Централния комитет на КПСС. Всяка стъпка в кариерата на всеки офицер от КГБ се следи. Личният живот на служителите също се наблюдава. В Съветския съюз и пазачите са пазени. Така тази най-голяма машина за контрол върху обществото не може да се изплъзне от властта на партийните шефове.
Веднага след убийството на Юрий Иваненко Василий Петров се зае с провеждането на операцията по прикриването на случая. Такива бяха заповедите на Максим Рудин.
По телефона Рудин бе наредил на полковник Кукушкин да се върне незабавно с двете коли в Москва, без да спира нито за храна, нито за вода. Ако свърши горивото, колата с тялото на Иваненко да не спира на бензиностанция, а далеч от хорските погледи. Чайката да я зареди от туби.
Когато колите стигнат покрайнините на Москва, да минат по околовръстното шосе и да отидат направо в клиниката в Кунцево, обслужваща Политбюро. Там, в двора на болницата под боровете телохранителите, без много шум да погребат шефа си. После те да бъдат отведени в една от вилите на ЦК в близката гора, където взвод от кремълски гвардейци ще ги държи под домашен арест.
След това полковник Кукушкин трябваше да се яви в кабинета на Петров в сградата на Централния комитет.
Кукушкин влезе в кабинета със страх, но излезе от него още по-уплашен. Бе му възложено да ръководи операцията по прикриването на убийството.
Полковникът отцепи едно цяло крило от Кунцевската клиника и изпрати хора от КГБ да го охраняват. Повика двама лекари от болницата на КГБ и им нареди да се грижат за пациента, който всъщност представляваше само едно празно легло. Докараха им необходимата апаратура и медикаменти. Никой друг освен изплашените двама доктори нямаше право да влиза в крилото. За двадесет и четири часа Юрий Иваненко се превърна в сърдечно болен.
На този ранен етап от операцията в тайната бе посветен още един човек. Иваненко имаше шестима заместници, чиито кабинети бяха редом с неговия, на третия етаж в сградата на площад „Дзержински“. Първият сред тях бе генерал Константин Абрасов. Петров го повика в кабинета си и му разказа за случилото се. За трийсетте години служба в органите генералът никога не се бе потрисал така. Естествено той се съгласи да се включи в маскарада.
В киевската болница майката на Иваненко бе обградена от служители на КГБ и продължи да получава ежедневно бележки от сина си.
Тримата зидари, които работеха на строежа на новата болнична сграда и имаха неблагоразумието да намерят ловната карабина и прибора за нощно виждане, бяха откарани заедно със семействата си в един лагер в Мордовия. Двама следователи от московската криминална милиция бяха изпратени в Киев, за да разследват инцидента. Придружаваше ги полковник Кукушкин, който им обясни, че някой е стрелял по движещата се кола на местен партиен функционер. Даде им куршума, изваден от рамото на телохранителя на Иваненко, и им каза, че шофьорът на местния функционер го е измъкнал от тапицерията на задната седалка. На двамата детективи бе заповядано да открият извършителите и да запазят разследването в пълна тайна. Работата на строежа бе спряна и сградата бе запечатана. На следователите бе предоставена всякаква лабораторна техника. Те можеха да поискат всичко, само не истината.
Докладът на доктор Майрън Флечър от Министерството на земеделието оправда и най-смелите надежди на членовете на специалната работна група към Съвета за национална сигурност, които два дена по-късно се бяха събрали в Овалния кабинет. Благоприятните климатични условия бяха осигурили рекордно висока реколта в Северна Америка. Дори след задоволяване на вътрешните пазари и износа за някои слаборазвити страни на САЩ и на Канада щяха да им останат шейсет милиона зърно в излишък.
— Господин президент, имаме нужното ни зърно! — каза Станислав Поклевски. — Можете да изкупите излишъците по цени от юли. Имайки предвид развоя на касълтаунските преговори, мисля, че Конгресът няма да ви се противопостави.
— Дано излезеш прав — отвърна му президентът Матюс. — Ако постигнем осезаемо съкращаване на стратегическите оръжия, ще си струва да понесем известни загуби при продажбата на зърно. А какво е положението със съветската реколта?
