и следователно да се контролира.
— Ние знаем кой сте — започна отривисто домакинът. — Нека се, представя. Аз съм подполковник Марк Роден…
— Знам — прекъсна го Англичанина. — Вие сте оперативният шеф на ОАС. Вие пък сте ковчежникът майор Рьоне Монклер, а господин Андре Касон е ръководител на нелегалното движение в метрополията.
Докато говореше, той се обръщаше към всеки от тримата поотделно, след което посегна към цигарите си.
— Вие, изглежда, вече доста знаете — намеси се Касон, докато тримата наблюдаваха как гостът запалва.
Англичанина се отпусна назад и издуха първата струя дим.
— Господа, нека да бъдем откровени. Аз знам кои сте, вие знаете какъв съм. Професиите на всички ни са необикновени. Вас ви преследват, докато аз съм свободен и мога да се движа свободно, където пожелая. Работя за пари, а вие сте ръководени от идеали. Стигне ли се до конкретни подробности обаче, всички сме професионалисти в занаята. Така че няма защо да играем на криеница. Вие сте ме проучили. Това няма начин да стане, без обектът на проучванията да дочуе, че някой разпитва за него. Естествено, поисках да разбера кой толкова се интересува от мен. Можеше да е някой, който търси да си отмъсти, или евентуален клиент. Беше важно да науча истината. Щом открих кой е заинтересован, отделих два дни на френските периодични течения в Британския музей, за да се осведомя за вас и вашата организация. Така че посещението на вашето момче днес следобед не ме изненада. Bon26. Знам кои сте и какво представлявате. Сега искам да узная какво желаете.
Няколко минути цареше тишина. Касон и Монклер погледнаха въпросително към Роден. Подполковникът и убиецът също се гледаха. Роден достатъчно добре познаваше хората, превърнали насилието в занаят, за да разбере, че пред него стои именно човекът, който му е необходим. От този миг нататък Монклер и Касон се сляха с мебелировката.
— След като сте прочели наличните материали, няма да ви отегчавам с подбудите на нашата организация, които правилно окачествихте като идеалистични. Според нас днешна Франция се управлява от диктатор, който оскверни страната ни и проституира с нейната чест. Убедени сме, че единственият начин режимът му да падне и Франция да се върне на французите е ако той умре. От шестте опита за премахването му три бяха предадени в самото начало, един в деня преди атентата, а други два се провалиха.
Обсъждаме възможността, на настоящия етап това е само обсъждане и нищо повече, да наемем за тази работа професионалист. Не желаем обаче да хвърляме парите си на вятъра. Преди всичко искаме да разберем осъществимо ли е.
Роден изигра разумно картите си. Последното изречение, чийто отговор му беше вече известен, предизвика нещо като проблясък в сивите очи.
— Никой на този свят не е застрахован срещу наемен куршум. — заяви Англичанина. — Дьо Гол излиза твърде често сред хората. Разбира се, че е възможно да бъде убит. Въпросът е, че шансовете за измъкване няма да са много големи. Най-сигурният начин да се ликвидира излизащ сред хората диктатор е като се използува фанатик, готов сам да загине в атентата. Прави ми впечатление — добави гостът с иронична нотка, — че при целия ви идеализъм не сте успели да дадете на света подобен жертвоготовен човек. При моста над Сена и в Пти Кламар се провалихте, защото нямаше кой да се обрече на гибел, за да осигури желаната цел.
— Много френски патриоти и сега дори са готови… — започна — разпалено Касон, но Роден го накара с един жест да млъкне. Англичанина дори не погледна към него.
— А какво ще кажете за професионалист? — подсказа Роден.
