надстройката й се издигаха високо над палубата. Килът слизаше на трийсет и шест метра към дъното на сухия док. Всеки от шейсетте й товарни сектора бе по-голям от киносалон. В машинното отделение вече бяха монтирани четирите огромни парни турбини с обща мощност от деветдесет хиляди конски сили, готови да задвижат двата бронзови винта с диаметър дванайсет метра.
По цялата „Фрея“ подобно на мравки бяха плъзнали безброй работници, които извършваха последни приготовления, преди докът да се напълни с вода. Цели дванайсет месеца те бяха ковали, пилили, заварявали, занитвали и завинтвали, докато не построиха корпуса й, изграден от огромни модули изключително здрава стомана. Работниците махнаха всички въжета, кабели и вериги, които свързваха „Фрея“ със стените на сухия док, и слязоха от борда. Корабът блесна в цялата си красота. Боядисаният му с двадесет пласта антикорозионна боя корпус зачака водата.
Под него останаха само дървените блокове, на които бе поставен. Хората, които бяха построили този най-голям в света сух док, намиращ се в Чита близо до Нагоя; не бяха предполагали, че един ден в него ще бъде създаден милионтонен танкер. Това беше първият и последен подобен кораб в света. Всички, дори и някои пенсионери — ветерани на корабостроителницата бяха дошли да видят церемонията.
Религиозната й част отне половин час. Един шинтоистки свещеник призова боговете да благословят онези, които бяха построили кораба, и пътниците, които щяха да плават с него. Помоли се и за безопасен труд и щастливо плаване. На церемонията присъстваше Тор Ларсен, който си бе изул обувките според обичая. До него се бяха наредили първият му помощник, главният механик и главният корабен проектант на фирмата, поръчала „Фрея“, заедно с японския си колега — главния проектант на корабостроителницата. Последните двама бяха същинските създатели на „Фрея“.
Малко преди пладне шлюзовете бяха отворени и Тихият океан нахлу с рев в дока.
След това имаше тържествен обяд в кабинета на шефа на корабостроителницата. Веднага след като привършиха с яденето, Тор Ларсен, първият му помощник-капитан Стиг Лундквист и главният механик Бьорн Ериксон — и двамата шведи — се върнаха при дока.
— Това не е кораб, а нещо друго. Какво точно — не мога да определя — каза Лундквист, докато гледаха как водата се качва все по-нагоре.
Преди залез слънце „Фрея“ простена като събуждащ се гигант, помръдна сантиметър, пак простена и накрая се освободи от подпорите. Четирите хиляди японски работници, наобиколили дока, нададоха възторжени викове. Стотици бели каски хвръкнаха във въздуха. Под тях гигантът ги чакаше търпеливо да се нарадват. Той сякаш знаеше, че ще настъпи и неговият час, когато ще излезе в открито море.
На следващата сутрин „Фрея“ бе изкарана от дока и привързана за пристана, от който някой ден щеше да отплава, и отново хиляди малки човешки фигури се покатериха по нея, за да приключат в продължение на още три месеца с довършителни работи.
Сър Найджъл Ървин дочете последните редове на материала, получен от „Славея“, затвори папката и се облегна назад.
— Е, Бари, какво ще кажеш? — попита той.
Бари Фърндейл бе прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на структурите на властта в Съветския съюз. Той пъхна върху стъклата на очилата си и за сетен път ги изтърка.
— Несъмнено това е голям удар за Рудин — рече той. — Иваненко е един от най-ревностните му поддръжници. Докато шефът на КГБ лежи в болница, Рудин по-трудно ще се оправя с противниците си.
— Ще може ли Иваненко да гласува задочно? — попита го сър Найджъл.
— Вероятно да, но това не е толкова важно. Дори ако се стигне до равенство на гласовете, решаващ ще е гласът на генералния секретар. Опасността идва от другаде. Възможно е някои от колебаещите се да минат на страната на противниковата фракция. Докато Иваненко беше здрав, той всяваше ужас у повечето си колеги от Политбюро. С кислородна маска на лицето навярно не е толкова страшен.
