неподвижните хералдически знамена на отдавна починалите рицари от Ордена на Св. Патрик. В продължение на четиридесет години той просто бе поддържал залата чиста за тях.
Ротердам също се подготвяше, но за друга церемония. Хари Венерстрьом пристигна на 30 март и отседна в най-хубавия апартамент на хотел „Хилтън“.
Той бе пътувал с личния си реактивен самолет, който сега се намираше на аерогара Скиедам близо да града. През целия ден четири секретарки се суетяха около него и осигуряваха присъствието на скандинавски и холандски големци, магнати от света на нефта и корабоплаването, и на журналисти на неговия прием вечерта на 1 април в чест на капитан Тор Ларсен и офицерите му.
Подбрана група от високопоставени лица и журналисти щяха да бъдат негови гости на плоския покрив на модерната сграда на Маас контрол, намираща се на ръба на пясъчния бряг на Хук ван Холанд. Добре защитени от хладния пролетен бриз, те щяха да наблюдават от северния бряг на устието на Маас как шест влекача теглят и тласкат „Фрея“ през последните няколко мили от устието към Каланд канал, после по Беер канал и най-сетне до кея на новия нефтопреработващ завод на Клинт Блейк в сърцето на Европорт.
А когато „Фрея“ изключеше системите си следобед, групата щеше да се върне с кавалкада от лимузини в централен Ротердам, на двайсет и пет мили нагоре по реката, за вечерния прием. Преди него щеше да има пресконференция, на която Венерстрьом щеше да представи Тор Ларсен на журналистите.
Той вече знаеше, че вестниците и телевизията са наели хеликоптери, за да покажат в снимки и картина последните мили на „Фрея“ и акостирането й.
Хари Венерстрьом беше доволен от живота човек.
От ранните часове на 30 март „Фрея“ бе навлязла доста навътре в канала между Оркнейските и Шетландските острови. Тя зави на юг, насочвайки се към средата на Северно море. Щом навлезе в оживените морски пътища на Северно море, „Фрея“ се свърза с дежурния на първата брегова контролна станция в Уик на брега на Кейтнес в северния край на Шотландия.
Поради размерите си и дълбокото си газене тя минаваше за „тромав кораб“. Бе намалила скоростта си до десет възела и се подчиняваше на инструкциите, давани й от Уик по високочестотния радиотелефон. От всички страни невидими, различни контролни центрове я бяха засекли с високочувствителните си радари, управлявани от квалифицирани оператори. Тези центрове са снабдени с компютризирани помощни системи, способни да обработват бързо информацията за метеорологичната обстановка, приливите и отливите и интензивността на корабоплаването.
Когато „Фрея“ започна да прекосява оживения южен морски път, всички по-малки кораби получиха строго нареждане да се махнат от пътя й. В полунощ тя отмина Фламбъроу Хед на брега на Йоркшир и пое на изток, отдалечавайки се от британския бряг и насочвайки се към Холандия. Движеше се по трасе с дълбочина най-малко четиридесет метра. На мостика й независимо от непрекъснатите инструкции, идващи от брега, нейните офицери наблюдаваха показанията на ехолота и следяха движението на пясъците по дъното.
Малко преди да залезе слънцето на 31 март в една точка точно на петнайсет морски мили право на изток от външния Габардски фар, слязъл до пределната си долна скорост от пет възела, гигантът зави леко на изток и се насочи към мястото си за нощувка, дълбоководната котвена стоянка на 52 градуса северна ширина. Намираше се на двайсет и седем мили право на запад от устието на Маас, на двайсет и седем мили от своето пристанище и от славата.
В Москва беше полунощ. Адам Мънроу реши да се прибере пеш от дипломатическия прием в посолството. Дотам го беше докарал търговският съветник, така че неговата кола беше паркирана пред жилището му на Кутузовски проспект.
По средата на Серафимов мост се спря да погледа Москва-река. Отдясно можеше да види кремаво- бялата фасада на посолството; отляво се извисяваха тъмночервените стени на Кремъл, а над тях се подаваха най-горният етаж и покривът на Големия царски палат.
Точно преди десет месеца той бе пристигнал от Лондон, за да заеме новата си длъжност. През това време можа да направи най-големия шпионски удар от десетилетия насам, като „дърпаше конците“ на единствения агент, който Западът бе имал в самото сърце на Кремъл. Те ще му се карат, загдето е нарушил инструкциите и не им е казал точно коя е тя, но не могат да омаловажат получените от него сведения.
