небе се издигнаха облаци дим. Вятърът ги понесе на запад по-бързо от напредващите пламъци и пътят изчезна.
На осем километра северно оттам патрулните полицаи видяха дима и дойдоха на юг да проверят какво става. Когато облаците се сгъстиха, полицаите спряха. Късно. След секунди бяха обгърнати в дим. Не можеха да направят нищо освен да се върнат назад.
Тирът, който пътуваше на юг към Уайоминг, се опита да избегне приближаващите се светлини. Спирачките работеха отлично и камионът спря. Другият зад него нямаше този късмет.
Тировете са много маневрени, докато не се огънат в средата. Вторият камион се блъсна в първия и двата препречиха платната в двете посоки. Понеже пътят бе издигнат над равнината, другите автомобили не можеха да ги заобиколят отстрани.
Полицаите успяха да се обадят по радиостанцията преди да се наложи да напуснат колата си и заедно с шофьорите на тировете да избягат от дима.
Съобщението беше достатъчно. Скоро на юг се насочиха противопожарни коли и тежки кранове, за да се справят с бедствието. Това отне цялата нощ, но призори магистралата отново бе отворена. Уайоминг беше предупреден и трафикът на юг от планината спря.
В целия смут, невидим в дима, един самотен ездач прекоси пътя и навлезе в дивите земи на запад. Мъжът бе завързал кърпа на лицето си, а момичето, което яздеше зад него, беше увито с одеяло.
На запад от магистралата конникът скочи от седлото. Мускулите под лъскавата козина на Роузбъд трепереха от изтощение; а им оставаха да изминат още цели петнадесет километра. Шепнещ вятър се премести на седлото.
Тя свали одеялото от раменете си и снежнобялата й рокля засия в сумрака. Косата й се спускаше на вълни до кръста й.
— Къде отиваме, Бен?
В отговор младежът посочи на юг. На последните лъчи на залязващото слънце Беъртуут се издигаше като пламък над горите, страж на един друг, по-добър живот.
— През планината към Уайоминг. Там никой няма да ни намери. Ще ти направя къща и ще ловувам. Ще сме свободни и ще живеем вечно.
Тя се усмихна, защото ужасно го обичаше, вярваше на обещанието му и бе щастлива.
Личният пилот на Брадок нямаше друг избор освен да обърне. Горивото му свършваше, а и вече беше прекалено тъмно. Той кацна в ранчото с последните си резерви.
Десетимата конници влязоха в градчето Бриджър и попитаха къде могат да пренощуват. Нахраниха се в ресторанта и си направиха постели от одеялата на седлата си.
Джери кацна на летището край Бриджър и управителят му предложи легло за през нощта.
В ранчото бившата зелена барета се зае с плана за по-нататъшните действия. Десет души от частната армия бяха изолирани в Бриджър с изтощени коне. Още осем бяха блокирани в колите си на магистралата. И двете групи щяха да останат там през цялата нощ. Макс се обърна към Бил Брадок и останалите дванадесет. Той бе в стихията си и подготвяше кампания също като във Виетнам. На стената висеше голяма карта на окръга.
— Първи план — каза той. — Преграждаме прохода. Тук има дълбока клисура, която продължава чак до Уайоминг. Казва се Рок Крийк. До него минава магистралата и излиза от южната страна. Оня задник може да се опита да мине през тревата, за да избегне височините от двете страни. Веднага щом освободят магистралата, нашите момчета трябва да отидат там и да завардят пътя на щатската граница. Ако се появи, знаят какво да правят.
— Съгласен съм — изсумтя Брадок. — Ами ако продължи да язди през нощта?
— Не може. Конят му сигурно едва се влачи. Според мен е прекосил пътя, защото се движи към гората, а после към планината. Както виждате, той трябва да влезе в националния горски парк „Къстър“, да се изкачи чак тук, да прекоси клисурата Уест Форк и после да излезе на това плато, Силвър Рън. Оттук и вторият план: ще го изпреварим с двата наети хеликоптера, като по пътя ще вземем десетте момчета от Бриджър. И ще ги свалим на платото, където те ще се скрият зад скалите. Когато излезе на Силвър Рън, той ще е лесна мишена за тях.
