още няколко дни, за да може този агент да се добере до достатъчно сигурни сведения за местонахождението на генерала и преди всичко плановете му за пътувания и публични явявания, които вече не се оповестяваха предварително. Така че би ли забавил Роден топката още няколко дни, та да може Касон да съобщи на наемника един парижки телефонен номер, от който да получава сведения — жизненоважни за успеха на неговата мисия.
Роден обмисли обстойно аргумента на Касон и в крайна сметка се съгласи. И двамата не бяха в течение на намеренията на Чакала, така че изпращането на нареждания на банкерите, последвани от писмо до Лондон с парижкия телефонен номер, не биха накарали убиеца да промени нещо от своята програма. Никой от терористите в Рим не можеше да знае, че той вече е набелязал своя ден и с часовникарска точност разработваше план с мерки, предвидени за всяка дребна случайност.
Седнал на покрива в тази гореща римска нощ, слял обемистата си фигура със сянката на грамадната климатична инсталация, уловил удобно в тренираната си ръка своя „Колт“ 45, Ковалски се тревожеше за едно момиченце в Марсилия, което имаше в кръвта си нещо, дето започваше с „левке“. Малко преди разсъмване в главата му узря идея. Спомни си, че когато за последен път видя Жожо през 1960 година, бившият легионер му спомена, че ще си слага телефон.
Сутринта, когато Ковалски получи писмото, Чакала излезе от хотел „Амиго“ в Брюксел и взе такси до ъгъла на улицата, на която живееше г-н Гоосенс. По време на закуската се бе обадил на оръжейника с името Дуган, с което му бе известен, и се уговориха за 11 часа. Пристигна на ъгъла в десет и тридесет и прекара половин час в изучаване на улицата иззад вестника си, седнал на една пейка край тротоара в обществената градинка.
Всичко изглеждаше напълно спокойно. Яви се точно в единадесет и Гоосенс го въведе в малката канцелария до антрето. След това заключи внимателно входната врата и постави предпазната верига. В канцеларията англичанинът попита:
— Някакви проблеми?
Белгиецът изглеждаше смутен.
— Ами страхувам се, че има.
Чакала го гледаше студено и с безизразно лице, с присвити, недоволни очи.
— Казахте ми, че ако дойда на първи август, ще мога да получа пушката до четвърти и да си я взема — напомни той.
— Точно така и мога да ви уверя, че проблемът не се отнася до пушката — отвърна белгиецът. — Тя всъщност е готова и честно казано, смятам я за един от своите шедьоври — възхитителен образец. Бедата идва от другото, което трябва да се изработи от а-бе. Нека ви покажа.
Върху бюрото лежеше плоско куфарче с дължина около шестдесет сантиметра, ширина — четиридесет и дебелина — десет. Г-н Гоосенс го отвори и Чакала надникна вътре.
Приличаше на плоска табла, разделена на внимателно оформени легла — всяко точно по очертанията на онази част от карабината, която щеше да легне там.
— Това не е оригиналното куфарче, сам разбирате — обясни г-н Гоосенс. — То щеше да е прекалено дълго. Това го правих сам. Точно по мярка.
Използвано бе всяко местенце. По дължината на горната страна лежаха цевта и патронникът — двете заедно не по-дълги от четиридесет и пет сантиметра. Чакала ги извади и разгледа. Бяха много леки и наподобяваха по-скоро ствол на автомат. В патронника бе плътно вкаран тънък затвор. Той завършваше с фрезовата хватка, в която влизаше останалата част.
Англичанинът хвана профилирания край на затвора между палеца и показалеца си и завъртя рязко обратно на часовниковата стрелка. Затворът се освободи и превъртя в жлеба. Плъзна се назад, за да разкрие лъскавото гнездо, където щеше да легне патронът, и тъмния отвор в задния край на цевта. Гостът рязко върна затвора и го завъртя надясно. Той мазно щракна.
Точно под затвора бе майсторски заварен стоманен диск. Малко по-дебел от сантиметър и с още по- малък диаметър, той имаше в горния си край срез във формата на полумесец, за да може да се изтегля назад затворът. В центъра на диска отзад имаше отвор, широк около шест милиметра. Той бе резбован, като за болтче.
