— Долари — поправи го Англичанина.
— Половин милион долара? — възкликна Монклер, като се надигна от стола си. — Вие не се чувате!
— Не — спокойно отвърна Англичанина, — аз просто съм най-добрият и поради това най-скъпият.
— Положително бихме получили по-ниски оферти — отбеляза малко насмешливо Касон.
— Да — рече русият безизразно, — бихте намерили и по-евтин убиец, за да ви вземе петдесетте процента предплата и да изчезне с тях, или да ви се оправдае по-късно защо нищо не можело да се направи. Като ще наемате най-добрия, трябва и да платите. Цената е половин милион долара. Като се има предвид, че срещу свършената работа очаквате да получите самата Франция, твърде ниско оценявате родината си.
Роден изслуша безмълвно този двубой, след което взе думата:
— Touche.27 Въпросът е там, Monsieur, че ние не разполагаме с половин милион долара в брой.
— Знам — отвърна Англичанина. — Ако искате да се свърши работата, ще трябва отнякъде да съберете тази сума. Сам знаете, че не аз се натискам в случая. След последната си поръчка разполагам с достатъчно средства за няколко години спокоен живот. Привлича ме обаче мисълта да имам достатъчно, за да мога да се оттегля завинаги от бизнеса. Ето защо съм готов да поема някои изключително големи рискове, за да спечеля тези средства. Вашите приятели тук искат още по-голяма награда — самата Франция. Мисълта за риска обаче ги ужасява. Съжалявам. Ако не сте в състояние да се сдобиете със споменатата сума, ще трябва да се върнете към организирането на собствени заговори, за да ги видите провалени от властта един след друг.
Гостът се надигна от стола си, като в същото време загаси цигарата. Роден стана заедно с него.
— Седнете, Monsieur, ще набавим парите.
Двамата седнаха отново.
— Добре — рече Англичанина, но ще поставя и някои условия.
— Да?
— Нуждата от външен човек е породена преди всичко от обстоятелството, че постоянно изтича важна информация към френските власти. Колко души в организацията ви знаят за хрумването да се използува външен човек, да не говорим конкретно за мен?
— Само ние тримата тук. Идеята бе разработена от мен в деня, когато екзекутираха Бастиан-Тири. Всички проучвания съм извършил еднолично. Никой друг не е в течение.
— Така и да продължи. Всякакви бележки от срещи, писмени справки и досиета да се унищожат. Вън от главите на трима ви да не остане нищо. С оглед на случилото се през февруари с Аргу, ще се чувствам свободен от ангажимента, ако някой от вас бъде заловен. Ето защо трябва да сте на безопасно място и под сигурна охрана, докато всичко свърши. Съгласни ли сте?
— D’accord.28 Нещо друго.
— Както за подготовката, така и за изпълнението на операцията отговарям аз. Подробности няма да споделям с никого, нито дори с вас. С други думи, изчезвам. Повече няма да ме видите. Имате телефона и адреса ми в Лондон, но щом съм готов, ще приключа и с двете. От всяко положение там ще ме търсите само в краен случай. Иначе никакви контакти. Ще ви оставя данните на банката си в Швейцария. Щом ми съобщят, че първите двеста и петдесет хиляди долара са внесени на мое име, или щом съм напълно готов (зависи кое от двете ще настъпи по-късно), пристъпвам към действие. Няма да искате да съкращавам сроковете, нито ще се бъркате в работата ми. Съгласни ли сте?
— D’accord. Но имаме хора във Франция, които са в състояние да ви окажат съществена помощ при набавянето на информация. Някои от тях заемат високи постове.
За миг Англичанина се замисли.
