Измамникът

да екне изведнъж в ушите му неговият смях. По дяволите, бяха минали два дни след първи април.

— От три дни — продължи гласът — се намирам с група съветски офицери, присъстващи на британските военни маневри в равнината Солзбъри. Настанени сме в Тидуъртските казарми. Сред тях съм известен като майор Павел Кученко от военното разузнаване. Успях да се измъкна преди един час. Ако до още един час не се върна обратно, няма да мога въобще да се върна. Ще ми е необходим половин час, за да сторя това. Вие имате на разположение тридесет минути, за да ми съобщите вашето решение, мистър Рот.

— Разбрах, полковник. Ще се заема с вашия случай. Искам да ми се обадите след петнадесет минути. Линията ще бъде свободна. Тогава ще получите моя отговор.

— Петнадесет минути. След това се връщам — отряза гласът и сигналът прекъсна.

Рот мислеше усилено. От дванадесет години работеше за ЦРУ. Никога преди това не бе изпадал в такава ситуация. Но тогава хората като него прекарваха целия си живот в управлението и никога не бяха помирисвали съветски изменник. Независимо от това, той знаеше за тях, всички оперативни агенти получаваха инструкции за постоянната възможност да се сблъскат с такива случаи.

Повечето идваха след първоначални, пробни разговори. Те се подготвяха предварително и обмисляха добре всичко. След това изпращаха съобщения до известния им човек на ЦРУ в областта. Искаха да се срещнат, да преговарят. Обикновено молеха потенциалния изменник да остане на работното си място, за да предаде определено количество информация, преди окончателното му преминаване на другата страна. Ако откажеше, той бе увещаван да се яви поне с чанта пълна с документи. От количеството на документите, които носеха със себе си или предаваха предварително, зависеше по-късно тяхното заплащане и положение на Запад. В професионалните среди това се наричаше цената на булката. Понякога, много рядко, някои от тях просто се явяваха, изгорили всички мостове след себе си, без никакви шансове да се върнат обратно. Това даваше малка възможност за избор: или приемаха човека, или го връщаха в лагерите за бежанци. Последното се правеше рядко, дори в случаите с моряци от търговския флот или с обикновени войници, които нямаше какво да предложат. Тази стъпка се предприемаше само когато резултатите от проверката с детектора на лъжата уличаваха агента в неговите истински намерения. Тогава Америка отказваше да го приеме. Руснаците преглъщаха провала и прибираха обратно своя агент от бежанския лагер.

Само веднъж, доколкото Рот знаеше, КГБ проследи един върнат изменник и го ликвидира в бежанския лагер. Човекът се бе провалил на полиграфния тест, въпреки че казваше истината. Машината бе интерпретирала неговото вълнение погрешно. Дяволски лош късмет. Но това се случи преди години; детекторите на лъжата бяха усъвършенствани и сега се справяха по-добре.

Ето че тук се явяваше един мъж с претенциите, че е полковник от КГБ, който просто искаше да избяга. Без предупреждение. Без пазарлъци. Без куфар с нови документи от резиденцията на КГБ. При това точно в сърцето на Англия, а не в Близкия изток или в Латинска Америка. С желание да контактува с американците, а не с британците. Или той бе направил вече своето предложение на британците? И е получил отказ? Рот обмисляше бързо различните възможности, а минутите отминаваха.

Седем и пет, значи два и пет през нощта във Вашингтон. Отдавна всички са заспали по домовете си. Трябваше да се обади на Калвин Бейли — неговия шеф, оглавяващ Отдела за специални проекти. Той без съмнение спеше дълбоко в Джорджтаун. Но времето… нямаше на разположение никакво време. Отвори един стенен шкаф, където се намираше личният му компютър. Включи го и бързо се свърза с главния компютър, помещаващ се в подземията на посолството на Гросвийнър скуеър. Премина в секретен режим и насочи главния компютър към имената на старшите офицери от КГБ известни на Запад. След това попита: кой е Пьотр Александрович Орлов.

Едно от странните неща в света на агентите бе съществуването на почти клубна атмосфера в него. Пилотите споделят подобен вид другарство, но на тях това им е позволено. Същото се отнася за парашутистите и специалните войски.