— Добре — каза Брадок. — Какво друго?
— Трети план. Призори останалите навлизаме в гората на коне и го подгонваме нагоре към платото. И в двата случая ще го хванем като животно.
— Ами ако в гората се обърне срещу нас?
Макс се усмихна.
— Имам достатъчно опит в джунглите. Още трима-четирима са служили във Виетнам. Искам всички да дойдат с нас. Ако се опита да се бие в гората, той е мой.
— Как ще стигнат дотам конете, след като пътят е затворен? — попита някой.
Макс посочи на картата.
— Има един малък второстепенен път. От билингската магистрала продължава двайсет и пет километра на запад от ето тук, минава през пустошта и свършва при Ред Лодж, точно в началото на клисурата Рок Крийк. Ще закараме конете с фургони през нощта, призори ще ги яхнем и ще тръгнем след него. А сега предлагам да поспим три-четири часа и да станем в полунощ.
Брадок кимна в знак на съгласие.
— Още нещо, майоре. Аз идвам с вас, Кевин също. Време е двамата да видим края на човека, който днес ме унизи.
Шериф Люис също имаше карта и стигна до същите заключения. Той поиска съдействие от град Ред Лодж и за изгрев слънце му обещаха дванадесет коня, отпочинали и оседлани. Джери щеше да презареди и по същото време да е готов за отлитане.
Той се свърза с властите, които разчистваха магистралата, и научи, че пътят ще е свободен до четири сутринта. Шерифът помоли първо да пуснат неговите две коли. Можеше да стигне в Ред Лодж в четири и половина.
Нямаше проблем да намери доброволци дори в неделя. Може да е скучно да си полицай в спокоен окръг, но истинското преследване обикновено вдига адреналина. Освен Джери имаше на разположение един частен пилот с транспортен самолет, който щеше да му докара десет души за гонитбата. Трябваше да са достатъчно за един ездач. Шерифът дълго и втренчено се взира в картата.
— Само не влизай в гората, хлапе — измърмори той. — Там може да е ужасно трудно да те открием.
През това време Бен Крейг и Шепнещ вятър стигнаха до гората и навлязоха сред дърветата. Под покрова на смърчовете и боровете цареше пълен мрак. След половин километър Крейг направи лагер. Разседла уморената Роузбъд и свали от нея всичко — момичето, пушката, одеялата. Кобилата си намери поточе с прясна вода и сочни борови иглички.
Следотърсачът не запали огън, но Шепнещ вятър нямаше нужда от огън — тя се сви под бизонската кожа и заспа. Крейг взе брадвата и се отдалечи. Нямаше го шест часа. Когато се върна, подремна за час, после вдигна лагера. Знаеше, че някъде напред е потокът, където много отдавна беше забавил кавалеристите и шайените. Искаше да се прехвърли на отсрещния бряг преди преследвачите му да се приближат на достатъчно разстояние, за да стрелят по него.
Роузбъд бе отпочинала, макар че не се беше възстановила напълно. Той я поведе за юздата. Въпреки почивката, силите й се изчерпваха, а им оставаха още много километри до безопасността на върховете.
Вървя напред в продължение на час, като определяше посоката по звездите. Далеч на изток слънцето обагри върховете на свещените Черни хълмове в Дакота. Стигнаха до първата клисура — стръмното дере, известно като Уест Форк.
Знаеше, че и преди е бил тук. Можеше да го прекоси, стига да откриеше пътя. Отне му час. Роузбъд се напи със студена вода и като се подхлъзваха и залитаха, успяха да минат на отсрещния бряг.
Крейг даде на кобилата още малко почивка и намери скрито място, откъдето можеше да наблюдава