— Добре, щом сте готови, изпратете по пощата един-единствен телефонен номер, за предпочитане в Париж, така че да мога да го избера от всяко място във Франция. Никому няма да съобщавам собственото си местонахождение, а просто ще звъня на този телефон за последни новини във връзка с охраната на президента. Човекът на този телефон обаче да не знае какво правя в страната. Кажете му просто, че изпълнявам ваша задача и се нуждая от неговата помощ. Колкото по-малко знае, толкова по-добре. Нека просто служи за осведомител. Източниците му трябва да се сведат единствено до лица, които разполагат с ценна вътрешна информация, а не дреболии, които мога да прочета и във вестниците. Ясно ли е?
— Напълно. Искате да действате напълно сам, без приятели и убежища. Карайте на своя глава. А какво ще кажете за фалшиви документи? Имаме на разположение двама превъзходни специалисти.
— Благодаря, ще си ги набавя сам.
Касон се намеси:
— Разполагам с цяла организация във вътрешността на Франция, подобна на Съпротивата по време на немската окупация. Мога да я поставя изцяло на ваше разположение.
— Не, благодаря. Предпочитам да разчитам на собствената си анонимност. Това е най-сигурното оръжие, с което разполагам.
— Но ако, не дай Боже, нещо тръгне накриво, ще трябва да хукнете да се спасявате…
— Нищо няма да тръгне накриво, освен по ваша вина. Ще действам без връзки и без да съм известен на организацията ви, господин Касон, тъкмо поради причината, заради която се намирам тук: организацията гъмжи от агенти и провокатори.
Касон изглеждаше сякаш ще избухне. Монклер зяпаше мрачно през прозореца и се опитваше да проумее как да събере половин милион долара за такова кратко време. Роден се втренчи замислено в Англичанина.
— Спокойно, Андре. Господинът иска да работи сам. Така да бъде. Това си е негов почерк. Не плащаме половин милион долара, за да го глезим, както глезим собствените си хора.
— Искам само да знам — промълви Монклер — по какъв начин ще съберем половин милион за толкова кратко време.
— Мобилизирайте организацията си и ограбете няколко банки — безгрижно предложи Англичанина.
— Както и да е, това си е наш проблем — отбеляза Роден. — Имаме ли други въпроси, преди гостът ни да се завърне в Лондон?
— Какво ще ви попречи да приберете депозита и да изчезнете? — попита Касон.
— Казах ви, господа, че искам да се оттегля. Нямам желание да ме подгони армия бивши парашутисти. За да се опазя, ще трябва да похарча повече от този четвърт милион. Те твърде бързо ще се стопят.
— А какво — настоя Касон — би ни попречило да изчакаме да си свършите работата, след което да откажем да ви доплатим разликата до половин милион?
— Същото — отвърна спокойно Англичанина. — В такъв случай ще започна работа за собствена сметка, като на мушката ще застанете вие тримата. Все пак не мисля, че ще се стигне дотам, нали?
Роден се намеси:
— Ако това е всичко, да не задържаме повече нашия гост… Има още нещо. Името ви. Ако искате да останете анонимен, ще ви трябва псевдоним. Хрумва ли ви нещо?
Англичанина помисли малко.
— Понеже говорихме за преследване, как ви се струва Чакал? Върши ли работа?
Роден кимна.
— Да, много добре. Всъщност дори ми харесва.
Той придружи Англичанина до вратата и я отвори. Виктор напусна нишата си и приближи. Роден се усмихна за пръв път и протегна ръка към наемния убиец.
— Ще установим връзка по уречения начин възможно най-скоро. Междувременно можете ли да започнете подготовка, за да не се губи време? Добре. Тогава bonsoir29, господин Чакал.
Полякът гледаше как посетителят си отива също тъй безшумно, както се бе появил. Англичанина прекара нощта в хотела на летището и на сутринта взе първия самолет за Лондон.
В пансион „Клайст“ Роден бе залят от порой закъснели въпроси и укори от страна на Касон и Монклер, потресени от случилото се между девет часа и полунощ.
— Половин милион долара! — не спираше да повтаря Монклер. — Как, по дяволите, ще съберем половин милион долара?
