Той е подставено лице, агент, който ще ви дезинформира. И е много добре подготвен за своята мисия.
Сега това, помисли си Маккрийди, ще ни създаде големи главоболия.
3.
Тимъти Едуардс слушаше внимателно. Изложението и оценките на Маккрийди продължиха тридесет минути. Когато завърши, Едуардс попита спокойно:
— И си съвсем сигурен, че вярваш на Кийпсейк?
Маккрийди бе очаквал този въпрос. Въпреки че Кийпсейк работеше за британците от четири години след онази първа среща с офицер от СИС в Дания, когато предложи услугите си като агент, това бе свят на сенки и подозрения. Винаги съществуваше възможността, колкото и малка да бе тя, Кийпсейк да е двоен агент, все още истински лоялен към Москва. Точно с това можеше да е свързано неговото обвинение към Орлов.
— Минаха вече четири години — каза Маккрийди. — В продължение на четири години информацията на Кийпсейк бе проверявана по всички възможни канали. Тя е достоверна.
— Да, без съмнение — съгласи се Едуардс някак успокоен. — За съжаление, ако само една дума от това отиде при нашите братовчеди, те ще кажат точно обратното — че нашият човек лъже, а техният казва истината. Проблемът е, че Ленгли е очарован от този Орлов.
— Не мисля, че трябва да им се казва за Кийпсейк — възрази Маккрийди. Той се грижеше твърде много за сигурността на руснака в посолството в Кенсингтън Палас Гардънс. — Освен това Кийпсейк чувства, че времето му може би свършва. Той инстинктивно усеща, че в Москва са възникнали подозрения за изтичане на информация. Ако се убедят в това, ще бъде само въпрос на време преди да се насочат към своята резидентура в Лондон. Когато Кийпсейк окончателно излезе от играта, тогава можем да изясним нещата с братовчедите. В този момент може да се окаже много опасно да разширяваме кръга от хора, които знаят за него.
Едуардс взе своето решение.
— Съгласен съм с това, Сам. Но искам да се консултирам с шефа по този въпрос. Тази сутрин той е горе в кабинета. Ще говоря с него по-късно. Остани на разположение.
През обедния час, който Едуардс прекара със своя шеф в неговия офис, намиращ се на най-горния етаж, един военен вариант на Груман Гълфстрийм III се приземи във военновъздушната база на САЩ Алкънбъри, разположена малко по на север от пазарния център Хънтингтън в графство Кембриджшир. Той бе излетял в полунощ от военновъздушната база на Националната гвардия край Трентън, Ню Джърси, с пътници, пристигнали от Кентъки и качени на борда под прикритието на мрака, далеч от помещенията на базата.
Калвин Бейли бе направил добър избор с Алкънбъри. В базата се намираше 527-и ескадрон на Военновъздушните сили на САЩ, чиито пилоти летят на изтребители F–5. Наричат ги Агресорите, защото F–5 имат конфигурация подобна на руските Миг–29 и по време на военновъздушни учения Агресорите играят ролята на атакуващи съветски изтребители срещу бойните самолети на своите британски и американски колеги. Те изучават и са експерти по всички съветски тактики за водене на въздушния бой и се толкова вживяват в своята роля, че приказват помежду си на руски, когато са във въздуха. Техните оръжия и ракети могат така да се приспособят, че да отбелязват само електронни попадения и пропуски, но останалото — отличителни знаци, бойни униформи, маневри във въздуха и жаргон — е неподправено руско.
Когато Рот, Орлов, Крол и останалите слязоха от Грумана, те бяха екипирани в бойните униформи на Агресорите. Преминаха незабелязани и скоро бяха настанени в предназначена за тях едноетажна сграда, разположена настрана от другите и обзаведена с жилищни помещения, кухня, зали за съвещания и една, снабдена с електронна апаратура стая, в която щяха да разпитват Орлов. Рот се консултира с командира на базата и бе решено да се позволи на британски екип достъп до базата на следващата сутрин. След това, до известна степен заточена, американската група се оттегли за малко сън.
