Измамникът

А ние ще чакаме.

Знаеше, че Маккрийди, под прикритието на експерт към британското външно министерство, носеше дипломатически паспорт.

— Оставете го да си отиде — каза той. — Наблюдавайте да не осъществи бърз контакт с някого в сградата на летището. След това го проследете в чакалнята и внимавайте за него, докато не влезе в самолета.

По-късно генералът щеше да разгледа телефонографските снимки, да изиска по-силен микроскоп, да ги погледне отново и да се изправи с почервеняло от гняв лице, крясвайки:

— Глупави дръвници, това не е Маккрийди.

В осем и десет същата сутрин един ягуар, каран от Бари Мартинс, шефът на СИС в Москва, напусна посолството и потегли спокойно към стария квартал Арбат, известен с тесните улици и елегантните къщи край тях, притежавани преди много години от отдавна забравени проспериращи търговци. Зад колата се залепи един Москвич, но това си беше просто по установения ред. Британците наричат тези агенти на КГБ, които ги следват навсякъде из Москва, изпълнявайки една от най-скучните дейности в живота, с името втори отбор. Ягуарът се движеше безцелно из Арбат, а неговият водач отбиваше от време на време край бордюра, за да погледне в картата на града.

В осем и двадесет един мерцедес лимузина напусна посолството. Зад кормилото, със синьо яке и кепе на главата, седеше един от шофьорите на посолството. Никой не погледна към задната седалка и по този начин никой не видя другата фигура, свита ниско долу на пода, покрита отгоре с одеяло. Още един Москвич потегли зад колата.

Навлизайки в Арбат, мерцедесът премина край паркиралия ягуар. В този момент Мартинс, все още преглеждайки картата на града, взе своето решение и зави от бордюра, вмествайки се между мерцедеса и следващия го Москвич. Конвоят сега се състоеше от мерцедес, ягуар и два москвича, подредени един след друг.

Мерцедесът навлезе в тясна, еднопосочна улица, следван от ягуара, чийто двигател изведнъж се повреди, кихна, изпусна черен дим от ауспуха и колата залитна към средата на улицата, след което спря. Двата москвича се струпаха зад нея и от тях заизскачаха агентите на КГБ. Мартинс освободи отвътре капака на двигателя, излезе навън и го повдигна. Незабавно бе заобиколен от протестиращи мъже в кожени якета.

Мерцедесът изчезна надолу по улицата и сви на следващия ъгъл. Развеселени московчани започнаха да се събират по тесните тротоари, за да чуят как шофьорът на ягуара казва на ръководителя на групата от КГБ:

— Виж сега, добри човече, ако мислиш, че можеш да вдигаш скандал, давай направо.

Нищо не е така забавно за един московчанин, както видът на чекистите, оплескали някоя работа. Един от хората на КГБ влезе отново в своята кола и се обади по радиостанцията.

Напускайки Арбат, Дейвид Торнтън, намиращ се на кормилото на мерцедеса, започна да получава указания от Сам Маккрийди, който се появи изпод одеялото без никаква маскировка.

Двадесет минути по-късно, навлизайки в един самотен път, затулен от дървета в центъра на парка Горки, мерцедесът спря. Маккрийди свали задната табелка с надпис CD, закрепена с лесен за освобождаване клипс, и постави нова табелка, намазана отзад със силно адхезивно лепило, върху британския номер. Торнтън направи същото от предната страна. Маккрийди извади кутията с гримьорските принадлежности на Торнтън от багажника и се качи на задната седалка. Торнтън смени своята тъмносиня фуражка с имащо по-руски вид черно кожено кепе и се върна зад кормилото.

В девет и осемнадесет полковник Николай Городов излезе от своя апартамент на улица Шаболовски и пое пеша към площад Дзержински и щабквартирата на КГБ. Той изглеждаше изпит и бледен; причината за това скоро се появи зад него. Двама мъже излязоха от един вход и без да се крият, тръгнаха подире му.

Той бе изминал двеста ярда, когато един черен мерцедес се приближи към бордюра до него и забави ход. Чу съскането на свалящ се с електрическо задвижване прозорец и един глас каза на английски:

— Добро утро, полковник. Да не би да сте се запътили в моята посока?

