никога няма да използва пръв термоядрено оръжие срещу САЩ. Второ: ако тристата хиляди американски войници, разположени в Европа, ни дадат отпор, те ще бъдат пометени, наравно със своите европейски съюзници. Трето: ако Съединените щати използват балистичните си ракети срещу нас, стоте им най-големи града ще бъдат унищожени. Другари, президентът Матюс няма да даде Ню Йорк за упадъчния Париж, нито би пожертвувал Лос Анджелис за Франкфурт. Ответен ядрен удар от страна на американците няма да има!
Възцари се напрегната тишина. Всички премисляха чутото. Огромните запаси от храни и стоки на Западна Европа. След няколко години — безкръвно завземане на Италия, Испания и Португалия, Австрия, Гърция и Югославия. Пълна изолация на Великобритания, която ще отстои само на четиридесет километра от брега на Съветския съюз. И всичко това, без да бъде даден нито един изстрел в арабските страни и в останалите страни от Третия свят.
— Планът е добър — каза най-сетне Рудин, — но е основан върху една презумпция: че САЩ няма да използват ядрената си мощ срещу ни, ако им обещаем да не ги закачаме. Бих искал да чуя дали другарят Вишнаев разполага с някакви сигурни факти в подкрепа на това предположение, или просто са надява нещата да се развият според неговите представи?
— Твърдението ми не е плод на надежда, а на реална преценка. Както всички капиталисти и буржоазни националисти, американците ще помислят първо за себе си. Те всъщност са хартиени тигри — слаби и нерешителни. При заплаха за собствения им живот ще се проявят като страхливци.
— Наистина ли са такива, каквито ги описвате?… — рече Рудин. — Другари, да обобщим казаното дотук. Сценарият на другаря Вишнаев е напълно реалистичен, но е изграден върху една надежда, прощавайте — върху преценката, че американците няма да нанесат върху нас ядрен удар. Ако и преди е бил убеден в това, защо досега не е осъществил плана и не е освободил от империалистическия гнет пролетариата на Западна Европа? Напоследък в международната обстановка не е настъпила съществена промяна, която да потвърждава оценката на другаря Вишнаев. Нито той, нито другарят маршал са се срещали с американското ръководство. Те дори не са посещавали западни страни. Аз не съм съгласен с тяхното предложение. Да чуем мнението на другаря Риков.
Възрастният министър на външните работи беше силно пребледнял.
— Думите на другаря Вишнаев ми намирисват на хрушчовизъм! Така разсъждаваше Никита Сергеевич по време на карибската криза! Аз от трийсет години се занимавам с международни отношения. Нашите посланици докладват на мен, а не на другаря Вишнаев. Те до един са уверени, че в подобна ситуация американският президент ще нанесе термоядрен удар по Съветския съюз. На същото мнение са и абсолютно всички специалисти от министерството. Тук не става дума за жертване на определени градове. Ако ни оставят да завладеем Европа, те ще престанат да бъдат световна суперсила. Ще ни унищожат, преди да сме завзели територията на западноевропейските им съюзници.
— Бих искал да ви обърна внимание върху факта, че ако американците решат да нанесат удара, ние не сме в състояние да ги спрем — отново взе думата Рудин. — Нашите спътникови лазерни установки все още не са напълно ефективни. Някой ден те без съмнение ще могат да прихващат всички атакуващи ни ракети, но засега това не е по силите им. Последните анализи на нашите специалисти… специалисти, другарю Вишнаев, а не мечтатели, сочат, че ако англичаните и американците изстрелят всичките си ракети към нас, ще загинат около сто милиона съветски граждани, предимно руснаци. Ударът ще изпепели шейсет процента от европейската територия на СССР. Другарю Иваненко, вие познавате добре Запада, какво е вашето мнение по въпроса?
— За разлика от другарите Вишнаев и Керенски, аз получавам информация от стотици агенти, пръснати из целия свят. Съдейки по техните сведения, няма съмнение, че американците ще отвърнат на нашето нападение.
Рудин реши, че спарингът вече е приключил и е дошло време за истинския двубой.
