служеше като сержант при южноафриканеца.
Дюпре струпа една дузина мини при втората минохвъргачка, постави Тимъти до нея и му прошепна няколко последни указания.
Между двете минохвъргачки разположи ракетните установки и натъпка в двете цеви по една ракета, а други осем остави наблизо. Знаеше, че ракетите имат живот двайсет секунди, което означаваше, че за да успее да се справи както с тях, така и с минохвъргачките, ще трябва да действа доста чевръсто. Сънди щеше да му подава мини от купчината до първата минохвъргачка.
Когато нагласи всичко, наемникът си погледна часовника. Три и двайсет и две след полунощ. Помисли си, че Шанън и другите трябва вече да наближават брега. После взе радиотелефона, опъна изцяло антената, включи комутатора и изчака трийсет секунди, докато загрее. Оттук нататък нямаше да се налага да го изключва. Дюпре натисна сигналния бутон три пъти на интервали от по една секунда.
На около миля от брега Шанън държеше румпела на първата лодка и се взираше напред в тъмнината. Вляво от него Семлер държеше втората лодка на постоянна дистанция. Именно германецът чу трите кратки сигнала, които излязоха от приемника на коляното му. Той сви плавно и прилепи лодката си до борда на Шанън. Ирландецът погледна към другата лодка. Семлер подсвирна тихо и отново се отдалечи на предишните два метра дистанция. Шанън се успокои. Разбра, че Семлер е чул сигнала на Дюпре, което означаваше, че огромният южноафриканец е подготвил всичко и ги очаква. Две минути по-късно, на около хиляда метра от брега, Шанън съзря малката премигваща точица на фенерчето на Дюпре. Падаше се леко надясно и това му показа, че се движи много на север. Двете лодки заедно промениха курса. Шанън се опитваше да си спомни откъде точно е дошла светлината, за да се насочи на сто метра вдясно от тази точка. Там би трябвало да се намира входът на пристанището. Когато двете лодки приближиха на триста метра от края на възвишението, Дюпре долови приглушеното бръмчене на двигателите и отново пресветна. Шанън забеляза светлината и коригира курса с няколко градуса.
Две минути по-късно лодките, тихи като пчелички, минаха покрай мястото, където клечеше Дюпре, на петдесет метра навътре в морето. Южноафриканецът видя бялата диря и мехурите от бълбукащите под водата ауспуси. После лодките се отдалечиха и през тихите води на пристанището се отправиха към склада на отсрещния край.
На брега всичко изглеждаше спокойно. Шанън съзря контурите на склада, които се очертаваха на фона на леко просветлелия небосклон. Той насочи лодката си малко вдясно и я спря на рибарския плаж сред канута и провесени мрежи.
След малко и Семлер изведе лодката си на брега, на няколко метра встрани. Двата двигателя изгаснаха едновременно. Наемниците, също като Дюпре, останаха неподвижни в продължение на няколко минути, за да се уверят, че не ги очакват изненади. Взираха се в изкорубените скелети на рибарските канута и се опитваха да различат сред тях фигурите на скрити войници. Засада нямаше. Шанън и Семлер слязоха на пясъка, забиха два клина и привързаха лодките за тях. Останалите също наскачаха. Шанън прошепна „Хайде, след мен“ и поведе отряда към стръмния склон на широкото двеста метра плато между пристанището и заспалия дворец на президента Жан Кимба.
21.
Осемте бойци пресякоха плажа ниско приведени, изкачиха се по обраслия с храсталаци склон и излязоха горе на равното. Минаваше три и половина. Всички прозорци на двореца бяха тъмни. Шанън знаеше, че по средата между ръба на платото и двореца, който се намираше на двеста метра разстояние, ще стигнат до крайбрежния път, а там, на кръстовището, задължително щеше да има поне двама постови от охраната на двореца. Той се опасяваше, че няма да успеят безшумно да се оправят и с двамата и че след първия изстрел ще се наложи да пропълзят оставащите метри до стената на двореца. Опасенията му се оказаха основателни.
На другия край на залива Джони Дюпре очакваше да чуе първия изстрел, за да пусне в действие смъртоносното си оръжие. Според заповедта първият изстрел, независимо от коя страна е произведен и от колко други е последван, щеше да бъде сигнал за него. Той клечеше до ракетните установки и беше готов всеки момент да освети небето. В дясната си ръка държеше първата мина.