Городов спря и загледа втренчено. Ограден като в рамка на мястото на прозореца, скрит с помощта на задните завески от двамата агенти на КГБ, стоеше Сам Маккрийди. Городов бе поразен, но не и тържествуващ.

Това, помисли си Маккрийди, е изражението, което исках да видя.

Городов дойде на себе си и каза достатъчно силно, за да могат копоите на КГБ да чуят:

— Благодаря, другарю, колко сте любезен.

След това влезе в колата, която потегли бързо нататък. Двамата агенти на КГБ се забавиха за три секунди… и загубиха. Причината за тяхното краткотрайно объркване беше, че на табелките на мерцедеса имаше буквите МОС и след тях още две цифри.

Изключително редките МОС табелки могат да се носят само от колите на членовете на Централния комитет и щеше да бъде прекалено самонадеяно обикновени агенти на КГБ да се опитат да спрат или да обезпокоят човек от Централния комитет. Но те записаха номера и незабавно се свързаха със своите шефове с помощта на радиотелефоните, за да съобщят новината.

Мартинс бе направил добре своя избор. Специалният регистрационен номер на мерцедеса принадлежеше на един кандидат-член на Политбюро, който се намираше в Далечния изток, някъде край Хабаровск. Бяха необходими четири часа, за да го открият и да научат, че той има чайка, а не Мерцедес и че колата му е оставена на гараж в Москва. Но тогава бе твърде късно; мерцедесът бе прибран обратно в Британското посолство, а британското знаменце жизнерадостно се развяваше на своя вимпел.

Городов се облегна на седалката, изгорил всички мостове след себе си.

— Ако ти си отколешна съветска къртица, с мене е свършено — отбеляза Маккрийди.

Городов помисли върху това.

— А ако ти си отколешна съветска къртица — отвърна той, — тогава с мене е свършено.

— Защо се върна? — попита Маккрийди.

— Както се оказва, това беше грешка — въздъхна Городов. — Бях ти обещал нещо и разбрах, че не мога да го открия в Лондон. Когато дам дума, аз държа на нея. Тогава от Москва ме повикаха обратно за неотложни консултации. Да не изпълниш заповедта би означавало да избягаш незабавно на Запад. Никакви извинения нямаше да се приемат, в случай че не се върна, а остана в посолството. Мислех си, че бих могъл да си дойда за една седмица, да открия това, от което се нуждаех, и след това да получа разрешение да се върна в Лондон. Едва когато пристигнах тук, разбрах, че е твърде късно. Бях дълбоко заподозрян, апартаментът и канцеларията ми се подслушваха, следяха ме навсякъде, забраниха ми да ходя в Ясенево, ограничиха заниманията ми до с незначителна работа в Московския център. Между другото, имам нещо за теб.

Той отвори коженото си куфарче и подаде на Маккрийди една тънка папка. Вътре имаше пет листа, всеки със снимка и име под него. Под първата снимка пишеше: ДОНАЛД МАКЛИЙН, а под втората ГАЙ БЪРДЖИС. И двамата бяха мъртви и погребани в Москва. Третият лист показваше познатото лице и име на КИМ ФИЛБИ, тогава все още жив в Москва. На четвъртия се виждаха фините, аскетични черти и името на АНТЪНИ БЛЪНТ, изпаднал по него време в немилост в Англия. Маккрийди обърна на петата страница.

Фотографията беше много стара. Тя показваше слаб млад мъж с буйна къдрава коса и големи очила, които му придаваха вид на кукумявка. Под фотографията имаше две думи. ДЖОН КЕЪРНКРОС. Маккрийди се облегна назад и въздъхна.

— По дяволите, самият той.

Знаеше името. Кеърнкрос е бил висш държавен служител по време на войната и след нея, независимо от своята младост. Той е заемал различни длъжности — частен секретар на министъра във военния кабинет лорд Ханкей; в разузнавателната служба на свързочни войски, намираща се на Блетчли парк, в министерството на финансите и в министерството на войната. Беше имал достъп до ядрените секрети в края на четиридесетте години. В началото на петдесетте бе попаднал под подозрение, не бе признал нищо и бе