11.
От 03,00 до 09,00
Водачът на седмината маскирани терористи впрегна хората си в работа с методична прецизност, която дълго бе репетирал мислено. Издаваше бързи заповеди на език, който капитан Ларсен, офицерите му и младият моряк не разбираха.
Петима от маскираните изблъскаха двамата офицери и моряка към задната част на мостика, достатъчно далеч от командните табла, и ги заобиколиха.
Водачът вдигна автомата си към капитан Ларсен и му каза на английски:
— Каютата ви, капитане, ако обичате.
В колона по един, най-отпред Ларсен, водачът на терористите след него и един от хората му с автомат най-отзад, тримата мъже слязоха по стълбището от мостика до четвърта палуба, един етаж по-долу. На средата на стълбището, на площадката, Ларсен се обърна и погледна назад и нагоре, измервайки разстоянието и правейки си сметка ще може ли да надвие двамата.
— Изобщо не се опитвайте — каза гласът изпод маската зад гърба му. — Никой човек с ума си не спори с автомат на разстояние три метра.
Ларсен пак ги поведе надолу по стълбището. На четвърта палуба се намираха жилищата на старшите офицери. Каютата на капитана както обикновено беше откъм десния борд, където започваше извивката на надстройката. По към левия борд се намираше малката библиотека с картите. Рафтовете й бяха запълнени с висококачествени морски карти, с чиято помощ човек можеше да се озове на желания океан или бряг, на всяка котвена стоянка по света. Всички те бяха копия от оригинали, изработени от Британското адмиралтейство, най-добрите на света.
Следваше салонът за конференции, просторна каюта, където капитанът или корабопритежателят можеха да съберат при желание голям брой посетители по всяко време. По-нататък се намираше приемната на корабопритежателя, заключена и празна, запазена за председателя, ако му хрумне да пътува с кораба. Откъм левия борд имаше още няколко каюти, същите като капитанския апартамент, само че разположени в обратен ред. Там живееше главният механик.
Зад капитанските каюти имаше един по-малък апартамент за старшия помощник, а зад жилището на механика се намираше каютата на главния стюард. Целият комплекс оформяше кух квадрат, чиято среда се заемаше от стълбището, водещо завой след завой чак до първа палуба три етажа по-долу.
Тор Ларсен заведе нападателите до своята каюта и влезе в дневната. Водачът на терористите го последва, обиколи бързо другите помещения, спалнята и банята. Не откри в тях никого.
— Седнете, капитане — каза той с глас, леко заглушен от маската. — Ще останете тук, докато се върна. Моля ви, не мърдайте. Сложете ръцете на масата с дланите надолу и не ги вдигайте.
Последва още един откос от заповеди на чуждия език и автоматчикът зае позиция с гръб към носещата стена на каютата, с лице към Тор Ларсен, но на три метра и половина разстояние от него, насочил цевта на автомата си към белия пуловер с поло-яка на Тор Ларсен. Водачът провери дали всички завеси са спуснати както трябва и излезе, затваряйки вратата зад себе си. Другите двама обитатели на палубата спяха всеки в своята каюта и не чуха нищо.
Само след няколко минути водачът пак се озова на мостика.
— Ей, ти — посочи той с автомата си младото моряче. — Ела с мен.
Момъкът погледна въпросително старши помощника Стиг Лундквист.
— Ако направите нещо на момчето, лично аз ще ви обеся — каза Том Келър с американския си акцент. Две цеви на автомати се помръднаха леко в ръцете на пръстена от хора около него.
— Рицарското ви държане е възхитително, но чувството ви за реалност е отчайващо — каза гласът иззад кожената маска. — Никой няма да пострада, докато не се опита да направи някоя глупост. Тогава ще започне кървава баня и вие пръв ще си изпатите.
Лундквист кимна на моряка.
— Иди с него — каза той, — прави, каквото ти каже.
Морякът бе поведен надолу по стълбището. На равнището на четвърта палуба терористът го накара да се спре.
— Освен капитана кой друг живее на тази палуба? — попита той.
— Главният механик, ей там — каза морякът. — Старши помощникът — отсреща, но в момента той е горе на мостика. И главният стюард — в съседната каюта.
Нямаше признаци на живот зад никоя от вратите.
— Къде се намира складът за бои? — попита терористът.
Без да каже нито дума, морякът се обърна и го поведе надолу по стълбището. Отминаха трета и втора палуба. Само веднъж дочуха глухи гласове, идващи иззад вратата на моряшкия салон, където четирима души, на които не им се спеше, играеха на карти и пиеха кафе.
На първа палуба достигнаха равнището на основата на надстройката. Морякът отвори една външна врата и излезе през нея. Терористът го последва. Студената нощ накара и двамата да потреперят след размекващата топлина на вътрешността. Бяха се озовали зад надстройката. Тя се издигаше трийсет метра над тях, право към звездите.
Морякът тръгна към кърмата, където се виждаше малка стоманена постройка. Тя беше два на два метра и горе-долу толкова на височина. От едната й страна имаше стоманена врата, залостена с два големи болта с крилчати глави.
— Долу — каза морякът.
— Да слезем — каза терористът.
Момъкът отвинти болтовете и дръпна ръчката на вратата. Вътре беше светло, виждаше се малка площадка и стоманена стълба, водеща към недрата на „Фрея“. Подбутнат с автомата, морякът влезе вътре и заслиза надолу, следван от терориста. Стълбата се спускаше с близо пет метра, минавайки край няколко коридора, към които излизаха стоманени врати. Когато стигнаха дъното, те се озоваха ниско под ватерлинията, само килът оставаше под настилката, на която бяха стъпили. Намираха се в оградено помещение с четири врати. Терористът посочи задната.
— Накъде води тя?
— Към кормилното устройство.
— Нека му хвърлим един поглед.
Когато вратата бе отворена, се видя голямо сводесто помещение, цялото от метал и боядисано в бледозелен цвят. То беше добре осветено. По-голямата част от средата на пода бе заета от цяла планина от затворена в кожуси машинария, която получава команди от компютрите на мостика и задвижва руля. Стените на помещението се заобляха надолу. Отвъд стоманата, извън камерата огромният рул на „Фрея“ висеше неподвижно в черните води на Северно море. Терористът заповяда на моряка да затвори вратата и да я залости с болта.
Откъм левия и откъм десния борд на кормилното помещение се намираха съответно складът за химикали и складът за бои.
Терористът не прояви интерес към склада за химикали; той не се канеше да затваря хора в помещение, където те можеха да направят някоя беля с киселините. Складът за бои беше за предпочитане. Той беше достатъчно широк, просторен, добре се проветряваше и негова външна стена беше корпусът на кораба.
— Накъде води четвъртата врата? — попита терористът.
Четвъртата врата беше единствената без ръчка.
— Тя води към машинното отделение — каза морякът. — Залостена е от другата страна.
Терористът натисна стоманената врата. Тя не се помръдна. Той остана доволен.
— Колко мъже има на кораба? — попита той. — Или жени. Без номера! Ако има макар и един повече от бройката, която ми кажеш, ще ги застреляме.
Момъкът прокара език по пресъхналите си устни.
— Жени няма — каза той. — Можеше да вземем съпруги при следващия рейс, но не и за първия. Трийсет души сме с капитан Ларсен включително.
След като научи всичко, което му трябваше, терористът натика притеснения младеж в склада за бои, затвори вратата и я залости с единия от двата болта. После тръгна нагоре по стълбата.
Когато излезе на палубата, той не мина по вътрешното стълбище, а предпочете да се изкачи до мостика
