войски обясни, че ако бъде сложен където трябва, каменарски експлозив може да разруши кораб с тези размери.
— Освен това не бива да забравяме за потенциалната енергия на този един милион тона нефт или каквото и да е. Ако отворите се направят където трябва, разбалансираната маса ще рукне през тях. И още нещо: в съобщението на капитан Ларсен се наблягаше на думите „с натискането на едно копче“. Този израз бе повторен. Струва ми се, че са разположени поне дузина заряди. Думите „с натискането на едно копче“ ми подсказват, че става дума за възпламеняване с радиоимпулс.
— Възможно ли е това? — попита сър Джулиън.
— Напълно възможно е — каза сапьорът и обясни как действа осцилаторът.
— Защо пък да не са изтеглили жици до всеки заряд и да не са ги свързали с взривяващо устройство тип „помпа“? — попита сър Джулиън.
— Това е въпрос на тегло — каза инженерът. — Жиците трябва да са водонепроницаеми, с пластмасова изолация. Теглото на толкова километри жица кажи-речи би потопило моторницата, с която са дошли терористите.
Бяха съобщени още данни за разрушителната способност на нефта при изтичането, за малкия шанс да бъдат спасени затворените моряци, а човекът от тайната разузнавателна служба добави, че те не разполагат с никаква информация, която би могла да им помогне да идентифицират терористите измежду чуждестранните групировки от подобни хора.
Представителят на МИ-5, в случая — заместник-началникът на отдел С-4 от тази служба, секцията, занимаваща се с тероризма, когато е засегната Британия, подчерта странния характер на искането на похитителите на „Фрея“.
— Тези хора, Мишкин и Лазарев — подчерта той, — са евреи. Отвлекли са самолет, за да забягнат от СССР, и в края на краищата са застреляли командира му. Редно е да предположим, че онези, които искат освобождаването им, са техни приятели или поклонници. На пръв поглед те би трябвало да са евреи. Единствените, които влизат в тази категория, са членовете на Лигата за защита на евреите. Но напоследък те само правят демонстрации. В нашите досиета нямаме евреи, заплашващи с избиване на хора, ако не бъдат освободени техни другари, от времето на бандите Иргун и Щерн.
— О, драги, надявам се, че те никога няма да се възродят — вметна сър Джулиън. — Ако не са те, кои други могат да бъдат?
Човекът от С-4 вдигна рамене.
— Ние не знаем — добави той. — Никой от хората, които наблюдаваме, не е изчезвал, нито пък можем да направим от думите на капитан Ларсен извод за произхода на нападателите. Тая заран си мислех за араби, дори за ирландци. Но нито едните, нито другите не биха си помръднали пръста за освобождаване на вкарани в затвора евреи. Всичко е пълна мъгла.
След това бяха показани снимките, направени от „Нимрод“ един час преди това. На някои от тях се виждаха маскирани хора. Те бяха проучени внимателно.
— „MAT 49“ — отсечено каза полковник Холмс, след като разгледа автомата в ръцете на единия от мъжете. — Френски е.
— А — каза сър Джулиън, — сега поне знаем нещо. Може ли да са французи тия нехранимайковци?
— Не е задължително — отговори му Холмс. — Тия пушкала могат да се купят в престъпния свят. Парижките гангстери много си падат по автоматите.
Към три и трийсет сър Джулиън Фланъри реши, че може да закрие заседанието. Бе решено „Нимрод“ да продължи кръженето си над „Фрея“ до второ нареждане. Заместник-началникът на щаба на отбраната направи предложение един боен кораб да заеме позиция на пет мили западно от „Фрея“ и да я наблюдава в случай, че терористите се опитат да я напуснат под прикритието на нощния мрак. „Нимрод“ щеше да ги засече и да предаде местоположението им на флота. Бойният кораб лесно щеше да настигне моторницата, която още беше вързана за „Фрея“. То бе прието.
Външно министерство се съгласи, че то трябва да осигурява информация за всяко решение на Западна Германия и Израел по исканията на терористите.
— Като че ли правителството на Нейно величество в момента не може да предприеме нищо повече — заключи сър Джулиън. — Решението на въпроса е в ръцете на израелския министър-председател и на западногерманския канцлер. Лично аз не виждам какво друго могат да направят те, освен да пуснат тия двама клетници да заминат за Израел, колкото и да го отвращава мисълта, че се поддават на изнудване.
Когато всички напуснаха залата, само полковник Холмс от Военноморските сили остана в нея. Той пак седна, загледа се в модела на четвъртмилионтонния танкер на Бритиш Петролиум пред себе си.
„Да се надяваме, че няма да го сторят“ — си каза той.
И се зае да измерва във футове разстоянието между морската повърхност и леера.
Шведският пилот на реактивния самолет беше на 4 500 метра над Фризките острови и се готвеше да се спусне надолу към летище Скиедам близо до Ротердам. Обърна се назад и извика нещо на дребната си пътничка. Тя разкопча предпазния си колан и отиде при него.
— Питах ви искате ли да видите „Фрея“ — повтори пилотът.
Жената кимна.
Самолетът зави към морето и след пет минути постепенно легна на едното си крило. От седалката си, долепила лице до малкия илюминатор, Лиза Ларсен погледна надолу. Далеч под нея в синьото море като гигантска сардина, закована за водата, „Фрея“ стоеше на котва. Около нея нямаше никакви кораби, тя беше съвсем самотна в своето затворничество.
Дори от височина 4 500 метра през чистия пролетен въздух Лиза Ларсен можа да прецени къде се намира мостикът, къде е дясното крило, под което се намира съпругът й с насочен право към гърдите му автомат и с динамит под краката. Тя си нямаше представа какъв е човекът с автомата: луд, дързък или брутален. Знаеше само, че той трябва да е фанатик.
Две сълзи се отрониха от очите й и се плъзнаха по бузите й. Когато тя въздъхна, плексигласовият диск пред нея се замъгли.
— Тор, скъпи, моля ти се, върни се жив.
Реактивният самолет пак направи завой и започна дългото си спускане към Скиедам. Намиращият се на няколко мили „Нимрод“ го наблюдаваше.
— Кой ли беше тоя? — попита радарният оператор, без да адресира въпроса си към никого конкретно.
— Кой ли беше тоя? — повтори ехолокаторният оператор, който нямаше какво друго да каже.
— Един малък служебен реактивен самолет току-що направи завой над „Фрея“, хвърли й един поглед и пое към Ротердам — каза радарният оператор.
— Вероятно корабопритежателят проверява в какво състояние е собствеността му — обади се от радиопулта екипажният шегобиец.
На „Фрея“ двамата дежурни гледаха през прорезите на маските си как малката сребърна игла над главите им се насочва на изток към холандския бряг. Не докладваха на водача си; тя бе прелетяла на доста повече от 3 000 метра височина.
Заседанието на западногерманското правителство започна в 15 часа в кабинета на канцлера. Както обикновено председателстваше Дитрих Буш. Верен на принципите си, той премина направо към въпроса.
— Трябва да ни бъде ясно едно: това не е повторение на Могадишу. Този път си нямаме работа с германски самолет с германски екипаж и предимно германски пътници на пистата на летище, чиито власти са готови да сътрудничат с нас. Това е шведски кораб с норвежки капитан в международни води. Той има екипаж от пет страни, включително и от Съединените щати, и товар американска собственост, застрахован от английска компания. Взривяването му ще засегне най-малко пет крайбрежни страни, включително нашата. Външният министър?
Хаговиц информира колегите си, че вече е получил любезни запитвания от Финландия, Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия, Франция и Великобритания относно решението, което Федералното