Професионалистите са склонни да се уважават един друг, дори през бариерите на съперничеството, противопоставянето или омразата. По време на Втората световна война бойните пилоти на Луфтвафе и РАФ рядко са изпитвали омраза един към друг, оставяйки подобни чувства на фанатиците и на цивилните. Професионалистите служат лоялно на своите политически господари и на бюрократите, но предпочитат да изпият чаша бира в компанията на свои колеги, дори те да са от другия лагер.

В агентурния свят внимателно се следят промените в конфигурациите на останалите служби. Повишенията и преместванията в съюзническите, съперническите и вражеските агенции се записват и регистрират старателно. Във всяка столица резидентът на КГБ вероятно знае кои са шефовете на американския и британския филиал и обратно. Веднъж в Дар ес Салам по време на някакъв коктейл местният шеф на КГБ се приближил до шефа на тамошния филиал на СИС с уиски в ръка.

— Мистър Чайлд — произнесъл той тържествено, — вие знаете кой съм аз и аз знам кой сте вие. Нашата професия не е лека. Не би трябвало така да се пренебрегваме.

Пили по този повод.

Главният компютър на ЦРУ в Лондон е свързан директно с Ленгли, Вирджиния, и в отговор на запитването на Рот започна да обхожда списъка с имената на офицерите от КГБ, известни на централата. Сред тях стотици бяха потвърдени и хиляди заподозрени. В по-голямата си част тази информация идваше от самите изменници, тъй като при пристигането си те бяха подробно разпитвани за това кой каква длъжност има в настоящия момент, кой е повишен в службата, преместен на ново място или понижен. Информацията растеше с всеки нов изменник.

Рот знаеше, че през последните четири години британците оказаха голяма помощ в това отношение, доставяйки стотици имена, много от които нови, а други като потвърждение на вече заподозрените. Те дължаха своята информираност от една страна на подслушването на радиоефира, от друга на добре проведен анализ, и от трета — на изменници като Владимир Кузичкин, човека от управлението за нелегални операции, когото измъкнаха тайно от Бейрут. Откъдето и да бе дошла в паметта на компютъра оригиналната информация, той не си губеше времето. Зелени букви започнаха да просветват една след друга на малкия екран пред Рот.

ПЬОТР АЛЕКСАНДРОВИЧ ОРЛОВ. КГБ. ПОЛКОВНИК.

ПРЕДПОЛАГАЕМО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ В ТРЕТО УПРАВЛЕНИЕ. ВЕРОЯТНО СЕ ПРИКРИВА КАТО МАЙОР ОТ ГРУ В ОБЕДИНЕНИЯ ЩАБ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ В МОСКВА. ПРЕДИШНИ ИЗВЕСТНИ ПОСТОВЕ В ЦЕНТЪРА ЗА ОПЕРАТИВНО ПЛАНИРАНЕ В МОСКВА И В ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ (ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ) В ЯСЕНЕВО.

Рот подсвирна, когато компютърът свърши с изписването на информацията за Орлов и го изключи. Това, което каза гласът по телефона, имаше смисъл. Трето управление на КГБ имаше за задача да следи за лоялността на въоръжените сили. От една страна, офицерите от армията негодуваха срещу него, но от друга властите го толерираха. Служителите на този отдел проникваха във въоръжените сили дегизирани като офицери от военното разузнаване. Това обясняваше тяхната възможност да бъдат навсякъде и да задават въпроси, държейки под наблюдение всички. Ако Орлов действително се е представял като майор от ГРУ към Обединения щаб за планиране на съветското министерство на отбраната, той трябваше да представлява подвижна енциклопедия. Имаше значение и неговото присъствие в групата съветски офицери, поканени в резултат на скорошно споразумение между НАТО и Варшавския договор да наблюдават британските военни маневри в равнината Солзбъри.

Погледна часовника си. Седем и четиринадесет. Никакво време, за да позвъни до Ленгли. Само шестдесет секунди, за да вземе решение. Твърде рисковано. Кажи му да се върне обратно в казармата, да се прибере тихо в своята стая и да приеме от британския ординарец дежурната чаша чай. След това обратно към Хийтроу и Москва. Опитай се да го убедиш да избяга от групата по време на престоя в Хийтроу, за да имаш време да се свържеш с Калвин Бейли във Вашингтон. Телефонът иззвъня.

— Мистър Рот, пред телефонната кабина има автобус. Първият за тази сутрин. Мисля, че ще качи цивилния обслужващ персонал на Тидуъртските казарми. Мога да се върна с тях точно на време, ако трябва да…

Рот пое дълбоко въздух. Може да платиш с кариерата си за това, помисли