— Казано накратко — рече той, — ако преговаряме с американците за пшеницата и приемем техните искания, ще се върнем в развитието си с пет години. Ако оставим народа да гладува, ще се върнем вероятно с десетина години. Ако започнем война в Европа, рискуваме да бъдем унищожени и да се върнем назад с двайсет до четиридесет години. Не съм теоретик като другаря Вишнаев, но си спомням една максима на Ленин: „Трябва да се стремим към победата на марксизма по всяко време и с всякакви средства, но вече завоюваните позиции не бива да подлагаме на необмислени рискове.“ Мисля, че този план е необмислено рискован. Затова предлагам…
— Предлагам да гладуваме — тихо каза Вишнаев.
„Така значи! — помисли си Рудин. — Решил е първо да спечели този рунд, а после да постави въпроса за вот на недоверие към мен!“ Фракционната борба вече бе започнала. Генералният секретар добре разбираше, че това е битка на живот и на смърт. Ако я загубеше, нямаше да му бъде предоставена възможността да се оттегли тихо, запазвайки си всички привилегии като Микоян. Много вероятно бе да получи куршум в тила. Но Рудин запази спокойствие. Той първо постави на гласуване собственото си предложение. Една по една ръцете започнаха да се вдигат.
Риков, Иваненко и Петров подкрепиха генералния секретар. В другия край на масата се почувства колебание. Кого ли бе привлякъл на своя страна Вишнаев? Какво ли им бе обещал?
Степанов и Шушкин вдигнаха ръце. Последен бавно гласува грузинецът Чавадзе. Рудин постави на гласуване предложението за война.
Вишнаев и Керенски естествено бяха „за“. Към тях се присъедини и секретарят на ЦК по селското стопанство Комаров. „Мръсник! — помисли си Рудин. — Ти забърка цялата тази каша!“ Вишнаев навярно го бе убедил, че няма какво да губи, защото Рудин и без друго ще го свали от поста му. „Грешиш, приятелче, няма да ти се размине с уволнение. Ще ти отрежа главичката!“ — рече си генералният секретар, като запази лицето си безизразно. Петрянов вдигна ръка. „Обещали са му министър-председателското място“ — продължи да предполага наум Рудин.
Латвиецът и таджикът също гласуваха за война. Мохамед добре знаеше, че след една ядрена война азиатците ще владеят руините, останали от света. Витаутас навярно бе подкупен.
— По шест гласа за всяко от предложенията. Плюс моят глас за преговори с американците — тихо заключи Рудин.
„За малко да загубя! Предимството ми е съвсем нищожно!“ — помисли си той.
Когато заседанието приключи, вече се свечеряваше. Всички осъзнаваха, че фракционната битка ще продължи, докато едната от страните не спечели. Вече никой не можеше да остане неутрален.
Едва на петия ден от екскурзията из Украйна групата пристигна в Лвов, където бе настанена в хотела на „Интурист“. До този момент Дрейк съвестно бе обикалял всички забележителности, които програмата предвиждаше да бъдат посетени, но този път се извини, че има главоболие и остана в хотелската си стая. Щом групата потегли с автобус към църквата „Св. Никола“, той се преоблече и се измъкна тихомълком от хотела.
Камински му бе казал с какви дрехи няма да прави впечатление сред местните хора: сандали, обути върху чорапи, безлични сиви панталони и евтина риза с къс ръкав. С карта на Лвов в ръка, Дрейк се отправи към бедното работническо предградие Левандивка. Той очакваше двамата дисиденти да го посрещнат с пълно недоверие. В това нямаше нищо странно, като се имаше предвид какво бяха преживели. Дрейк си припомни разказа на Камински.
На двайсет и девети септември 1966 година в селото Бабий Яр, където фашистите избили през 1941–42 година петдесет хиляди евреи, известният украински поет Иван Дзюба произнесъл реч, която била забележителна не само защото прозвучала от устата на чистокръвен украинец. Антисемитизмът винаги е съществувал в Украйна. Управниците на тази страна — царете, сталинистите, фашистите, после отново сталинистите и техните приемници — всячески са насърчавали у населението отрицателно отношение към евреите.
Дългата реч на Дзюба започнала като възпоминание за жертвите на фашизма, загинали в Бабий Яр. Но постепенно в нея започнали да се появяват нотки на осъждане на всички видове потисничество над човешкия дух.
„Трябва да съдим за всяко общество не по техническите му достижения, а по това как то се отнася към човешкото достойнство, как зачита общочовешките ценности“ — казал той.
