около седемдесет минути път с кола от летището.
Големият белгиец очевидно изгаряше от любопитство, но се стремеше да не го показва. Когато излязоха на пътя за Брюге, Шанън разказа накратко, че са му предложили договор, в който има работа за четирима помощници. Попита Вламенк дали е готов да участва.
Малкия Марк не остави никакво съмнение, че е готов. Шанън го предупреди, че не може да му каже нищо за операцията, освен че става дума не просто за бойна задача, а за проект, който трябва да се изпипа от самото начало. Спомена, че е готов да плаща по 1 250 долара месечно плюс всички ежедневни разходи през следващите три месеца. Накрая каза, че задачата, макар и да не изисква отсъствие от дома до края на третия месец, е свързана с определени рискове в границите на Европа. Това наистина не била чисто наемническа работа, но трябвало да се свърши. Марк изсумтя.
— Аз не обичам банки — каза той. — Не и срещу такива пари.
— Не става дума за нищо такова. Искам да качим малко оръжие на един кораб. Ще трябва да го направим сами. После, като отплаваме, ще държим курс само към Африка, където ни чака хубава битка.
Марк се ухили.
— Дълга кампания или светкавична операция?
— Атака — каза Шанън. — Имай предвид, че ако всичко мине добре, има възможности за по- продължителен договор. Не обещавам, но натам вървят нещата. При успех ще има и тлъсти премии.
— Добре. Навит съм — каза Марк точно когато навлизаха в централния площад на Брюге.
Централният офис на „Кредитбанк“ се намира на „Фламингщраат“ № 25. Това е тясна търговска улица с наредени от двете страни къщи в типичния стил на фламандската архитектура от осемнадесети век. Повечето от приземните етажи са превърнати в магазини, но нагоре фасадите наподобяват платната на старите майстори.
Шанън влезе в банката и се представи на началника на отдела за чуждестранни сметки мистър Гесенс. Показа паспорта си, за да удостовери самоличността си като Кийт Браун. След четиридесет минути вече беше открил текуща сметка с депозит до 100 лири стерлинги. Той уведоми мистър Гесенс, че в близките дни от Швейцария ще бъде преведена сума от 10 000 лири, и даде указания 5 000 лири от тази сума да се преведат незабавно на неговата сметка в Лондон. Остави няколко еталонни подписа на Кийт Браун и уточни метода за установяване на самоличността му по телефона чрез изброяване в обратен ред на дванайсетте цифри от банковата му сметка, последвани от вчерашната дата. По този начин щеше да е в състояние да дава устни указания за преводи и тегления, без да се налага да пътува до Брюге. Подписа формуляр за освобождаване от отговорност, който защитаваше банката от всякакви рискове, свързани с този метод на връзка с клиента. Накрая потвърди, че ще изписва с червено мастило точно под подписа си номера на банковата си сметка като доказателство за автентичността на всеки писмен документ до банката.
В дванайсет и половина приключи и излезе навън при Вламенк. Двамата хапнаха солидни порции месо, придружени от неизбежните картофки в „Кафе дез-Ар“ на централния площад срещу Градския съвет. Преди да се разделят, Шанън даде на фламандеца 50 лири в брой и му каза да вземе на другия ден ферибота от Остенд до Дувър и да се появи в Лондон точно в шест вечерта. След един час самолетът му излетя и Шанън се прибра в Лондон за следобедния чай.
И Саймън Ендийн имаше тежък ден. Той взе първия самолет до Цюрих и кацна на летище „Клотен“ малко след десет. Час по-късно вече се намираше в централния офис на цюрихската „Ханделсбанк“ на „Талщрасе“ № 58. Откри текуща сметка на свое име. И той остави няколко еталонни подписа и уточни с банковия служител метод за подписване на всички послания до банката, според който в долната част на писмото трябваше да присъства номерът на сметката, а под него денят от седмицата, в който е написано писмото. Денят щеше да се изписва със зелено мастило, а номерът на сметката задължително с черно. Ендийн депозира петстотинте лири, които имаше у себе си, и уведоми банката, че сумата от 100 000 лири ще бъде преведена на тази сметка до края на седмицата. После даде указания на „Юниън Банк“ веднага след получаването на сумата да прехвърлят 10 000 лири на една сметка в Белгия, за чийто номер щеше да ги уведоми писмено. Подписа дълъг договор, който освобождаваше банката от абсолютно всичко, включително и от отговорност при престъпна небрежност, и не оставяше на клиента никаква възможност за защита пред закона. На Ендийн му беше пределно ясно, че тъй или иначе не би имало смисъл да търси отговорност от швейцарска банка пред швейцарски съд.
