освободен. Нищо не е могло да се докаже, ето защо бе получил разрешение да продължи работа в Организацията за изхранване и селско стопанство в Рим. От 1986 година се бе уединил във Франция.
— Сам — попита кротко Городов, — къде всъщност отиваме?
— Моят хороскоп — отвърна Маккрийди, — казва, че аз ще пътувам днес на запад. Твоят също.
Торнтън отново паркира сред дърветата на парка Горки, смени мястото си с един от мъжете на задната седалка и се захвана за работа. Другият мъж седна отпред, представяйки се за шофьор. Никой не би посмял да прояви любопитство какво става в лимузината на член на Централния комитет, дори да я забележеше. Старшите партийни ръководители винаги покриваха задното стъкло на своите коли с вътрешни завески, а тези в момента бяха спуснати. Торнтън работеше върху своя клиент — той винаги се отнасяше към онези, които гримираше, като към свои клиенти — използвайки слънчевата светлина, проникваща през завеските.
Най-напред отдолу поставиха една изпълваща фланела, за да направят по-слабата фигура да изглежда по-масивна, като тази на равина Бирнбаум. След това го преоблякоха с бялата риза, черните панталони, вратовръзката и сакото. Торнтън постави пищната бяла брада и мустаци, боядиса косата на клиента в същия цвят и прикрепи белите къдрици на ортодоксалния равин към неговите слепоочия. С прибавянето на черната мека шапка и куфарчето равинът Бирнбаум изглеждаше точно така, както бе пристигнал предния ден. С изключение на това, че бе различен човек. Накрая смениха табелките на колата с тези на британското посолство.
Оставиха равина пред входа на Националния хотел, където той се подкрепи с един обяд, плати в щатски долари и взе такси за летището. Той бе ангажирал място за следобедния полет за Лондон. Билетът му показваше, че това е междинна спирка по пътя за Ню Йорк.
Торнтън върна обратно колата в Британското посолство с другия си клиент, свит под килимчето отзад. Той се залови почти незабавно за работа, разполагайки с идентични рижа перука и мустаци, кремове за основа, колоранти, цветни контактни лещи и зъбна политура. Десет минути по-късно Денис Гоунт, изпитващ топлина и сърбеж под рижата перука, която бе носил целия ден заради КГБ, се върна обратно със своето монтего, а другият мъж потегли за летището с ягуара, каран от истински шофьор. След още един час самият Торнтън, дегизиран като кралския куриер, бе откаран до Шереметиево от Бари Мартинс.
Равинът привлече обичайните любопитни погледи, но неговите документи бяха наред и той премина през формалностите за петнадесет минути, след което отиде в чакалнята. Там седна и започна да чете своя Талмуд, мърморейки от време на време молитви на неразбираем език.
Мъжът с рижите перука и мустак бе почти ескортиран до вратата на чакалнята, толкова многоброен бе екипът на КГБ, опитващ се да не допусне предаването или получаването от негова страна на някое съобщение или пакет.
Последният, който пристигна, бе кралският куриер. Неговото кожено куфарче бе закрепено с верижка към лявата му китка. Този път ценната кутия с принадлежности на Торнтън се намираше вътре — той не се нуждаеше от някой друг да я носи вместо него, тъй като куфарчето му не можеше да се претърсва.
Денис Гоунт остана в посолството. Три дена по-късно той щеше да се измъкне, след като друг агент на СИС, представяйки се за куриер, щеше да пристигне в Москва и да предаде на Гоунт паспорт на същото име, като неговия собствен — Мейсън. Точно в един и същ момент двама души на име Мейсън щяха да преминат през паспортния контрол на различни места в летището, а Бритиш Еъруейз щяха да бъдат инструктирани да чакат на борда на своя самолет двама души на име Мейсън, представящи се за един.
Но следобеда пасажерите за Лондон бяха качени навреме и самолетът на Бритиш Еъруейс напусна съветското въздушно пространство в 17.15. Малко след това равинът се надигна тромаво на крака, отиде до отделението за пушачи и каза на мъжа с рижите перука и мустаци:
— Николай, приятелю, вече си на Запад.
