да споделим информацията на Минстрел. Това е всичко.
Маккрийди гледаше унесено развълнуваните полета с младо жито оттатък оградата на базата.
— И колко мислиш, че наистина струва тази информация, Джо?
— Много. Точно както той каза, разположение на съветските военни бази, ниво на въоръжение, планове…
— Които всички могат да бъдат променени — измърмори Сам, — твърде бързо и лесно. При условие, че знаят какво той ви издава.
— А Афганистан? — каза Рот.
Маккрийди се смълча. Не можеше да сподели със своя колега от ЦРУ това, което Кийпсейк му бе казал в кафенето двадесет и четири часа по-рано, но можеше отново да чуе в себе си шепнещия глас:
— А мрежите от агенти в Южна Америка — настоя Рот. — Дяволите да го вземат, Мексико, Чили и Перу са във възторг. Те заловиха голям брой съветски агенти.
— Всички наети сред местните — процеди Маккрийди. — Нито един етнически руснак между тях. Изморени и изоставени групички, алчни агенти, информатори от ниско равнище. Подлежащи на отстраняване.
Рот го гледаше сурово.
— Господи — пое той въздух, — мислиш, че той е фалшив, нали? Мислиш, че е двоен агент. Откъде получи тази информация, Сам? Имаш ли някой източник, някой
— Не — отряза категорично Маккрийди. Той не искаше да заблуждава Рот, но заповедите си бяха заповеди. Всъщност ЦРУ винаги бе получавало цялата информация на Кийпсейк, но прикрита и приписана на седем различни източника.
— Искам само да го притисна здраво. Мисля, че той крие нещо. Ти не си глупак, Джо. Вярвам, че дълбоко в себе си си останал със същото впечатление.
Тази стрела улучи целта. Дълбоко в себе си Рот все още мислеше същото. Той кимна.
— Добре. Ще му извадим душата. В края на краищата не е дошъл тук на почивка. А и той е жилав. Да се връщаме.
Те започнаха разпита отново в дванадесет без петнадесет. Маккрийди се върна на въпроса за съветските агенти в Британия.
— Един вече ви дадох — каза Орлов. — Ако можете да го откриете. Човекът, когото наричаха агент Юно. Оня, който внасяше парите си в Мидландската банка в Кройдън.
— Издирихме го — каза Маккрийди спокойно. — Неговото име е или по-скоро беше Антъни Милтън- Райс.
— Ето че не съм ви подвел — каза Орлов.
— Какво имаш предвид с това…
— Той е мъртъв.
— Не знаех — каза Орлов. — Минали са няколко години.
— Това е още един от моите проблеми — изгледа го тъжно Маккрийди. — Той не е умрял преди няколко години. Умря вчера сутринта. Убит, ликвидиран, точно един час преди да започнем наблюдението над него.
Всички замълчаха слисани. След това Рот отново се изправи на крака с оскърбен вид. Намериха се вън от сградата след две минути.
— На какво по дяволите мислиш, че си играеш. Сам? — кресна той. — Можеше да ми го кажеш.
— Исках да видя реакцията на Орлов — каза Сам, без да увърта. — Мислех си, че ако ти спомена, можеш сам да съобщиш новината. Видя ли неговата реакция?
— Не, аз гледах към тебе.
— Нямаше никаква такава — каза Маккрийди. — Мислех си, че той ще се смае. Дори ще се разтревожи. Имайки предвид заключенията, които могат да се направят.
— Нервите му са от стомана — каза Рот. — Той е абсолютен професионалист. Ако не иска да покаже нещо, не го показва. Между другото, това истина ли е? Човекът мъртъв ли е? Или беше номер?
— О, той е мъртъв, Джо. Убит с нож от банда тийнейджъри на път към службата си. По време на грабеж. Което ни създава проблем, нали?
— Информацията би могла да е изтекла при вас.
— Няма за кога. Иска се време, за да се организира подобно убийство. Ние успяхме да идентифицираме мъжа преди две вечери, след двадесет и четири часа детективско разследване. Убиха го вчера сутринта. Прекалено бързо. Кажи ми, как процедирате със сведенията на Минстрел?
— Най-напред ги предаваме на Калвин Бейли, директно, на ръка. След това ги получават анализаторите. След това клиентите.
— Кога Орлов си спомни за шпионина в нашето Министерство на отбраната?
Рот го информира.
— Пет дена — замислено процеди Маккрийди. — Преди да стигне до нас. Време достатъчно…
— Спри за момент… — протестира Рот.
— Което ни дава три възможности — продължи Маккрийди. — Или това е необикновено съвпадение, а в нашата професия не можем да си позволяваме да вярваме в повечето от тях, или някой между теб и оператора на телетайпа е издал информацията. Или е било обмислено предварително. Имам предвид, убийството е било подготвено за определен час в точно определен ден. Известен брой часове преди това Орлов има внезапно проясняване на паметта. Преди добрите момчета да започнат да действат заедно, разкритият агент е мъртъв.
— Не вярвам да имаме предател в Управлението — тросна се Рот, — а и не вярвам, че Орлов ни заблуждава.
— Тогава защо той не излиза чист? Хайде да се върнем при него — предложи Сам спокойно.
Когато се върнаха, Орлов изглеждаше сломен. Новината, че британският агент, разкрит от него, е бил ликвидиран точно навреме, го бе разстроила. С промяна на тона, Маккрийди започна да говори много тихо.
— Полковник Орлов, вие сте чужденец в тази страна. Безпокоите се за вашето бъдеще. Ето защо желаете да укриете определена информация, за застраховка. Ние разбираме това. Щях да направя същото, ако се намирах в Москва. Всички се нуждаем от застраховка. Но Джо тук ме информира, че вашето положение сега в Управлението е така непоклатимо, че повече не се нуждаете от нея. Кажете, има ли някои други действителни имена, които можете да ни предложите?
В стаята настъпи абсолютна тишина. Орлов кимна бавно. Всички въздъхнаха с облекчение.
— Питър — започна да го увещава Рот, — сега е времето да ги извадиш на бял свят.
— Ремиантс — каза Пьотр Орлов, — Генади Ремиантс.
Раздразнението на Рот бе почти видимо.
— Знаем за Ремиантс — каза той. Вдигна поглед към Маккрийди. — Представител на Аерофлот във Вашингтон. Това е неговото прикритие. ФБР попадна на него и го вербува преди две години. Оттогава работи непрекъснато за нас.
