си.
— О’кей, полковник Орлов, ще ви вземем. Ще се свържа с моите британски колеги — до тридесет минути ще бъдете в безопасност…
— Не. — Гласът бе рязък, нетърпящ противоречие. — Ще дойда единствено при американците. Искам незабавно да ме отведете оттук в Америка. Такава е сделката, мистър Рот. Няма да приема други условия.
— Вижте сега, полковник…
— Не, мистър Рот. Искам вие сам да ме вземете. До два часа. Ще чакам пред Андоверската гара. След това ще ме отведете до военната база на Съединените щати в Апър Хейфорд. Ще ми осигурите транспорт до Америка. Това е единствената сделка, на която ще се съглася.
— Добре, полковник. Ще стане това, което желаете. Тръгвам незабавно.
Трябваха му десет минути, за да си сложи някакви дрехи, да грабне паспорта, служебната карта от ЦРУ, малко пари и ключовете на колата и да се спусне по стълбите към гаража.
Петнадесет минути след като бе затворил телефона, той си проправи път през Парк Лейн и зави надясно към Марбъл Арч и Бейзуотър роуд, предпочитайки този маршрут пред блъсканицата по Найтсбридж и Кенсингтън.
Премина край Хийтроу преди осем часа и зави на юг по М–25, а после пое на югозапад по М–3, който го свърза с А–303, водещ към Андовер. Влезе на площада пред гарата в девет и десет. Една след друга колите минаваха оттам, за да оставят пътниците и да потеглят незабавно. Пътниците от своя страна забързано се отправяха към гарата. Само някакъв мъж стоеше неподвижно облегнат на една стена, облечен с вълнен костюм, сиви панталони и маратонки. В ръцете си държеше сутрешен вестник. Рот се приближи до него.
— Мисля, че вие сте човекът, с когото трябва да се срещна — каза той тихо.
Мъжът вдигна поглед от вестника. Имаше спокойни сиви очи и сурово лице, по което можеше да се съди, че е на около четиридесет и пет години.
— Това зависи от вашите документи за самоличност — каза той. Гласът бе същият като този по телефона.
Рот му подаде служебната си карта. Орлов я разгледа и кимна. Рот посочи към своята кола, която стоеше със запален двигател и пречеше на няколко други зад нея да преминат. Орлов се огледа около себе си, като че ли искаше да се сбогува с един свят, който познаваше. Без да каже дума, той влезе в колата.
Рот се бе обадил на дежурния офицер в посолството да предупреди в Апър Хейфорд, че ще пристигне с един гост. Близо два часа му трябваха, за да прекоси разстоянието до военната база. Спря колата точно пред офиса на командира. Оттам проведе два телефонни разговора с Вашингтон, след което Ленгли уреди въпроса с Пентагона и командирът на базата получи необходимите инструкции. Военният самолет, който излетя в три часа следобед на същия ден от Апър Хейфорд за военновъздушната база Андрюс, Мериленд, имаше на борда двама непредвидени пътници.
Пет часа преди това новината за изчезването на руския офицер загря телефонните връзки между Тидуърт и Лондон. Много преди излитането на самолета започна да набира скорост най-внушителният скандал, в който бяха намесени британската армия, министерството на отбраната, Службата за сигурност и руското посолство.
Съветската група се събра за закуска около осем часа в офицерската столова. Дотогава офицерите бъбриха спокойно със своите британски колеги. До осем и двадесет те наброяваха шестнадесет души. Отсъствието на майор Кученко бе забелязано, но без чувство за безпокойство. Около десет минути преди девет часа шестнадесетте руснаци се събраха със своя багаж в главното фоайе и отново забелязаха отсъствието на майор Кученко. Един камериер бе изпратен до неговата стая, за да го помоли да побърза. Автобусът стоеше в очакване пред вратата.
Камериерът се върна с новината, че стаята на майора е празна, но личните му принадлежности се намират все още в нея. Делегация от двама британски офицери и двама руснаци се качи горе, за да го потърси. Те установиха, че някой е спал в леглото, хавлията за баня е мокра и всичките дрехи на Кученко очевидно са налице, навеждайки на мисълта, че трябва да е някъде наблизо. Погледнаха в общата баня на коридора (само двамата руски генерали имаха баня в стаите си), но не можаха да го открият там. Провериха и в тоалетните, но и те бяха празни. Лицата на двамата руснаци, единият от които бе полковник от ГРУ, загубиха всяка следа от сърдечност.