— Професионалистът не се ръководи от чувства, поради което е по-спокоен и вероятността да допусне елементарни грешки е по-малка. Понеже не е идеалист, той няма да се разтревожи в последния миг от мисълта кой още би пострадал от експлозията или какъвто друг метод е избрал. Като професионалист, той ще е пресметнал всички рискове до най-незначителната случайност. Така че неговите шансове за успех, залегнали в самия план, са по-големи от шансовете на всеки друг, но такъв човек не би помръднал и пръста си, ако не е разработил и план, който да му позволява не само да се справи със задачата, но и да се измъкне невредим.
— Смятате ли тогава, че е възможно да се разработи план, който позволява на един професионалист да убие Grand Zohra и сам да се спаси?
Англичанина помълча известно време. Пушеше и гледаше през прозореца. Накрая отвърна:
— По принцип, да. Възможно е, ако разполага с достатъчно време за подготовка. В този случай обаче ще бъде изключително трудно. Повече, отколкото при всеки друг обект.
— Защо? — Попита Монклер.
— Защото Дьо Гол е предизвестен. Не за конкретния атентат, а за принципното намерение. Всички важни личности разполагат с телохранители и служби за сигурност, но като минат години без сериозен опит за покушение, мерките се превръщат във формалност, в рутинен механизъм, а равнището на бдителност се понижава. Куршумът, който ще уцели целта е напълно неочакван и затова ще предизвика паника. Благодарение на нея убиецът ще се измъкне. В дадения случай обаче няма намалена бдителност, нито рутинни механизми и ако куршумът стигне целта, мнозинството няма да се поддаде на паниката, а ще хукне подир убиеца. Убийството може да се осъществи, но в този момент то ще е една от най-трудните задачи в света. Сами разбирате, господа, че вашите опити не само са се провалили, но са и хлопнали резето пред всички останали.
— В случай, че решим да наемем за тази работа професионален убиец… — започна Роден.
— Друг избор нямате — прекъсна го спокойно Англичанина.
— Защо, ако смея да попитам? Все още има мъже, готови да сторят това от чисто патриотични подбуди.
— Да, Ватен и Кюрюче все още съществуват — отвърна русият. — Без съмнение някъде ще се намерят нови Дегелдрес и Бастиан-Тири. Обаче вие тримата не сте ме извикали тук за общи разисквания върху теорията на политическото убийство, нито пък защото внезапно сте изпитали недостиг от пищоваджии. Извикахте ме, защото, макар и със закъснение, сте стигнали до извода, че вашата организация е до такава степен инфилтрирана от агенти на Френската тайна служба, че малко от решенията ви остават за дълго тайна и освен това, защото физиономията на всеки един от вас е здраво запечатана в съзнанието на всеки френски полицай. Значи ви трябва външен човек. В това отношение имате право. Ако работата трябва да се свърши, необходим е външен човек. Единственият открит въпрос е кой и за колко. Е, господа, мисля, че сте имали предостатъчно време да проучите стоката, нали?
Роден погледна встрани към Монклер и повдигна едната си вежда. Монклер кимна. Касон стори същото. Англичанина гледаше през прозореца, сякаш всичко това не го интересува.
— Ще убиете ли Дьо Гол? — попита накрая Роден.
Гласът му прозвуча тихо, но изпълни цялата стая. Погледът на Англичанина падна върху него, ала очите отново бяха съвършено безизразни.
— Да, но ще струва много скъпо.
— Колко? — попита Монклер.
— Трябва да ви е ясно, че такова нещо се прави един път в живота. Извършилият го никога вече няма да може да работи. Възможността да останеш не само незаловен, но и неразкрит е твърде малка. Човек трябва да получи за тази неповторима задача достатъчно, за да живее добре до края на дните си, както и да си осигури закрила срещу мъстта на голистите…
— Щом вземем властта — каза Касон, — няма да изпитвате недостиг от…
— В брой — отсече Англичанина. — Половината в предплата, другата половина след изпълнение на задачата.
— Колко? — попита Роден.
— Половин милион.
Роден погледна към Монклер, който се намръщи.
— Много пари са това, половин милион нови франка…
