И тримата присъстващи мъже не обичаха да си припомнят този закон, гласуван през 1974 година, според който американците прекратяваха отпускането на Съветския съюз на търговски кредити за закупуване на технологии и промишлени стоки, докато руснаците не преразгледат своята позиция по въпроса за емигрирането на евреи от СССР в Израел. Брежнев и неговото Политбюро не се поддадоха на натиска. Напротив, съветските власти устроиха няколко антисемитски съдебни процеса с пропагандна цел, след което получиха необходимите им кредити от Великобритания, Германия и Япония.
„Когато изнудваш, трябва да си сигурен, че единствено ти притежаваш нещо, без което жертвата ти не може да съществува“ — бе отбелязал навремето по повод въпросната поправка сър Найджъл Ървин в разговор с Боб Бенсън.
Шефът на ЦРУ бе преразказал тази поука на Поклевски и сега той я използва, като пропусна само думата „изнудване“.
— Господин президент — рече полякът, — този път няма откъде да вземат пшеница освен от нас. Нашите излишъци се превръщат от стока в стратегическо оръжие, което се равнява по мощ на десет ескадрили бомбардировачи с ядрени бомби. Бихте ли продали дори един такъв самолет на руснаците? Сега е моментът да приложите закона „Шанън“.
След „големия тарикатски номер“ през 1977 година правителството изготви и в края на 1980-а най-сетне успя да прокара през Конгреса закона „Шанън“, според който федералното правителство има право, когато сметне за необходимо, да изкупи всички излишъци от зърно на вътрешния пазар по средни цени, валидни в деня на прилагането на закона.
Търговците на зърно се противопоставиха, но фермерите подкрепиха законопроекта. Приемането на закона донякъде уталожи флуктуацията в изкупните цени. Дотогава в години на добри реколти фермерите получаваха твърде малко за стоката си, а в лоши години — прекалено много. Законът „Шанън“ осигури добри и постоянни доходи на фермерите и даде възможност на правителството да диктува условия на страните — купувачки на зърно, както на богатите и агресивно настроените срещу САЩ, така и на бедните и смирените.
— Добре, ще приложа закона „Шанън“ — каза президентът Матюс. — Ще упълномощя Федералния резерв да отдели средства за изкупуването на очакваните петдесет милиона тона излишъци.
Поклевски тържествуваше.
— Няма да съжалявате за решението си, господин президент! Сега руснаците ще трябва да преговарят лично с вас, а не чрез посредници! Държим ги за гушата, няма накъде да мърдат!
Ефрем Вишнаев не бе на същото мнение. Още в началото на съвещанието на Политбюро той поиска думата и я получи.
— Другари, всички сме единодушни, че не можем да допуснем съветският народ да гладува. На всички ни е ясно, че нужната ни пшеница е в ръцете на капиталистите. Тук бе изказано мнение, че трябва да се унижим и дори да се съгласим на някои отстъпки във военната област. Но това означава да спрем победоносното настъпление на марксизма-ленинизма! Другари, аз не мога да приема това и ви призовавам да ме подкрепите и да се противопоставите на изнудвачеството на гнилия Запад! Не предавайте идеите на Ленин, другари! Съществува и друг път за излизане от трудното положение. Ако тръгнем по него, съветският народ ще приеме безропотно ограничените дажби, ще се повиши патриотичният му дух и лесно ще наложим в обществото сурова дисциплина, без каквато не бихме могли да преодолеем глада. С държавния резерв и с онова, което ожънем през есента ще изкараме зимата дори ако се наложи да изколим всичкия добитък. А когато напролет привършим всички запаси, ще се обърнем към Западна Европа с нейните планини от масло, езера от мляко и безчетни стада. Държавните запаси на богатите западноевропейски страни са огромни.
— Предлагаш да ги изкупим ли? — попита иронично външният министър Риков.
— Не, другарю Риков — кротко му отвърна Вишнаев. — Да ги завземем. Давам думата на маршал Керенски. Той е подготвил материал, копия от който ще бъдат раздадени на всички присъстващи.
