Аз бих се обявил против наемането на плавателен съд, тъй като това предполага екипаж, който може да изневери на каузата, и капитан, който може да се изметне. Освен това би пострадала сигурността, понеже онези съдове, които биха предприели подобно чартърно плаване, най-вероятно имат печална репутация пред властите на средиземноморските държави. Препоръчвам да се отделят средства за покупка на малък товарен кораб с нает от възложителите на операцията екипаж, уважаван в средите на моряците. Тези разходи при всички случаи ще се възвърнат и в крайна сметка ще поевтинят операцията.“
Шанън подчертаваше също необходимостта от пълна секретност на всички етапи. Посочваше изрично:
„Тъй като не познавам никой от възложителите с изключение на мистър Харис, би било добре в случай, че проектът се приеме, мистър Харис да остане единствената връзка между мен и възложителите. Всички необходими парични суми ще ми бъдат предавани от мистър Харис и отчетите за похарчените средства също ще минават през него. По същата логика никой от четиримата ми помощници няма да е запознат с естеството на проекта, а крайната цел на пътуването ще им бъде съобщена едва в открито море. Капитанът също не бива да получава морските карти на зангарийското крайбрежие, преди да сме отплавали. Аспектите на сигурността са залегнали в горния план. Всички покупки ще се извършат легално. Единствено оръжията ще се закупят на черния пазар. След всеки етап е оставена дупка в информацията, която би осуетила всякакви разследвания. Освен това нужните стоки ще се купуват по отделно в различни страни и от различни хора. Само аз, мистър Харис и възложителите ще бъдем запознати с цялостния план. Ако се случи най-лошото, аз не бих могъл да разкрия самоличността нито на възложителите, нито по всяка вероятност на мистър Харис.“
Докато четеше, сър Джеймс Мансън на няколко пъти кимаше и сумтеше доволно. В един след полунощ той си сипа още бренди и се загледа в разходите и сроковете, които бяха на различни страници. Ето съдържанието им:
Предварително посещение в Зангаро. Изпълнено.
Два доклада — 2 500 лири
Хонорар на командира — 10 000 лири
Набиране на хора и заплати — 10 000 лири
Общи административни разходи, пътни разноски, хотели и др. за командира и всички подчинени — 10 000 лири
Закупуване на оръжие — 25 000 лири
Закупуване на плавателен съд — 25 000 лири
Закупуване на спомагателно оборудване — 5 000 лири
Резерви — 7 500 лири
Общо: 100 000 лири
Втората страница съдържаше ориентировъчните срокове.
Подготвителен етап:
Набиране на хора;
Откриване на банкова сметка;
Закупуване на базирана в чужбина компания — 20 дни
Покупки:
Период, през който на части ще се закупят необходимите стоки — 40 дни
Събирателен етап:
Товарене на техниката и сбор на хората на кораба. Ще завърши в деня на отплаването — 20 дни
Транспортиране:
Транспортиране на хората и техниката от началното пристанище до целта край бреговете на Кларънс — 20 дни
Сър Джеймс Мансън прочете доклада, а в следващия един час погледът му се раздвояваше между пурата „Ъпман Корона“ в устата му и пищните, подвързани с марокен24 книги, които опасваха стените край него. Накрая заключи папката в сейфа и отиде горе да си легне.
Кат Шанън лежеше по гръб в полутъмната спалня и шареше с пръсти по тялото на момичето, което се бе проснало напреки върху него. Тялото й беше крехко, но страшно секси и той успя да се убеди в това за изминалия час. През тези две години след завършване на училище Джули бе учила всичко друго, но не и нещо сродно със стенографията. Нейният апетит и вкус към сексуално разнообразие можеха да се сравнят само с енергията на бликащите от устата й словесни потоци по време на вечерята.
Както я галеше, тя се размърда и започна да го опипва.
— Интересно — каза той замислено, — това сигурно е характерно за днешното време. Почти цяла нощ се чукаме, а аз все още не знам абсолютно нищо за теб.
Тя спря за момент и каза:
— Какво например искаш да знаеш?
— Къде живееш — каза той. — Като оставим това леговище.
— В Глостършър — промълви Джули.
— С какво се занимава баща ти? — тихо попита Шанън.
Не последва отговор. Той хвана един кичур и извъртя главата й към себе си.
— Ох, боли. Работи в Сити. Защо питаш?
— Банкер ли е?
— Не, управлява някаква рудодобивна компания. Това е неговата специалност, а сега ще ти покажа моята. Гледай.
След половин час Джули слезе от него и попита:
— Хареса ли ти, скъпи?
Шанън се засмя и тя съзря за миг в тъмното белите му зъби.
— Да — прошепна той. — Страшно ми хареса. Разкажи ми нещо за баща си.
— За баща ми ли? Той е един скучен стар бизнесмен. По цял ден кисне в душния си кабинет в Сити.
— Аз се интересувам от бизнесмени. Така че разкажи ми що за човек е той…
Сър Джеймс Мансън седеше на огряната от слънцето тераса откъм южната страна на своята къща и се наслаждаваше на първото си съботно кафе, когато по телефона се обади Ейдриън Гул. Служителят на Форин Офис звънеше от дома си в Кент.
— Дано само не ми се разсърдите, че ви търся през уикенда — каза той.
— Не, в никакъв случай, скъпи приятелю — излъга Мансън. — Готов съм да ви чуя по всяко време.
— Щях да ви се обадя снощи в кабинета, но се забавих на една среща. Спомних си нашия разговор преди известно време за резултатите от ваше проучване в една африканска държава. Сещате ли се?
Мансън реши, че Гул се чувства задължен да спазва условностите на секретността по телефона.
— Да, да — каза той. — Аз взех предвид вашето предложение. Занижихме леко съответните цифри, така че разкритите количества да изглеждат нерентабилни от икономическа гледна точка. Докладът замина, разбрах, че е бил приет, и оттогава нищо не съм чувал за него.
Следващите думи на Гул като с ръжен извадиха Мансън от спокойствието на съботното утро.
— Ние обаче чухме някои неща — каза гласът отсреща. — Не особено обезпокояващи, но все пак странни неща. Нашият посланик в региона, макар че е акредитиран в тази страна и в няколко други малки държави, не живее там, както сам знаете. Но той редовно ни изпраща доклади, които почиват на информация от най-различни източници, включително сведения от приятелски настроени дипломати. Вчера