Телефонът на Маккрийди звънна в три часа следобед и Едуардс го повика отново при себе си.
— Предложенията са приети и съгласувани — осведоми го Едуардс. — Ние поддържаме нашата преценка, че Кийпсейк казва истината, а американците имат от своя страна дезинформиращ агент. По тази причина, проблемът е, че за каквото и да се намира тук Орлов, ние все още не знаем. Изглежда, че за момента той дава ценна информация, което прави малко вероятно нашите братовчеди да ни повярват, още повече, че шефът се съгласи да не разкриваме съществуването, а още по-малко самоличността на Кийпсейк. И така, как предлагаш да процедираме?
— Нека да поговоря с него — каза Маккрийди. — Имаме право на среща. Можем да задаваме въпроси. Джо Рот отговаря за него, а аз познавам Джо. Той не е глупак. Може би мога да притисна Орлов, здраво да го притисна, преди Рот да извика:
— Добре — каза Едуардс. — Заеми се с това.
Каза го така, сякаш бе негово собствено решение, негова собствена проява на великодушие. В действителност обядът му с шефа, който щеше да се оттегли в края на годината от своя пост, протече твърде трудно.
Амбициозният помощник-шеф, който се гордееше със своите превъзходни лични връзки с ЦРУ, предполагаше, че един ден одобрението на Ленгли за неговата кандидатура можеше да бъде полезно за назначаването му за шеф на СИС.
По време на обяда Едуардс предложи един много по-малко опитен, но не толкова неудобен следовател като Сам Маккрийди да се занимае с неудобния въпрос, свързан с разобличаването от страна на Кийпсейк на новото съкровище на ЦРУ.
Неговото предложение бе отхвърлено. Сър Кристофър, бивш редови разузнавач, настоя Измамника, когото сам бе назначил, да се заеме с разпита на Орлов.
Маккрийди потегли рано на следващата сутрин с кола за Алкънбъри. Шофираше Денис Гоунт. Едуардс уреди молбата на Маккрийди Гоунт също да присъства на разпита с руснака. На задната седалка на колата седеше една дама от MI–5. Службата за сигурност настойчиво поиска също да има свой представител на срещите с руснака, тъй като специфичната поредица от въпроси щеше да засегне съветските агенти, работещи срещу Британия на нейна територия, а именно с тях се занимаваше MI–5.
Алис Далтри бе в началото на тридесетте си години, хубава и много умна. Тя все още изглеждаше обхваната от страхопочитание към Маккрийди. В техния непроницаем, затворен свят, въпреки принципа за ограничаване на информацията, бяха изтекли някои сведения за случая с Панкратин от предишната година.
Колата бе снабдена със специален телефон. Приличащ на обикновените автомобилни телефони, само малко по-голям, той можеше да се превключва в шифрован режим за осъществяване на връзки с Лондон. Можеха да възникнат въпроси по време на разговора с Орлов, които да се нуждаят от съгласуване с Лондон.
През по-голямата част от пътуването Маккрийди седеше тихо, гледайки през предния прозорец сменящите се картини на провинциалната природа в ранната лятна утрин, наслаждавайки се отново на красотата на Англия в края на пролетта.
Припомни си разговора с Кийпсейк. Според руснака, преди години в Лондон той е бил свързан странично с първите етапи от подготовката на заблуждаваща операция, чието последно осъществяване може би бе свързано с Орлов. Била наречена с кодовото име
Иронично наименование, помисли си Маккрийди, един намек за черния хумор на КГБ. Почти със сигурност не бе свързано с броценосеца Потемкин, нито с името на маршал Потемкин, а с Потемкинските села.
Преди години императрица Екатерина Велика, най-безжалостната диктаторка, изтърпяна от многострадална Русия, посетила новозавладения Крим. Ужасен от възможността тя да види треперещите от студ хора в техните бараки, нейният главен министър Потемкин изпратил дърводелци, мазачи и художници да издигнат и да нарисуват красиви фасади на спретнати, солидни къщи, с усмихнати и махащи за поздрав
