показваше част от брега и няколко сгради навътре в сушата. Въобще не беше точна, защото на нея ги нямаше двете извити пясъчни ивици, които ограничаваха пристанището на Кларънс. Но тя създаваше достатъчно пълна представа за предстоящата операция.
Командирът на наемниците говори в продължение на двайсет минути. Изложи плана на атаката, който е предложил на възложителя. Обясни, че това е единствено възможният начин да се стигне до целта, и тримата бойци се съгласиха. Никой не попита за конкретното място на операцията. Бяха уверени, че няма да им го каже, а и не им трябваше да го знаят. Тук не ставаше дума за липса на доверие, а за най-елементарна секретност. Ако тайната се пробиеше отнякъде, те предпочитаха да не са в числото на заподозрените.
Шанън говореше на френски в свой собствен силно акцентиран вариант на езика, който научи в Шести отряд по време на войната в Конго. Той знаеше, че Вламенк владее доста добре английски (професията на барман в Остенд го изискваше). Семлер разполагаше с речник от около двеста думи. Но Лангароти не разбираше почти нищо. Така че общият език беше френският. Когато обаче присъстваше Дюпре, всичко трябваше да се превежда.
— Това е всичко — каза Шанън накрая. — Смятано от утре, ще получавате по 1 250 долара месечна заплата плюс пари за всички дневни и пътни разходи в чертите на Европа. Бюджетът на операцията е достатъчно голям. Според плана повечето от дейностите през подготвителния период са законни. Само две задачи са свързани с незаконни дейности. Едната от тях е пресичане на френско-белгийската граница, а другата изисква да се натоварят няколко сандъка на един кораб в Южна Европа. Цялата група ще участва при изпълнението и на двете. И така, получавате гарантирана тримесечна заплата плюс премия от 5 000 долара на човек в случай на успех. Какво ще кажете?
Тримата се спогледаха. Вламенк кимна.
— Аз съм навит — каза той. — Още вчера ти казах. Работата ми харесва.
Лангароти спря да си играе с ножа.
— Да не е против интересите на Франция? — попита той. — Не искам да живея в изгнание.
— Имаш моята дума, че акцията не е насочена против френските интереси в Африка.
— D’accord27 — отсече корсиканецът.
— Курт? — попита Шанън.
— Как стоят нещата със застраховките? — попита немецът. — Мен не ме засяга, защото нямам роднини, но виж Марк…
Белгиецът кимна.
— Да, не ми се ще да оставя Ана без нищо — каза той.
Възложителите, които подписват договори с наемници, обикновено ги застраховат за 20 000 долара при загуба на живот и 6 000 долара при сериозно увреждане.
— Сами ще трябва да си направите застраховки, без да се ограничавате в размера на сумите. Ако с някого се случи нещо, другите ще са длъжни да свидетелстват, че е паднал през борда при нещастен случай. Ако някой бъде тежко ранен и оживее, всички ще се кълнем, че го е затиснала някаква тежест на борда. Ще си направите застраховки за морско пътешествие до Южна Африка с малък товарен кораб. Ясно ли е?
Тримата кимнаха.
— Ще участвам — каза Семлер.
Четиримата си стиснаха ръцете и това беше достатъчно. После Шанън започна да поставя конкретни задачи на всеки.
— Курт, в петък ще получиш първата си заплата и чек за 1 000 лири. Отиваш на Средиземноморското крайбрежие и започваш да търсиш кораб. Трябва ми малък товарен кораб с изрядни документи. Внимавай много, абсолютно изрядни. Ще искаш да го купиш. Гледай да е двеста до тристатонен. Може да е префасониран траулер или каботажен кораб. В краен случай префасониран катер, но по нищо да не прилича на военен. Не ми трябва бърз, а надежден съд, който да може да бъде натоварен, включително и с оръжие, на някое средиземноморско пристанище, без да предизвика нечие внимание. Да е регистриран като обикновен товарен кораб, собственост на малка компания или на самия капитан. Цената да не надхвърля 25 000 лири, включително разходите за евентуален ремонт. Крайна дата на отплаване по посока на Кейптаун, с пълен запас от гориво и продоволствия, най-късно след шестдесет дни, считано от днешна дата. Ясно ли е?