Британците също започнаха да се тревожат. Цялата сграда бе претърсена, без това да доведе до някакъв резултат. Един капитан от разузнаването излезе, за да говори с невидимите филери от службата за сигурност. Те бяха отбелязали, че двама офицери в спортни облекла са излезли да бягат сутринта, но само един от тях се е върнал. Веднага се свързаха с караулното на главния портал. Техният дневник показваше, че само полковник Арбътнот е излизал от казармата, след което се е върнал.
За да се внесе някаква яснота в противоречивите показания, извикаха ефрейтора на охраната, вдигайки го от леглото. Той спомена за двойното напускане на полковник Арбътнот, който категорично отрече при разпита да е излизал два пъти през портала. Претърсиха неговата стая и откриха, че липсва белият му спортен костюм, плюс сако, риза, вратовръзка, панталони. Капитанът от разузнаването, притеснен от резултатите, докладва шепнешком на старшия британски генерал, който с мрачно лице покани в своя офис водача на руската група.
Руският генерал излезе оттам пребледнял от гняв и поиска незабавно служебна кола, за да го откара до посолството в Лондон. Мълвата се разнесе сред останалите руснаци и те започнаха да се държат студено и неприветливо. Беше станало десет часа. Скандалът набираше скорост.
Британският генерал се върна с шефа на Генералния щаб в Лондон и му докладва за възникналата ситуация. Друг доклад бе направен от старшия на групата филери до неговите началници в щаб-квартирата на Службата за сигурност, намираща се на Кързън стрийт, Лондон. Те от своя страна известиха за случилото се заместник-директора на службата, който веднага заподозря в това ръката на ОБОР — приятелския акроним, с който Службата за сигурност понякога споменаваше Интелиджънс сървис. ОБОР означаваше съкратено: Онези Боклуци Оттатък Реката.
На юг от Темза, в Сенчъри Хаус, Тимъти Едуардс получи запитване по телефона от Кързън стрийт, но отрече СИС да има пръст в тази работа. Когато сложи обратно телефонната слушалка, той натисна един звънец на бюрото и излая:
— Бихте ли казали на Сам Маккрийди да се качи веднага тук?
Руският генерал заедно с полковника от ГРУ, който го придружаваше, стоя до обяд в съветското посолство на Кенсингтън Палас Гардънс насаме с военния аташе, който се представяше за генерал-майор от пехотата, но в действителност имаше същия ранг в ГРУ. Никой от тримата не знаеше, че майор Кученко е всъщност полковник Орлов от КГБ — информация, достъпна за твърде малко висши офицери от Обединения щаб за планиране в Москва. Всъщност и тримата мъже щяха да приемат този факт с облекчение: малко са нещата, които създават такова удоволствие на руските военни, както унижаването на КГБ. В Лондон те си мислеха, че са изпуснали майор от ГРУ и очакваха с дълбоко безпокойство реакцията на Москва.
Подслушвателната станция в Челтнъм докладва за внезапно френетично нарастване на радиосъобщенията между Москва и съветското посолство, кодирани както с дипломатическия, така и с военния шифър.
По време на обяда съветският посланик Леонид Замятин отправи енергичен протест пред британското министерство на външните работи, обвинявайки англичаните в отвличане на майор Кученко и изиска незабавна среща с него. Протестът отскочи обратно от Форин офис към всички разузнавателни агенции, които като един вдигаха чистите си ръце и отговаряха:
Много преди това гневът на руснаците започна да се съпровожда от все по-нарастващата обърканост сред британците. Изчезването на Кученко (все още го наричаха така) бе най-малкото странно. Изменниците не бягаха просто за да изпият бира в някой бар; те се отправяха обикновено към предварително подготвено убежище. Ако Кученко бе офейкал в полицейски участък — имаше такива случаи — уилтшайрската полиция щеше да уведоми незабавно Лондон. При условие, че всички британски служби отричаха своето участие в аферата, оставаше възможността да са замесени останалите агенции, намиращи се на британска земя.
Бил Карвър, шефът на лондонския филиал на ЦРУ, се намираше в скандално положение. Рот се бе
