя тип ми харесва — отвърна пилотът.
— Просто го открий, Джери.
— Не се безпокой. Ще го открия. Край.
