— А дотогава…? — попита Комаров.
— Дотогава ще поддържаме версията че другарят Иваненко е получил сериозен инфаркт и се лекува — каза Рудин. — Съветският съюз не може и, няма да се унизи пред света, като признае какво се е случило на улица „Роза Люксембург“! Сред съветските хора няма Осуалдовци и никога няма да има!
Разнесе се одобрителен шепот. По този въпрос всички присъстващи бяха единодушни.
— Съгласен съм с вас, другарю генерален секретар — обади се Петров, — но освен неблагоприятния ефект, който би имало едно изтичане на информация в чужбина, трябва да мислим и за опасността от разпространяването на слухове сред нашето население. Подобни слухове биха могли да имат непредвидими последствия!
Всички членове на Политбюро добре знаеха, че редът в страната до голяма степен зависи от битуващия сред народа мит за непобедимостта на КГБ.
— Ако изтече информация за убийството или ако, не дай си Боже, извършителите избягат в чужбина, резултатът ще е по-страшен дори от заплашващия ни глад! — констатира Чавадзе.
— Не могат да избягат! — отсече Петров. — Не трябва да избягат! Няма да избягат!
— Но кои са те? — изръмжа Керенски.
— Още не знаем, другарю маршал — отвърна му Петров.
— Но ще разберем.
— Пушката е западно производство — намеси се Шушкин. — Дали Западът не стои зад всичко това?
— Мисля, че това е невъзможно — отговори му външният министър Риков. — Нито едно западно правителство, да не говорим за развиващите се страни, не би предприело такава безумна постъпка. И ние нямахме нищо общо с убийството на Кенеди. По-вероятно е в случая да са замесени емигранти, антисъветски настроени фанатици, но не и правителства.
— Разследваме и емигрантските общности и организации — каза Петров. — Действаме тихо. В повечето от тях имаме наши хора. Но засега проверките в тази насока не дават резултат. Пушката, оптическият прибор и патроните са западно производство и могат да се закупят във всеки ловен магазин на Запад. Без съмнение са внесени нелегално на наша територия. Което означава, че или са ги внесли самите извършители, или някой им е доставил оръжието. После ще предадем случая на Пети отдел. По този въпрос съм напълно съгласен с генерала.
Ефрем Вишнаев слушаше дискусията с жив интерес, но не взе участие в нея. Вместо него Керенски изрази недоволството на консерваторите в Политбюро от безрезултатността на разследването. Никой от хората на Вишнаев не повдигна въпрос да се подложи на повторно гласуване участието в касълтаунските преговори. На всички бе известно, че при еднакъв брой гласове решаващ е този на генералния секретар.
Рудин бе една крачка по-близо до пропастта, но още не бе паднал.
На заседанието бе решено на висшите кадри от КГБ и от партийния апарат да бъде съобщено, че Юрий Иваненко е получил инфаркт и лежи в болница. Когато убийците му бъдат заловени, той кротко ще почине в леглото си.
Рудин понечи да извика стенографките, за да продължи заседанието с останалата част от дневния ред, когато ненадейно Степанов вдигна ръка.
— Другари — каза той. — Мисля, че за нашата страна ще е голямо поражение, ако убийците на Юрий Иваненко успеят да избягат на Запад и разгласят за атентата. Ако това се случи, аз ще оттегля подкрепата си за политиката на преговори и ще се присъединя към предложението на другаря Вишнаев за радикално решаване на въпросите.
Настъпи гробна тишина.
— Аз също — каза Шушкин.
„Осем срещу четири — помисли си Рудин. — Осем срещу четири гласа, ако тези двама мръсници минат в другия лагер!“
— Разбрахме вашата позиция, другари — рече Рудин, като с нищо не издаде безпокойството си. — Информация няма да изтече. Западната преса няма да научи за инцидента.
Десет минути по-късно заседанието продължи в присъствието на стенографките и помощниците. След като бе изразено съжаление за това, че другарят Иваненко отсъства по болест, членовете на Политбюро се заеха да обсъдят току-що получените данни за предстоящата реколта.