— Работим по въпроса — отговори Боб Бенсън. — „Кондорите“ ни кръжат над Съветския съюз. Аналитиците ни пресмятат какъв ще е урожаят район по район. След седмица ще имаме точен отговор. Смятам, че като съпоставим данните от спътниците с тези от наземните ни източници, ще съумеем да направим прогноза с точност до пет процента.
— Действай, Боб! — каза му президентът. — Искам час по-скоро да узная всичко. Включително и това, как ще реагират членовете на Политбюро, когато разберат точния обем на собствената си реколта. Необходимо ми е да съм наясно с техните силни и слаби места.
Украинците дълго ще помнят тази зима, през която КГБ и милицията организираха огромни хайки срещу всички, заподозрени в национализъм.
Двамата следователи, доведени от полковник Кукушкин, търпеливо разпитваха всички свидетели на инцидента, случил се с майката на Иваненко на улица „Свердлов“. Освен това те разглобиха на части колата, бутнала старицата, най-щателно изследваха карабината, прибора за нощно виждане и околностите на новата болнична постройка. През това време генерал Абрасов се зае с националистите.
В Киев, Тернопол, Лвов, Канев, Ровно, Житомир и Виница бяха задържани стотици хора. Местното КГБ, подпомогнато от московски сили, провеждаше безчет разпити. Масираните действия на органите за сигурност бяха обяснени с нарастващия брой хулигански прояви и нападения на граждани в Украйна, какъвто беше случаят с нападението на служител на КГБ, извършено през август в Тернопол. На някои от началниците на местното КГБ бе съобщено и за случая със стрелбата по автомобила на киевския партиен функционер, но нищо повече.
В Лвов Давид Лазарев и Лев Мишкин се разхождаха по заснежените улици на мръсния работнически квартал Левандивка. Това бе една от редките им срещи. И двамата бяха синове на лагерници и осъзнаваха, че скоро КГБ ще стигне и до тях. В личните им паспорти бе написана думичката „евреин“, както и в документите за самоличност на всичките три милиона техни сънародници, живеещи в СССР. В Съветския съюз от векове е прието, че евреите са виновни за всичко.
— Вчера изпратих картичка на Андрий Драч. Сега той знае, че сме осъществили първата част от плана. Как стоят нещата с теб? — попита Мишкин.
— Нормално — отвърна му Лазарев. — Може и да ни се размине.
— Не вярвам — каза Мишкин. — Трябва час по-скоро да се измъкнем оттук. Пристанищата са блокирани. Остава да бягаме със самолет. Ще разуча обстановката на летището. Ще се видим на същото място след седмица.
Далеч на север от Лвов един „Боинг“ на скандинавските аеролинии пътуваше от Стокхолм към Токио. Сред пасажерите в първа класа бе и капитан Тор Ларсен, който отиваше да приеме командването на новия танкер.
Максим Рудин съобщи новината на Политбюро с дрезгав равен глас. Но дори най-великият оперен певец в света не би могъл така да прикове вниманието на публиката. Откакто преди десет години един армейски офицер бе изпразнил пистолета си по колата на Леонид Брежнев при влизането й в Боровицката гора, сред съветските управници витаеше страхът от това, че някой убиец може да проникне през охраната и да стигне до тях.
Този път в заличката нямаше технически персонал. Нямаше стенографки, нито магнетофон. Когато свърши с изложението си, Рудин даде думата на Петров, който разказа за мерките, взети за прикриване на случая. Организационният секретар на ЦК доложи и за предприетото тайно разследване, което имаше за цел да залови и ликвидира извършителите и техните съучастници.
— Значи още не сте ги намерили? — отсече Степанов.
— От покушението изминаха само пет дена — спокойно му отговори Петров. — Рано или късно ще ги намерим. Които и да са, няма къде да избягат. Когато ги заловим, ще си кажат всичко и ще разберем кой им е помагал. За това ще се погрижи генерал Абрасов. След което ще отстраним всички свидетели на инцидента. Следи няма да останат.
