за предложението на английския бизнесмен. Именно по време на тези проучвания, част от които възлагаше на свои хора, научи, че Кат Шанън е бил в Париж и е пребивавал под истинското си име в един малък хотел в Монмартр. Това го шокира, защото не беше чувал нищо за Шанън, откакто се разделиха на летище „Бурже“, и мислеше, че ирландецът е напуснал Париж.
Преди около седмица Ру възложи на един човек, в чиято лоялност вярваше, да направи по-подробно проучване за престоя на Шанън. Този човек се казваше Анри Ален и беше бивш наемник.
За едно денонощие Ален успя да установи, че Шанън е напуснал парижкия си хотел и не се е появявал там отново. Той съобщи на Ру още два факта: че Шанън е заминал същата сутрин, когато Ру е приел английския бизнесмен в апартамента си, и, второ, че в следобедните часове Шанън също е имал посетител. Момичето на рецепцията след скромна парична подкрепа бе успяло да опише госта на Шанън. Ру въобще не се съмняваше, че един и същ човек е бил на Монмартр и в неговия апартамент.
Значи мистър Харис се бе срещнал с двама наемници в Париж, а му трябваше само един. В резултат на срещата Шанън бе заминал, а той, Ру, оставаше на сухо. Фактът, че именно Шанън вероятно е грабнал договора, подклаждаше допълнително яростта му, защото за парижкия наемник нямаше по-омразна персона от ирландеца.
Той накара Ален да наблюдава хотела в продължение на четири дни, но Шанън не се появи. Тогава опита друг подход. Спомни си, че във вестникарските материали за последния конфликт в Африка имената на Шанън и Лангароти се цитираха заедно. Оттук направи извода, че ако Шанън подготвя акция, непременно ще се свърже с Лангароти. Затова изпрати Ален в Марсилия да намери корсиканеца и да разбере къде се намира Шанън. Ален се върна преди малко с новината, че Лангароти е напуснал Марсилия в следобедните часове. Цел на пътуването — Лондон.
Ру се обърна към своя информатор:
— Добре, Ален. Това е всичко. Ще те потърся, когато ми потрябваш. Между другото онова момиче от хотела ще ти се обади ли, ако Шанън се върне?
— Естествено — каза Ален и стана.
— Звънни ми, ако научиш нещо.
Когато Ален си отиде, Ру се залови да подреди фактите в главата си. За него отпътуването на Лангароти, при това именно за Лондон, означаваше, че корсиканецът отива на среща с Шанън. Това от своя страна означаваше, че Шанън набира хора и следователно се беше добрал до някакъв договор. Ру не се съмняваше, че това е договорът на Харис, който по право принадлежеше на него. Ставаше дума за безочливост, към която се прибавяше наемането на французин на френска земя, насред собственото владение на Шарл Ру.
Имаше и още една причина толкова силно да желае този договор. След акцията в Букаву той не беше получавал предложения за работа, а водещата му роля в обществото на френските наемници щеше да се разклати, ако не успееше да им осигури някакъв ангажимент. Ако се случеше така, че Шанън е възпрепятстван да продължи, ако например изчезнеше завинаги, мистър Харис би се върнал при Ру, за да му възложи проекта.
Без повече да се бави, той набра един номер в Париж.
Вечерта в Лондон отиваше към своя край. И четиримата пиеха наливно вино, защото наемниците имат вкус към неподправените неща. Малкия Марк вдигна един типичен за дните в Конго тост:
— Viie la mort, vive la guerre, vive le sacre mercenaire!28
Облегнат назад, с бистра глава за разлика от пияните си колеги, Кат Шанън си мислеше какви ли поразии ще натвори тази глутница кучета в резиденцията на Кимба. Той вдигна мълчаливо чашата си и пи за кучетата на войната.
Шарл Ру беше четиридесет и осем годишен и в много голяма степен луд, макар че между двата факта няма пряка връзка. Едва ли биха му издали удостоверение за лудост, но повечето психиатри със сигурност биха го обявили за психически неуравновесен. За основа на подобна диагноза би могло да послужи наличието на ясно изразена мегаломания, но тя може да се открие у много хора извън стените на лудниците, а за богатите и известните просто се използва по-мекото определение „засилена егоцентричност“.