Дванайсетте члена на Политбюро получиха по една дебела папка. Керенски извади своя екземпляр и започна да го чете на глас. Рудин остави папката си непокътната и пушеше цигара след цигара. Иваненко също не отвори своята. Двамата с Рудин от четири дни знаеха съдържанието на папките. По съвет на Вишнаев Керенски бе изискал от Генералния щаб плана „Борис“, назован на името на великия руски завоевател Борис Годунов, и го бе осъвременил.
Маршалът чете в продължение на два часа. Планът бе впечатляващ. Той предвиждаше през май идната година в редовните пролетни маневри на Червената армия в ГДР да вземат участие повече войскови части. По дадена команда изведнъж трийсет хиляди танка, бронетранспортьори, подвижни артилерийски установки и амфибии да преминат Елба и да нахлуят в Западна Германия, а след като я прегазят, да се насочат през Франция към Ламанша.
Преди удара петдесет хиляди десантчици ще се приземят в петдесет стратегически точки и ще обезвредят основните военни летища и местонахождения на ядрени ракети във Франция и в Германия. Други сто хиляди парашутисти с масирана подкрепа от море ще превземат скандинавските столици и основните пътни артерии.
Съветските войски няма да нарушат границите на Италия, Испания и Португалия, чиито правителства поддържат добри отношения с еврокомунистите. Посланиците на СССР в тези страни ще предупредят властите да не се бъркат в конфликта, защото в противен случай държавите им ще бъдат смазани. Според плана до пет години трите страни и без друго ще се подчинят на Русия. Същото се отнася и за Турция, Югославия и Гърция. При нападението Швейцария ще бъде пощадена, а територията на Австрия ще бъде използвана само за преминаване на съветските войски. Двете ще останат като островчета в огромната империя, които рано или късно ще бъдат погълнати.
Първата зона на атаката ще представляват трите страни от Бенелюкса, Франция и Западна Германия. Великобритания отначало ще бъде парализирана от стачки. По заповед от Москва крайната левица ще внася допълнително объркване в обществото, като призовава правителството към ненамеса в конфликта. По дипломатически път Лондон ще бъде уведомен, че ако използва стратегическите си бомбардировачи, Англия ще бъде заличена от лицето на земята.
През цялото това време Съветският съюз ще призовава в ООН за прекратяване на огъня и ще твърди, че става дума за ограничен, ответен удар, последвал опит на Западна Германия да анексира със сила ГДР — версия, на която европейската левица лесно ще повярва и ще подкрепи действията на съветското ръководство.
— Как ще реагират Съединените щати? — обади се Петров.
Керенски погледна раздразнено. Вече четеше деветдесет минути и никой не бе дръзнал да го прекъсне.
— Възможна е употребата на тактически ядрени оръжия в Централноевропейския театър на военните действия — продължи маршалът. — Но пораженията ще засегнат предимно двете Германии и Полша, Съветският съюз няма да пострада. Благодарение на проявената от вашингтонските управници слабост, в момента в Европа няма разположени ракети „Круз“, нито неутронно оръжие. Предполагаемите загуби от наша страна ще възлязат максимум на сто-двеста хиляди души. Нисък процент, като се има предвид, че в операцията ще вземат участие около два милиона войници.
— Колко време ще трае операцията? — попита Иваненко.
— Челните отряди ще стигнат до френските пристанища на Ламанша сто часа след преминаването на Елба. После ще прекратим огъня. Останалото можем да довършим с мирни средства.
— Този кратък срок осъществим ли е? — попита Петрянов.
Този път се намеси Рудин.
— Да, да. Напълно е осъществим — потвърди той кротко.
Вишнаев го изгледа с подозрение.
— Аз така и не получих отговор на въпроса си — изтъкна Петров. — Какво ще направят американците? Нямам предвид тактическите им ядрени оръжия, а стратегическите — междуконтиненталните балистични ракети, бомбардировачите, подводниците…
Всички очи се обърнаха към Вишнаев. Той отново стана.
— В спокоен тон ще обясним на американския президент следните три пункта. Първо: Съветският съюз