След три седмици тя вече няма да е в този град, ще е в безопасност в Лондон. Той също ще напусне службата си, за да започне нов живот някъде другаде с едничкото същество на този свят, което обичаше, бе обичал някога и щеше да обича до края на живота си.
На драго сърце щеше да напусне Москва с нейната секретност, потайности, с нейната затъпяваща скука. След десет дена американците ще получат своя договор за намаляване на въоръженията, Кремъл — своите жито и технологии, службата му — благодарности и поздравления от Даунинг стрийт и Белия дом. Една седмица по-късно ще се събере с бъдещата си жена, а тя ще намери свободата си. Той се сгуши в дебелия си балтон с кожена яка и пак закрачи по моста.
Полунощ в Москва е 22 часа в Северно море. Тогава „Фрея“ най-сетне застана неподвижно. Тя бе изминала 7 085 мили от Чита до Абу Даби, а след това още 12 015 мили до мястото, на което се намираше сега. Лежеше неподвижно, успоредно на линията на прилива. От носа й бе хвърлена само една котва. Всяка брънка на веригата, която я държеше, беше дълга почти деветдесет сантиметра и по-дебела от мъжко бедро.
Поради тромавостта й капитан Ларсен лично я изведе от Оркнейските острови, подпомаган от двама навигатори и от кормчията. Дори за нощната котвена стоянка той остави на вахта своя старши помощник Стиг Лундквист, третия помощник Том Келър, датски американец, и един моряк. Офицерите даваха непрекъснато котвено дежурство, морякът периодически трябваше да обхожда палубата.
Макар че машините на „Фрея“ бяха спрени, нейните турбини и генератори бучаха ритмично и произвеждаха електричество, за да могат системите й да функционират. Една от тях непрекъснато даваше информация за прилива и отлива и за метеорологичната обстановка, последните съобщения за която бяха обнадеждаващи. Вместо обичайните мартенски бури една неочаквана за сезона площ на високо атмосферно налягане, обхванала почти неподвижно Северно море и Ламанша, бе донесла мека ранна пролет на тези брегове. Морето беше едва ли не плоско, приливът се движеше със скорост един възел от кораба към Фризките острови. Небето бе почти безоблачно и синьо през целия ден и независимо от захлаждането през нощта обещаваше да бъде пак такова и на другия ден.
След като пожела на офицерите си лека нощ, капитан Ларсен напусна мостика и слезе един етаж до четвърта палуба. Тук, до самия десен борд, беше неговият апартамент. Просторната и добре мебелирана дневна каюта имаше четири прозореца, гледащи напред по дължината на кораба, и два към десния борд. Зад дневната каюта се намираха спалнята и банята. Спалната каюта също имаше два прозореца, и двата, гледащи към десния борд. Всички прозорци бяха херметично затворени освен един в дневната каюта, който се затваряше с винтове.
Зад херметично затворените прозорци отпред фасадата на надстройката се спускаше вертикално към палубата; откъм десния борд прозорците гледаха към триметровата стоманена площадка, зад която бяха леерът и морето. Пет платна от стоманени стъпала свързваха най-долната първа палуба с крилото на мостика над главата му, като на всеки етаж имаше стоманена площадка. Всички тези стълби бяха открити за морето, изложени на стихиите, но рядко се използваха, защото вътрешните стълбища бяха закътани и се отопляваха.
Тор Ларсен вдигна салфетката от пилешкото със салата, които главният стюард му бе донесъл, загледа се в бутилката скоч и барчето и реши да се задоволи с едно кафе. Беше се наканил след вечеря да работи цяла нощ над картите на последния маршрут през каналите, който танкерът щеше да измине утре заран. Щеше да има прилив и той искаше да е запознат с този канал не по-зле от холандските лоцмани, които щяха да пристигнат с хеликоптер от амстердамската аерогара Скипхол в 7,30, за да поемат кораба. Знаеше, че преди тях ще пристигнат с моторница десетина швартовчици, необходими за операциите по акостирането. Очакваше ги към 7,00 часа.
Когато часовникът би полунощ, той се намести до широката маса в дневната каюта, разгърна картите и