Семлер кимна и веднага започна да прехвърля в главата си всички свои връзки в света на корабоплаването.
— Жан-Баптист. Кой град по Средиземноморското крайбрежие познаваш най-добре?
— Марсилия — каза Лангароти без колебание.
— Така. В петък ще получиш заплатата си и още 500 лири. Отиваш в Марсилия, настаняваш се в някой малък хотел и започваш да търсиш. Искам да ми намериш три големи надуваеми лодки от полутвърд каучук, подобни на тези, които произвежда „Зодиак“. Нещо като спортните лодки, разработени на базата на десантните. Ще ги купиш на различни места и ще ги оставиш в складовете на митницата при някой уважаван спедитор с назначение за Мароко. Цел — водни ски и подводен риболов в крайморски курорт. Цвят черен. Освен това ще са нужни три мощни извънбордови двигателя с акумулаторно захранване. Лодките ще носят до един тон полезен товар. Двигателите трябва да теглят натоварена лодка с не по-малко от десет възела, по-добре с повече. Това значи около 60 конски сили. Нещо много важно — гледай да са снабдени с подводни ауспуси за обезшумяване. Ако не можеш да намериш двигатели с такова приспособление, поръчай на някой монтьор да ти направи три удължени ауспуха със съответните клапи, които да пасват на двигателите. И тях остави при спедитора в склада на митницата. Цел — водни спортове в Мароко. 500 лири няма да ти стигнат. Открий си банкова сметка и ми прати писмо от името на банката и номера на сметката. Ето на този адрес. Аз ще ти преведа пари. Ще купуваш всяко нещо на различно място и ще ми пращаш отчети за разходите. Ясно ли е?
Лангароти кимна и поднови заниманията си с ножа.
— Марк. Помниш ли, че веднъж ми беше споменал за някакъв твой познат в Белгия, който през 1945 разбил немски склад с хиляда чисто нови шмайзера и още съхранявал половината от тях? Искам в петък да се върнеш в Остенд със заплатата си и с още 500 лири и да откриеш този човек. Разбери дали е готов да продава. Трябват ми сто бройки, които да са в пълна изправност. Ще платя по сто долара на автомат. Това е повече от нормалната цена. Ще ми се обадиш с писмо на този адрес, когато намериш човека и ми уредиш среща с него. Ясно ли е?
В девет и половина инструктажът приключи. Тримата разбраха и запаметиха всички указания.
— Така, сега да вземем да хапнем, а? — каза Шанън.
Предложението беше посрещнато с шумно одобрение, защото колегите му не бяха яли нищо друго освен оскъдните закуски в самолета. Шанън ги заведе в ресторанта зад ъгъла. Продължаваха да си говорят на френски, но това не правеше впечатление на никого. Само от време на време събираха погледи с мощния смях, който излизаше от гърлата им. Всички виждаха, че са въодушевени, но никой от вечерящите не можеше да предположи, че приповдигнатото настроение на мъжете в ъгъла се дължи на перспективата за нова война под командването на Кат Шанън.
Оттатък Ламанша Карло Алфред Шанън присъстваше в мислите на още един човек и тези мисли съвсем не бяха благосклонни. Този човек крачеше нервно из всекидневната на своя апартамент близо до площада пред Бастилията и обмисляше информацията, която събра през изминалата седмица, както и краткото сведение, което получи преди няколко часа.
Ако журналистът, който препоръча Шарл Ру като втори кандидат за проекта на Ендийн, познаваше французина по-отблизо, мнението му за него едва ли би било толкова ласкаво. Но той знаеше само основните факти от биографията на наемника и нямаше представа за характера му. Нито пък беше чувал и следователно не можеше да сподели това с Ендийн — за изпепеляващата омраза, която Ру изпитваше към другия препоръчан кандидат — Кат Шанън.
След срещата си с Ендийн французинът очакваше цели две седмици да получи вест от него. Когато това не стана, той реши, че проектът, планиран от човека, който се представи като Уолтър Харис, е бил изоставен. Но съществуваше вероятност някой друг да е получил работата.
Проверявайки именно тази вероятност, Ру се зае да проучи ходовете на другите евентуални кандидати