— Това е за рамката на приклада — поясни тихо белгиецът.
Чакала забеляза, че никъде нямаше и следа от свалената дървена ложа, ако не се броят плитките шлици по протежение на долната страна на патронника. Двете дупчици за болтчетата, които държаха ложата за ствола, едва личаха — майсторски запълнени и оксидирани. Англичанина обърна оръжието и го разгледа отдолу. Под патронника личеше тесен процеп. През него се виждаше долната страна на затвора, в който бе монтиран ударникът. През отворите се подаваше крачето на спусъка — срязано наравно с повърхността на стоманения патронник.
Към остатъка на оригиналния спусък бе заварен малък метален накрайник, също с резбован отвор. Г-н Гоосенс мълчаливо подаде къс, два и половина сантиметров закривен ствол с резба в единия край. Клиентът вкара този край в дупката и бързо завъртя стволчето с палец и показалец. Когато го стегна, под патронника щракна новият спусък.
От другата страна на масата белгиецът бръкна в таблата и извади тънка метална пръчка с резба в единия край.
— Първата част от сглобяемия приклад — каза той.
Наемникът пъхна нарязания край в специалния отвор на патронника и зави докрай металната пръчка. Гледана в профил, тя излизаше от задния край на оръжието и се спускаше под ъгъл от тридесет градуса. На пет сантиметра от резбата, близо до механизма на карабината, стоманената пръчка бе леко сплескана и на това място бе пробит под ъгъл малък отвор. Оста му бе насочена право назад. Гоосенс извади втора, по- къса пръчка.
— Горният ствол.
И той бе поставен на място. Двата ствола стърчаха назад, като горният излизаше под много по-широк ъгъл спрямо линията на цевта, така че двете пръчки се разделяха една от друга като страни на лишен от основа триъгълник. Гоосенс подаде и основата. Тя бе огъната, дълга петнадесетина сантиметра и дебело тапицирана с черна кожа. В двата края на раменния предпазител или „петата“ на карабината имаше по един малък отвор.
— Тук нищо не се завива — отбеляза оръжейникът, — само притискате към краищата на двата ствола.
Англичанина нагласи краищата на двата стоманени ствола към съответните дупчици и вкара „петата“ на мястото й. Погледната отстрани, сега пушката изглеждаше по-нормално — със спусък и цял приклад, очертан от горния и долен ствол с основата. Чакала пое оръжието за стрелба, долепи приклада до рамото, хвана с лявата ръка патронника отдолу, сгъна десния показалец около спусъка, затвори лявото око и присви дясното с поглед по протежение на цевта. Насочи оръжието към стената отсреща и натисна спусъка. От вътрешността на патронника се чу слабо щракване. Гостът се обърна към белгиеца, който държеше във всяка ръка по нещо, приличащо на черна двадесет и пет сантиметрова тръба.
— Заглушител — промълви Англичанина.
Пое подадената тръба и погледна края на цевта. Там имаше ситна резба. Пъхна по-широкия край на заглушителя и започна бързо да навива, докато повече нямаше накъде. Заглушителят стърчеше от края на ствола като дълга наденица. Англичанина протегна ръка през масата и г-н Гоосенс постави в нея оптическия прицел.
Върху горната повърхност на цевта бяха издълбани няколко двойки жлебове. В тях влизаха пружиниращите крачета от долната страна на оптическата тръба, така че тя да остане точно успоредна на цевта. Отдясно и отгоре на телескопа имаше малки, изцяло вътре в тялото винтчета, които служеха за нагласяване на кръстатия прицел вътре в тръбата. Англичанина отново вдигна оръжието и присви око за прицел. За случайния наблюдател той би могъл да изглежда като елегантен, облечен в кариран костюм английски джентълмен, който изпробва нова спортна пушка в някой оръжеен магазин на Пикадили. Но онова, което допреди десетина минути представляваше куп странни на вид части, нямаше нищо общо със спортните пушки — то бе далекобойна, напълно обезшумена карабина за наемен убиец, с голяма начална скорост на куршума. Чакала я остави върху масата. Обърна се към белгиеца и кимна със задоволство.