Той взе такси от „Талщрасе“, остави един запечатан с восък плик на портала на банка „Цвингли“ и се отправи обратно към летището.
Писмото, което след трийсет минути попадна в ръцете на доктор Мартин Щайнхофер, беше от сър Джеймс Мансън. То носеше предварително уточнена система от подписи, която Мансън използваше в кореспонденцията си с цюрихската банка. Текстът съдържаше молба до доктор Щайнхофер да преведе 100 000 лири на сметката на мистър Саймън Ендийн в „Юниън Банк“. Последното изречение го уведомяваше, че сър Джеймс ще се отбие в кабинета му на другия ден, в сряда.
Саймън Ендийн кацна на лондонското летище малко преди шест часа.
Когато във вторник следобед Мартин Торп влезе в кабинета си, той се чувстваше съсипан от умора. През двата дни от уикенда и в понеделник той методично прехвърли всичките 4 500 картона в предоставения му от „Мудис“ регистър на компаниите, опериращи на Лондонската борса.
Опитваше се да намери подходяща „фиктивна“ компания. Прегледа всички дребни компании, като отделяше специално внимание на основаните преди много години, с рухнала материална база и нищожни авоари. Компании, които през последните три години са търгували на загуба и които или са се разорили, или са реализирали печалба под 10 000 лири. Интересуваха го също компании с пазарна стойност под 200 000 лири.
Мартин Торп извлече имената на две дузини компании, които отговаряха на изискванията. Показа този списък на сър Джеймс Мансън. Беше ги подредил условно от едно до двайсет и четири според първоначалната оценка на пригодността им.
Оставаше му още работа и към три часа той се озова в „Къмпаниз Хаус“ на улица „Сити Роуд“ 2.
Даде поръчка за първите осем компании и плати установената от закона такса за всяко име в списъка. Срещу тази такса имаше право, както и всеки друг гражданин, да прегледа пълната документация на съответната фирма. Докато чакаше обемистите папки да се появят в читалнята, Торп прехвърли последния официален борсов бюлетин и със задоволство констатира, че акциите на нито една от осемте не се котират над три шилинга.
Когато папките пристигнаха, той започна с първата компания в списъка си. Внимателно се взираше в данните. Опитваше се да установи три неща, които не присъстваха в сбитата информация на „Мудис“. Искаше да проучи разпределението на собствеността върху акциите, да се увери, че компанията не се контролира от Обединения съвет на директорите, и да се убеди, че не съществува крупен дял, който да е притежание на външно лице или на група съдружници. Последното би означавало, че и друг хищник от Сити е тръгнал да закусва.
До края на работното време на „Къмпаниз Хаус“ Торп успя да обработи седем от осемте папки. Останалите седемнайсет щеше да прегледа на другия ден. Но третата в списъка привлече вниманието му и събуди у него онова тънко усещане под лъжичката. На хартия всичко изглеждаше добре, от негова гледна точка, разбира се. Даже изглеждаше прекалено добре и именно там беше проблемът. Сделката изглеждаше толкова добра, че Торп се чудеше как никой не я е докопал досега. Навярно някъде нещо куцаше, но изобретателният ум на Мартин би могъл да заобиколи пречките. Ако това беше възможно… компанията беше идеална.
Саймън Ендийн позвъни в апартамента на Кат Шанън в десет часа вечерта. Шанън докладва какво е свършил, а Ендийн направи резюме на собствените си дела през деня. Каза на Шанън, че необходимите 100 000 лири е трябвало да постъпят в новата му банкова сметка в Швейцария същия следобед до края на работното време. Шанън пък съобщи на Ендийн, че трябва да прати първите 10 000 лири на името на Кийт Браун в „Кредитбанк“ в Брюге, Белгия.
Няколко минути след като затвори телефона, Ендийн написа писмо с указания до „Ханделсбанк“. Отбеляза, че първата част от преведената сума трябва да се изпрати веднага, но името на вложителя в
