крепост, когато го повикаха в кабинета на херцог Гейтсхед.
Негова светлост може да не беше свиреп като хер Шлайман, но гневът му бе също толкова силен. Той стоеше с гръб към вратата и гледаше към покривите на Хародс.
— Не съм доволен, скъпи ми Пери — каза той. — Изобщо не съм доволен. В живота има някои неща, които не обичам, и едно от тях е да ми се присмиват.
Херцогът се обърна; приближи се до бюрото си, постави разперените си пръсти върху джорджийския махагон и леко се наведе, за да впери обвинителните си сини очи в своя заместник.
— Влизам в клуба си и ми се смеят. Открито, не разбираш ли, скъпи ми стари приятелю.
Любезното обръщение бе като кинжал в сърцето.
— И вие ме обвинявате в некадърност — каза Слейд.
— А не трябва ли?
— Това беше саботаж — отвърна директорът и му подаде пет листа хартия. Херцогът малко се изненада, но извади очилата от горния си джоб и бързо ги прочете.
Единият бе фалшивото писмо от Чарли Доусън. Вторият беше неговата клетвена декларация, че не го е пратил, а третият бе заявление от най-добрия наличен компютърен специалист, че компютърен гений може да напише писмото и да го вкара в системата на Слейд.
Четвъртият и петият лист бяха от две момичета в залата на търга. На единия се описваше как се е представил господинът от Кентъки, а на другия — как е изчезнал.
— Имаш ли някаква представа кой е този измамник? — попита херцогът.
— Още не, но възнамерявам да открия.
— О, непременно го направи, Пери. Без никакво отлагане. И когато го откриеш, погрижи се да прекара дълго време зад решетките. Ако не успееш, погрижи се да му бъдат казани някои неща и той никога да не се приближи на повече от километър от нас. В това време аз ще се опитам да успокоя борда — за пореден път.
Слейд тъкмо се канеше да си тръгне, когато негова светлост прибави:
— След историята със Сасета, а сега и това, имаме нужда от нещо много голямо, за да възстановим репутацията си. Дръж си очите и ушите отворени за такава възможност. Иначе бордът може да се замисли за известно… преструктуриране. Това е всичко, скъпи ми Пери.
Когато Слейд напусна стаята, левият му клепач неудържимо трепереше, нервен тик, който винаги се проявяваше при краен стрес или силни емоции.
ЮНИ
Слейд не бе толкова смутен, на какъвто се преструваше. Някой беше нанесъл огромни щети на „Дарси“. Той потърси мотив. Печалба? Ала такава нямаше, освен че картината на Коорте сега щеше да отиде в друга аукционерска къща. Но нима конкуренцията щеше да им скрои този номер?
Щом не ставаше въпрос за печалба, значи бе отмъщение. Кой можеше толкова да го мрази и да знае достатъчно, че да се досети за присъствието на агент, действащ от името на Ван Ден Бош, с достатъчно дебела чекова книжка, за да наддава до такива невероятни суми?
Мислите му вече се бяха спрели на Бени Евънс, който отговаряше и на двете изисквания. Но онзи „Мартин Гети“, когото бе видял, не беше Бени Евънс. Значи… съучастник. Обикновен наемник или още един, който го мразеше?
На 2 юни той седеше в кабинета на един от най-прочутите английски адвокати. Сър Сидни Ейвъри остави листовете на масата и притисна показалец към мястото между веждите си.
— Въпросът ви е следният. Този човек извършил ли е престъпление?
— Точно така.
— Той е изиграл ролята на човек, който не съществува, нали?
— Да.
— Уви, това не е нарушение на закона, освен ако не е извършено с цел печалба.
— Дегизирането се придружаваше от очевидно фалшифицирано писмо.
— По-точно предупреждение, но фалшиво.
Вътрешно сър Сидни смяташе измамата за забавна. Такива истории винаги се разказваха с огромен успех на професионалните събирания. Но изражението му бе такова, все едно обсъждаше случай на масово убийство.
— Той някога твърдял ли е, че е представител на прочутото семейство Гети?
— Не точно.
— Но вие сте предположили така.
— Да.
— Опитал ли се е да вземе тази холандска картина или някоя друга?
— Не.
— Имате ли представа кой е?
— Не.
— Сещате ли се за някой изключително недоволен бивш служител, който може да е измислил всичко това?
— Само един, но той не беше в залата.
— Вие ли го уволнихте?
— Да.
— На какво основание?
Слейд нямаше никакво намерение да признава измамата с картината на Сасета.
— Некадърност.
— Той беше ли компютърен гений?
— Не. Почти не разбираше от компютри. Но беше жива енциклопедия по старите майстори.
Сър Сидни въздъхна.
— Съжалявам, че трябва да ви обезсърча, но мисля, че момчетата в синьо едва ли ще проявят интерес към този случай. Нито Кралската прокуратура. Въпрос на доказателства, нали разбирате. Вашият актьор може да е сивокос американец с брадичка, да има южняшки акцент и дрипаво палто, а в следващия момент да се превърне в бивш кралски гвардеец с раиран костюм. Когото и да смятате, че сте разкрили, ще можете ли да докажете, че е бил той? Оставил ли е отпечатъци? Ясен подпис?
— Неразбираема драскулка.
— Точно така. Той ще отрече всичко и полицията няма да ви обърне внимание. Вашата уволнена енциклопедия само трябва да заяви, че не знае за какво говорите, и… пак същото. Нямате абсолютно никакви доказателства. А някъде зад кулисите, изглежда, се крие компютърен гений. Съжалявам.
Той се изправи и протегна ръка.
— Ако бях на ваше място, щях да се откажа.
Но Перигрин Слейд нямаше намерение да се откаже. Докато излизаше в калдъръмения двор на една от четирите лондонски адвокатски колегии, в главата му изникна една дума, която беше използвал сър Сидни Ейвъри. Къде бе виждал или чувал думата „актьор“?
Когато се върна в кабинета си, той поиска информация за продавача на картината на Сасета. И там я видя: професия актьор. Обърна се към най-дискретната лондонска частна детективска агенция. Дадоха му двама души, и двамата бивши инспектори от столичната полиция, които взимаха двоен хонорар за експресни резултати. Докладваха му след седмица, но нямаше нищо съществено.
— В продължение на пет дни следихме заподозрения Евънс, но той, изглежда, води нормален живот. Търси си работа като помощен персонал. Един от нашите по-млади колеги го заговори в кварталната кръчма. Явно няма никаква информация за случая с холандската картина.
— Живее на предишния си адрес с приятелката си пънкарка. Момичето носи достатъчно метал по лицето си, за да потопи крайцер, изрусена е на кичури, едва ли е вашият компютърен гений.
— Що се отнася до актьора, той като че ли се е изпарил.
— Сега сме две хилядната година — възрази Слейд. — Хората вече не могат да се изпаряват.
— И ние така смятахме — отвърна детективът. — Можем да проследим всяка банкова сметка, всяка