Същите психиатри биха установили навярно и отсенки на параноя, а някой по-безжалостен лекар би могъл да стигне дотам, че да забележи определени белези на психопатия у френския наемник. Но тъй като Ру никога не беше се преглеждал при кадърен психиатър, а неговата неуравновесеност се криеше зад декор от малко интелигентност и значителна хитрост, никой не повдигаше въпроса за лудостта му.
Психическата му същност намираше външно изражение единствено в склонността му да придава напълно измислен статус и значение на собствената си персона, както и в тенденцията да се самосъжалява и да смята, че е безгрешен. Оттук и дивата омраза към несъгласните с него.
Много често жертвите на неговата омраза почти с нищо не бяха го засегнали, но в случая с Шанън ненавистта почиваше на реална основа.
Ру служеше като главен сержант във френската армия, но малко преди да навърши четиридесет години, го уволниха след една афера с липсващи парични средства.
През 1961, поставен в безизходица, той сам си плати пътя до Катанга и предложи услугите си като висококвалифициран съветник на сепаратисткото движение, оглавявано от катангийския лидер по онова време Моис Чомбе. През онези години настъпи апогеят на борбата за отделянето на богатата на полезни изкопаеми провинция Катанга от нехомогенната, анархична, отскоро независима държава Конго. Мнозина от наемниците, които по-късно станаха командири, започнаха кариерата си именно по време на бунта в Катанга. Сред тях бяха Хоър, Денар, Шрам. Макар и да претендираше за по-велики дела, на Ру бе отредена скромна роля в катангийските събития. А когато мощната Организация на обединените нации накрая успя да победи малките бунтовнически банди с политически средства, защото военните се бяха изчерпали, Ру беше сред хората, които напуснаха региона.
Това стана през 1962. Две години по-късно, когато териториите на Конго започнаха да падат като кегли в ръцете на подкрепяното от комунистите племе симба, Чомбе бе повикан от чужбина, за да застане начело този път на цялата държава. Той от своя страна взе при себе си Хоър. Ру бе сред хората, които долетяха в Конго отново и постъпиха на служба при Хоър. Като французин най-естествено щеше да е да служи във френскоезичния Шести отряд, но по това време той беше дислоциран в Южна Африка. Така Ру попадна в Пети отряд. Тук го направиха командир на рота, а шест месеца по-късно един млад англо-ирландец на име Шанън оглави взвод в тази рота.
Минаха още три месеца и Ру се скара с Хоър. Набрал доста солидна увереност в командирските си качества, Ру получи задача да унищожи една барикада на бунтовниците от племето симба. Той сам състави плана на атаката и провалът беше пълен. Загинаха четирима бели наемници и двайсетина катангийски бойци. Неуспехът се дължеше както на нескопосания план, така и на факта, че Ру беше мъртвопиян. Зад алкохола в този случай прозираше подозрението, че въпреки цялата си напереност Ру не обича особено битките.
Полковник Хоър поиска рапорт от Ру и го получи. Някои части от рапорта не се връзваха с известните факти. Хоър повика единствения оцелял командир на взвод, Карло Шанън, и го разпита подробно. Веднага след този разпит Ру се яви при полковника и беше уволнен.
След тези събития той замина на север и се присъедини в Полис към Шести отряд на Денар. Обясни уволнението си от Пети с омразата на недостойните британци към един великолепен френски командир, а на Денар малко му трябваше да повярва на подобна версия. Той направи Ру помощник-командир на един по- малък отряд, прикрепен към Шести, но на практика почти независим. Това беше дислоцираният в Уотса Четиринадесети отряд, командван от майор Таверние.
През 1966 Хоър се пенсионира и се прибра в Европа. Напусна и Таверние. Командир на Четиринадесети отряд стана майор Вотие, и той — белгиец като Таверние. Ру все още си беше помощник-командир и мразеше Вотие. Не че белгиецът му бе сторил нещо лошо. Омразата на Ру се дължеше на излъганото очакване, че именно той ще поеме командването след оттеглянето на Таверние.
Четиринадесети отряд, попълнен с голям брой катангийски бойци, беше в основата на бунта срещу конгоанското правителство през 1966. Бунтът беше планиран, при това не лошо, от Вотие. Навярно щеше да успее. Черния Жак Шрам държеше своя съставен предимно от катангийци Десети отряд в пълна готовност и
