Ленгли.
— Калвин?
— Да.
— Неговата реакция?
— Той бе оскърбен от твоето отношение.
— Колко възпитано се изразяваш — ухили се Маккрийди. — Обзалагам се, че е използвал няколко интересни старинни англосаксонски думи за мене.
— О’кей, използва ги. Не е доволен. Смята, че сме ви предоставили щедро възможността за достъп до Минстрел. Имам поръчение. Становището на Ленгли е следното: ние сложихме ръка на Минстрел и в Москва са извън себе си от ярост. Опитват се да дискредитират Минстрел, подхранвайки умело Лондон с информация, че Минстрел в действителност е подставено лице. Такова е становището на Ленгли. Съжалявам, Сам, но този път не си прав. Орлов казва истината.
— Джо, тук не работят пълни глупаци. Ние няма да се подведем от някаква закъсняла дезинформация, за което намекваш. Ако имаме определени сведения, източникът на които не можем да разкрием, те трябва да са дошли преди бягството на Орлов.
Рот остави чашата кафе и се вторачи в Маккрийди с отворена уста. Извъртанията не го бяха заблудили нито за минута.
— Господи, Сам, вие имате агент някъде в Москва. За Бога, изяснете това с нас.
— Не мога — каза Сам — и няма да го направим в никакъв случай. Ако имаме някой в Москва, не бихме ви споменали за това.
Строго погледнато, той дори не лъжеше.
— Тогава съжалявам, Сам, но Орлов остава. Неговата информация е добра. Нашето мнение е, че вашият човек — този, дето не съществува — лъже. Не ние, а вие сте тези, които са така ужасно подведени. Това е официално. Орлов се справи с три полиграфни теста, за Бога. Това е достатъчно доказателство.
В отговор Маккрийди извади лист хартия от вътрешния си джоб и го сложи пред Рот. На него пишеше:
Рот изсумтя и хвърли обратно листа.
— Някакъв глупав академик, който няма представа от работата в Ленгли — каза той.
— В действителност — рече кротко Маккрийди, — казано е от Ричард Хелмс преди две години.
Ричард Хелмс беше легендарен директор на ЦРУ. Рот изглеждаше поразен.
Маккрийди се изправи.
— Джо, едно нещо, за което Москва винаги е мечтала, е да насъска британците и янките един срещу друг. Точно към това отиваме, а Орлов е в страната само от четиридесет и осем часа. Помисли си за това.
Във Вашингтон директорът на ЦРУ се споразумя с ФБР, че за да се разбере дали има истина в твърдението на Орлов относно Ремиантс, единственият начин е да го заловят. Планирането на операцията се проведе в деня, в който Маккрийди и Рот закусиха заедно, а арестът бе определен за същата вечер, когато Ремиантс напусне офиса на Аерофлот в търговската част на Вашингтон, около пет часа местно време.
Руснакът се появи от сградата малко след пет и тръгна надолу по улицата, преди да пресече една алея до мястото, където бе оставил колата си.
Офисите на Аерофлот бяха под наблюдение и Ремиантс не забеляза шестимата агенти от ФБР, всички въоръжени, които го следваха, докато той прекосяваше пешеходната алея. Агентите възнамеряваха да го арестуват в момента, в който влиза в колата. Щяха да го направят бързо и дискретно. Никой нямаше да забележи.
От алеята се разклоняваха поредица от пътеки между занемарени и осеяни с боклуци тревни площи, а на нея бяха разположени пейки, предназначени за порядъчните граждани на Вашингтон, които можеха да поседят там на слънце или да обядват със своите пакетирани сандвичи. Основателите на града не бяха предвидили, че малкият парк ще се превърне в място за срещи между пласьори на наркотици и техните клиенти. На една от пейките, докато Ремиантс пресичаше алеята, запътил се към паркинга, един тъмнокож и един кубинец уговаряха някаква сделка. Всеки от търговците се охраняваше от мъже, намиращи се наблизо.
Престрелката бе провокирана от внезапен гневен възглас на кубинеца, който се изправи и извади нож. Един от бодигардовете на чернокожия измъкна пистолет и го застреля. Най-малко осем души от двете банди извадиха оръжие и започнаха да стрелят по противната страна. Няколко случайни граждани, намиращи се наблизо, нададоха изплашени викове и се разбягаха. Агентите на ЦРУ, зашеметени за секунда от неочакваността на престрелката, реагираха както бяха обучавани в Куантико — скочиха на земята, претърколиха се и измъкнаха своето оръжие.
Ремиантс получи един куршум в тила и рухна по лице. Неговият убиец бе застрелян незабавно от един от агентите на ФБР. Двете банди чернокожите и кубинците, се разпръснаха в различни посоки. Цялата престрелка продължи седем секунди и след нея останаха двама мъртви — един кубинец и руснакът, убити при кръстосания огън.
Начинът, по който американците процедират, зависи твърде много от техническите средства. Понякога те биват критикувани за това, но никой не може да отрече резултатите, когато техническите средства се използват ефикасно.
Двамата мъртъвци бяха занесени в най-близката морга, където ФБР пое в свои ръце нещата. Пистолетът, използван от кубинеца, замина за анализ, но не наведе на никаква улика. Той бе един невъзможен за проследяване Чех стар, вероятно внесен от Централна или Южна Америка. Отпечатъците от пръстите на кубинеца дадоха по-добър резултат. Той бе идентифициран като Гонзало Апио и имаше вече досие във ФБР. Проверката с помощта на компютър бързо разкри, че е познат също на Агенцията за борба срещу търговията с наркотици, както и на столичния полицейски отдел, отговарящ за Маями.
Беше известен като търговец на наркотици, уреждащ тайни сделки за продажбата им. В по-раншния си окаян живот, той бе един от Мариелитосите — онези кубинци, освободени така щедро от Кастро, когато той изпрати от пристанището Мариел за Флорида всички криминални престъпници, хомосексуалисти, психопати и дегенерирали типове, задръстващи неговите затвори и приюти, а Америка бе подмамена да ги приеме.
Единственият недоказан, но подозиран от ФБР факт относно Апио бе, че той е наемен убиец на ДГИ — управляваната от КГБ Кубинска тайна полиция. Данните се базираха на предполагаемото участие на Апио в убийството на двама известни с ефективната си пропаганда срещу Кастро радиоговорители, работещи в Маями.
ФБР изпрати досието на Ленгли, където то причини дълбоко безпокойство. Самият заместник-директор по операциите Франк Райт се свърза директно с Рот в Лондон, без да уведомява Бейли.
— Трябва да разберем, Джо. Незабавно. Ако има някаква причина за британската сдържаност относно Минстрел, трябва да я научим. Никаква милост, Джо. Детектор на лъжата и всичко останало. Надигни се там, Джо, и открий защо нещата продължават да вървят по крив път.
Преди да отпътува за Алкънбъри, Рот се видя отново със Сам Маккрийди. Срещата не протече весело. Той беше язвителен и ядосан.
— Сам, ако наистина знаеш нещо, трябва да го споделиш с мене. Ще те държа отговорен, ако сме направили голяма грешка тук, защото ти не искаш да ни сътрудничиш. Ние ти сътрудничехме. Изясни сега с какво разполагаш.
Маккрийди се вгледа в своя приятел с безизразно лице. Той бе играл твърде много покер, за да даде