Зилът на Ефрем Вишнаев излетя от Боровицката порта и се понесе по Манежния площад. Регулировчикът на площада вече бе предупреден по радиостанцията си, че от югозападния изход на Кремъл излиза кавалкада от коли на членове на Политбюро и бе спрял движението. Дългите черни лимузини профучаха по улица „Фрунзе“ покрай Министерството на отбраната и се насочиха към домовете на управниците в края на „Кутузовски проспект“.
Маршал Керенски бе приел поканата на Вишнаев и сега двамата седяха на задната седалка в колата на партийния идеолог. Звукоизолираищото стъкло между тях и шофьора бе спуснато. Завеските на прозорците — също.
— Ще падне! — рече Керенски.
— Още не — отговори му Вишнаев. — Без Иваненко е по-слаб и е по-близо до провала, но още се държи. Не подценявай Рудин. Той е способен да се бори като мечка, обградена от ловни кучета. Но в края на краищата ще го свалим.
— Не ни остана много време — каза маршалът.
— Дори по-малко, отколкото си мислиш! Миналата седмица във Вилнюс е имало гладни бунтове. Витаутас, който през юли гласува за нас, става все по-нервен. За малко да мине в другия лагер, въпреки че му обещах прекрасна вила в Сочи, съвсем близо до моята. Добре че Шушкин и Степанов ще се присъединят към нас.
— Да, но само в случай, че убийците избягат и Западът узнае за атентата — възрази Керенски.
— Точно това трябва да стане!
Керенски се сепна. Месестото му лице почервеня под бялата коса.
— Как? Да разкрием истината пред целия свят?! Не можем да направим това! — избухна той.
— Вярно… ние не можем. Твърде малко хора знаем истината, а само слухове няма да свършат работа. Ще намерят някой актьор, който прилича на Иваненко, и ще го покажат на народа. Други трябва да разкрият тайната вместо нас. Телохранителите, свидетели на убийството, са в ръцете на кремълската гвардия. Остават самите убийци.
— Но ние не знаем даже къде са — каза маршалът. — И по-вероятно е КГБ да ги залови преди нас.
— Трябва поне да се опитаме да ги открием. Николай, излишно е да се заблуждаваме. Вече не става дума за това кой ще управлява Съветския съюз, а за моя и за твоя живот. В тази битка Рудин и Петров също са заложили главите си. Първо пшеницата, сега Иваненко… Още един скандал и Рудин ще падне. Независимо от това кой ще предизвика скандала. Ние трябва да се заемем с това. Скандал трябва да има!
Облечен в работни дрехи и с каска на главата Тор Ларсен стоеше на подемната площадка на един кран, високо над сухия док на корабостроителницата „Ишикаваджима-Харима“, и гледаше надолу към „Фрея“.
Той бе пристигнал в Япония преди три дена и оттогава многократно бе идвал да види строежа. Но всеки път, когато видеше корабния корпус, капитан Ларсен отново се смайваше от размерите му. Когато Ларсен постъпи във флота, нямаше танкери с вместимост повече от трийсет хиляди тона. Чак след 1956 година се появиха по-големи. Нарекоха ги супертанкери. Когато бе премината границата от петдесет хиляди тона, се роди ново название: ГНВ — големи нефтовози. В края на шейсетте години бяха построени първите танкери с вместимост двеста хиляди тона. Те бяха наречени СГНВ — суперголеми нефтовози.
Веднъж Ларсен се бе разминал в открито море с един от двата френски гиганта с товаровместимост петстотин хиляди тона. Целият екипаж се бе изсипал на палубата, за да види това чудо. Сега Ларсен виждаше под себе си два пъти по-голям танкер. Както бе казал Венерстрьом: „Светът не е виждал такъв кораб.“
„Фрея“ бе дълга петстотин и петнадесет метра и широка деветдесет метра. Петте етажа на
