Шанън и го помоли да изпрати Джули до вкъщи, преди да се отправи към хотела. Докато наемникът се качваше в колата, журналистът му смигна.
— Мисля, че напредваш — прошепна той.
Шанън изсумтя.
Пред дома си в Мейфеър Джули му предложи да се качат за чашка кафе. Той плати таксито и тръгна след нея по стълбите към очевидно скъпия апартамент. Едва когато се настаниха на канапето и отпиха от отвратителното кафе, което Джули приготви, тя повдигна въпроса за занаята му.
Той седеше облегнат в ъгъла на канапето, а тя едва се докосваше до ръба му. Гледаше към Шанън.
— Убивал ли си хора?
— Да.
— В сражение ли?
— Понякога. Най-често.
— Колко?
— Не знам. Не съм ги броил.
Тя попи информацията и преглътна няколко пъти.
— Не съм се запознавала с човек, който е убивал хора.
— Не бъди толкова сигурна — контрира я Шанън. — Всеки, който е бил на война, е убивал хора.
— Имаш ли белези от рани?
Още един обичаен въпрос. Шанън имаше повече от двайсет белега по гърба и по гърдите си, оставени от куршуми, шрапнели и гранати. Той кимна.
— Имам няколко.
— Покажи ми ги — каза тя.
— Не.
— Хайде покажи ми ги. Докажи ми, че ги имаш.
Тя се изправи. Той се ухили насреща й.
— Покажи ми, да ти ги покажа — отговори той заядливо с това ехо от детския рефрен.
— Аз нямам белези — ядосано каза Джули.
— Докажи — отсече Шанън и се обърна да остави чашката си на масичката до канапето.
Чу прошумоляване на плат. Когато се обърна, едва не се задави с последната глътка кафе. За по-малко от секунда тя беше свалила ципа откъм гърба на роклята си и цялото й одеяние се разстилаше на нивото на глезените. Отдолу имаше чифт найлонови чорапи и тънък златен колан.
— Видя ли? — тихо каза Джули. — Няма и следа от белег.
Беше права. Върху нейното крехко, разцъфващо, юношеско тяло млечнобелият цвят властваше от петите чак до тъмната грива, която падаше по раменете й и почти докосваше колана. Шанън преглътна.
— Аз си мислех, че ти си доброто малко момиченце на тати.
Тя се изкиска.
— Всички така си мислят. Най-вече татко. Твой ред е.
По същото време сър Джеймс Мансън седеше в библиотеката на провинциалното си имение, недалеч от селцето Нотгроув сред хълмистата област Глостършър. На коленете му лежеше папката на Шанън, до лакътя му се мъдреше чаша бренди със сода. Наближаваше полунощ и лейди Мансън отдавна си беше легнала. Той остави доклада на Шанън за спокойната обстановка на библиотеката, устоявайки на желанието да го отвори още в колата или веднага след вечеря. Когато искаше да се съсредоточи, Мансън предпочиташе нощните часове. А над този документ наистина искаше да се съсредоточи.
Той отвори папката и отдели настрана картите и диаграмите. Започна да чете текста. Съдържанието му беше следното:
ВЪВЕДЕНИЕ. Този план е изготвен на базата на:
1. Доклада за Република Зангаро, написан от мистър Уолтър Харис.
2. Моето посещение в Зангаро и доклада ми за това посещение.
3. Информацията за преследваната цел, предоставена ми от мистър Харис. В него не могат да бъдат включени известни на мистър Харис, но неразкрити пред мен елементи. Сред тях най-голямо значение имат последствията от атаката и начинът на предаване на властта. Възможно е планът на атаката да зависи от тези последствия, с които по очевидни причини не съм го съобразил.
ЦЕЛ НА АКЦИЯТА. Да се подготви и да се осъществи атака на президентската резиденция в Кларънс, столицата на Зангаро. Да се превземе същата резиденция и да се ликвидират президентът и личната му охрана. Да се завладеят оръжейните складове, арсеналите на републиката, държавната хазна и националната радиостанция, които също се намират в територията на резиденцията. Да се създадат такива условия, че всички оцелели стражи от охраната или други въоръжени лица да бъдат изтласкани извън града, за да нямат възможност да организират контраудар.
МЕТОД НА АТАКАТА. След като проучих военната ситуация в Кларънс, съм абсолютно убеден, че атаката трябва да се насочи директно от морето към самата резиденция. Обмислих идеята за проникване в страната по въздух. Този план е неосъществим. Първо, властите на изходното летище няма да позволят на чартърен самолет да се натоварят такъв брой хора и оръжия, защото ще се досетят за естеството на полета. Дори и да се намерят хора, които биха разрешили подобно излитане, ще се получи пробив в сигурността на операцията.
Атаката по суша също не предполага особени предимства, а недостатъците й са многобройни. Подстъпът на въоръжен отряд откъм северната граница би изисквал войниците и оръжията да влязат първо в съседната държава, която разполага с добра полиция и органи за сигурност. Рискът от преждевременен провал и залавяне е неоправдано висок. Също толкова нереалистична е идеята отрядът да дебаркира някъде по зангарийското крайбрежие и оттам да се придвижи до Кларънс. Първо, по-голямата част от брега е заблатена и е обрасла с гъсталак от мангрови дървета. Това прави достъпа на лодки невъзможен. А малките скалисти участъци не могат да се открият в тъмното. Второ, тъй като няма да разполага с моторни средства, отрядът ще трябва да измине пеш дългото разстояние до столицата и до защитниците на града ще стигне вестта за предстоящия щурм. Трето, малобройността на атакуващия отряд би била съвсем очевидна посред бял ден, а това би настроило защитниците да дадат решителен отпор.
Беше обмислена и идеята войниците и оръжието да влязат в републиката нелегално и да се укрият до настъпването на нощта. Това също е нереалистично, защото снаряжението ще бъде доста тежко, а и подобна необичайно голяма група от гости на града неминуемо ще направи впечатление и ще бъде предадена на властите. Освен това този план би изисквал подкрепата на някаква вътрешна организация, а такава не съществува.
Следователно по мое убеждение единственият реалистичен план предполага атака с помощта на лодки, които ще бъдат спуснати от кораб, закотвен навътре в морето. Лодките ще навлязат директно в пристанището, а щурмът на резиденцията ще започне веднага след дебаркирането.
ИЗИСКВАНИЯ. Отрядът трябва да се състои най-малко от дванайсет души, въоръжени с минохвъргачки, базуки и гранати, както и с автомати за близък бой. Бойците ще излязат от морето между два и три часа след полунощ, когато и последният човек в Кларънс ще е заспал, а до разсъмване ще остава достатъчно време, за да успеят да заличат следите си.
Следваха още шест страници, в които Шанън излагаше подробности по организацията на проекта — как да се наберат хора, как да се набавят оръжия, муниции, радиостанции, лодки, извънбордови двигатели, сигнални ракети, униформи, колани, храна, провизии; как да се изчислят разходите и накрая как да се превземе дворецът и да се разпръсне армията.
По въпроса за кораба, който ще транспортира отряда, Шанън пишеше:
„Като се изключат оръжията, придобиването на кораб ще се окаже най-трудната част от подготовката.