Сър Найджъл върна папката на Фърндейл.
— Бари, искам лично да занесеш това във Вашингтон. Едно посещение на добра воля няма да е излишно. Опитай се да се видиш насаме с Бен Кан и да го попиташ какво мисли за развитието на вътрешната борба в Политбюро. Имам чувството, че ситуацията става напечена.
Два дена по-късно Бари Фърндейл седеше пред камината в къщата на Бен Кан във Вашингтон.
— Бен, според мен Политбюро е разделено на две и заплахата от свалянето на Рудин става все по- осезаема — каза той.
Заместник-директорът на ЦРУ по информационните въпроси протегна дългите си крака към огъня и се загледа в коняка в чашата си.
— Може и да си прав — отговори той предпазливо.
— Мнението на нашата служба е, че ако Рудин не успее да убеди Политбюро в необходимостта от отстъпки на преговорите, той незабавно ще бъде свален. Централният комитет ще избира негов наследник, а Вишнаев има много привърженици сред неговите членове.
— Така е — отвърна му Кан, — но и Василий Петров има много приятели. Може и да са повече от тези на Вишнаев.
— Петров би спечелил битката без проблеми, ако Рудин го бе посочил за свой наследник, преди да се оттегли по собствено желание. И ако можеше да разчита на подкрепата на Иваненко и на неговото КГБ. Това би неутрализирало маршал Керенски и армията.
Кан се усмихна на госта си.
— Местиш много фигури наведнъж, Бари. Какво всъщност искаш?
— Просто да си сверим часовниците.
— Добре. Нашите анализи съвпадат с вашите. Дейвид Лорънс от Държавния департамент е съгласен с нас. Стан Поклевски пък иска да притиснем руснаците в Касълтаун. Президентът, както винаги, е по средата.
— Касълтаунските преговори са много важни за него, нали? — попита англичанинът.
— Да. Догодина му изтича мандата. Бил Матюс иска да слезе от политическата сцена сред буря от аплодисменти. Мечтае да остави след себе си договор за ограничаване на стратегическите оръжия.
— Ние просто разсъждавахме…
— А чудех се кога ще кажеш „ние“ и ще включиш твоя цар в гамбита.
Фърндейл се усмихна. Бе свикнал да наричат шефа му „Господаря“, а не да го оприличават на шахматна фигура.
— …и стигнахме до извода — продължи той, — че ако точно в този момент Рудин изгуби контрол над Политбюро, преговорите ще бъдат прекратени. Но ако те се развиват благоприятно за руснаците, той би могъл да убеди колебаещите се в правилността на политиката си и по този начин да си осигури тяхната подкрепа.
— Искаш да направим отстъпки?! — попита го Кан. — Миналата седмица получихме последните данни за предстоящата реколта в Съветския съюз. Както се изрази Поклевски, „затънали са до гуша“.
— Така е — съгласи се Фърндейл, — но ако натиснем главата им под водата, другарят Вишнаев ще приведе в действие военния си план. Всички знаем до какво би довело това.
— Разбирам опасенията ти — рече Кан. — Всъщност оценките ми, изградени върху информацията на „Славея“, почти напълно се покриват с твоите. В момента изготвям доклад лично за президента именно по тези въпроси. Трябва да го завърша до другата седмица. Тогава той ще привиква Бенсън, Лорънс и Поклевски да се съвещават.
— Тези цифри обхващат ожънатото преди месец зърно в целия Съветски съюз, така ли? — попита президентът Матюс.
После вдигна очи към четиримата мъже, седнали пред него. В другия край на кабинета горящите цепеници пращяха в мраморната камина, с което добавяха визуално усещане за топлина към поддържаната от парното отопление висока температура. Зад блиндираните стъкла на южните прозорци се виждаше моравата, покрита с първия ноемврийски утринен скреж. Уилям Матюс беше родом от Юга и не обичаше студа.
Робърт Бенсън и доктор Майрън Флечър кимнаха едновременно. Дейвид Лорънс и Станислав Поклевски