Шанън и Лангароти изпревариха останалите шестима и първи излязоха на кръстовището. И двамата бяха плувнали в пот. По лицата им, намазани със сепия43, се стичаха мръсни струйки. Дупката в облаците се беше уголемила. Отгоре надничаха повече звезди и макар че луната все още оставаше скрита, откритото пространство пред двореца беше относително добре осветено. На сто метра от двореца Шанън различи силуета на покрива, но постовия, който беше под носа му, забеляза едва когато се спъна в него. Зангариецът седеше на земята и сладко спеше.
Шанън не задейства достатъчно бързо и сръчно ножа в дясната си ръка. След като се спъна, той почти веднага се изправи, но виндуският войник също тъй пъргаво скочи на крака и нададе учуден вик. Това събуди другаря му, който също спеше на няколко метра встрани сред избуялата трева. Вторият постови се надигна, но не успя и да гъкне, защото ножът на корсиканеца преряза гърлото му от сънната артерия до югуларните вени. Нещастникът се строполи обратно на земята в предсмъртна агония. Ножът на Шанън обаче попадна в рамото на неговия противник. Зангариецът изкрещя и отново побягна.
От портала на двореца, до който оставаха още сто метра, долетя друг вик и се чу прещракване на затвор. Така и не стана ясно кой стреля пръв. Зле прицеленият изстрел откъм двореца се сля с поразяващия кратък откос на Шанън, който съсече бягащата фигура. В този момент над главите им се разнесе силно свистене и след по-малко от две секунди ослепителна бяла светлина озари небето. Шанън съзря за миг двореца, видя двете фигури пред портала и по-скоро почувства присъствието на другарите си, които се бяха разгънали вляво и вдясно от него. После осмината се хвърлиха на тревата и запълзяха напред.
Джони Дюпре отстъпи от ракетната установка веднага щом изтегли връвта на първата ракета и докато тя още пищеше във въздуха, се върна при минохвъргачката и я зареди. Грохотът на мината, която се отправи по своята траектория към двореца, се смеси с трясъка при експлозията на магнезиевата ракета някъде върху сушата, близо до точката, където би трябвало да са неговите колеги. Той взе втора мина и изчака да види къде ще падне първата. Беше предвидил четири пробни изстрела, изчислявайки по петнайсет секунди полет за всяка мина. После трябваше да поддържа ритъм от една мина на всеки две секунди и беше сигурен, че ще успее, стига Сънди да му подава мунициите достатъчно бързо и ритмично.
Първата пробна мина улучи предния десен корниз на покрива на двореца. Експлодира достатъчно високо, за да може Дюпре да види попадението. Не проникна вътре, но събори керемидите точно над водосточната тръба. Южноафриканецът се наведе, премести мерника с няколко милиметра и изстреля втората мина, докато новата ракета, която междувременно бе успял да пусне от другата ракетна установка, още свистеше във въздуха. Втората ракета се възпламени над двореца, а след по-малко от четири секунди експлодира мината. Този път удари точно в центъра, но не й достигна малко дължина. Попадна върху керемидите над входната врата.
Дюпре също беше потънал в пот. С лепкавите си пръсти той наклони цевта на минохвъргачката съвсем малко към земята, като по този начин намали вертикалния ъгъл, за да постигне по-голяма далекобойност. За разлика от оръдията минохвъргачките стрелят по-надалеч, когато се наведат надолу. Третата мина пое по траекторията си, преди още ракетата да е изгаснала, и той имаше петнайсет секунди, през които успя да пусне третата ракета, после да притича до сирената и да я задейства й накрая да се върне, за да проследи експлозията на мината. Тя прехвърли покрива на двореца и падна някъде в задния двор. Дюпре видя за миг как се възпламени. Сега беше сигурен, че точно е определил направлението и разстоянието. Нямаше да има къси попадения, които да застрашат живота на другарите му пред стените на двореца.
Шанън и бойците около него бяха залегнали плътно в тревата, докато над главите им прелитаха трите ракети и пробните мини на Дюпре. Никой не посмя да шавне.
Шанън все пак надигна глава между втората и третата експлозия. Той знаеше, че разполага с петнайсет секунди, преди следващата мина да се извиси във въздуха. Видя осветения от третата ракета дворец. Две от стаите на последния етаж светеха. След като отшумя тътенът на втората мина, Шанън дочу откъм крепостта пронизителни викове и писъци. Това бяха първите и последните звуци, които защитниците успяха да произведат, преди следващата серия от експлозии да е изпепелила всичко наоколо.