След това поръча шампанско за двамата, както и за кралския куриер. Хитростта бе успяла, защото Маккрийди бе забелязал, че той, Городов и Гоунт имат почти една и съща височина и телосложение.
С печалбата от време, получена от летенето в западна посока, те се приземиха на Хийтроу малко след седем часа. Една група от Сенчъри Хаус, предупредени от Мартинс от Москва, се намираше там, за да ги посрещне. След като напуснаха самолета, те бяха обкръжени и отведени тайно от летището.
Като отстъпка Тимъти Едуардс позволи на Маккрийди да прибере за вечерта Николай Городов в своя собствен апартамент на Абингдън Вилас.
— Съжалявам, полковник, но истинският разпит ще започне утре сутринта. Подготвена е доста удобна къща в провинцията. Няма да ти липсва нищо, уверявам те.
— Благодаря ти. Разбирам — кимна Городов.
Малко след десет часа пристигна Джо Рот, повикан по телефона от Маккрийди. Той видя двама души от СИС да се въртят пред входа и още двама в коридора пред непретенциозния апартамент на Маккрийди, което го изненада.
След като чу звънеца, Маккрийди се появи на вратата, облечен с памучни панталони и пуловер, държащ в ръка чаша с уиски.
— Благодаря ти, че дойде, Джо. Влизай. Има някой, с когото отдавна исках да те срещна. Не можеш да си представиш какво голямо желание имах за това.
Той въведе госта във всекидневната. Мъжът до прозореца се обърна и се усмихна.
— Добър вечер, мистър Рот — каза Городов. — Радвам се най-после да се срещна с вас.
Рот стоеше като парализиран. След това се отпусна тежко на един стол и взе предложеното му от Маккрийди уиски. Городов се настани срещу Рот.
— По-добре ти да му разкажеш — предложи Маккрийди на руснака, — знаеш всичко по-добре от мене.
Руснакът си сипа алкохол, докато обмисляше откъде да започне.
— Планът Потемкин започва преди осем години — заговори бавно. — Първоначалната идея идва от някакъв младши офицер, но генерал Дроздов се залавя лично с делото. То се превръща в негово собствено творение, Целта е да се разобличи старши офицер на ЦРУ като съветски агент, но по толкова убедителен начин и с такова многообразие от несъкрушими доказателства, че никое от тях да не може да се отхвърли.
Дългосрочната цел е била да се посее вражда вътре в Управлението, за да се деморализира персоналът за дълъг период от време и да се съсипят отношенията с британската СИС.
В началото не е имало набелязан за целта офицер, но след като били обсъдени половин дузина кандидати, изборът пада върху Калвин Бейли. Имало е две причини за това. Едната е в известната на КГБ информация, че той не е бил много обичан в ЦРУ, поради личното си поведение. Втората е, че е служил във Виетнам — подходящо място за вербуване.
Това, че Калвин Бейли е бил разкрит като агент на ЦРУ във Виетнам, е чисто рутинна операция. Знаете, че се опитваме да определим самоличността на всички служители от чуждите разузнавателни служби и когато направим това, тяхната работа и израстването в кариерата внимателно се отбелязват. Понякога липсата на повишение предизвиква възмущение, което може да се използва при вербуването. Всъщност това, както знаете, всички го правим.
Също както ЦРУ, КГБ не изхвърля нищо. Всяко късче информация, всеки фрагмент внимателно се прибира и пази. Окончателното решение на Дроздов идва, след като отново проверява материала, изпратен ни от виетнамците след падането на Сайгон през 1975 година. Повечето от вашите документи са били изгорени, но в бъркотията някои са оцелели. В един от тях се споменавало за някой си Нгуен Ван Трок, който работил за американците.
Този документ означавал смъртна присъда за Ван Трок. След като не успели да избягат, той и неговият братовчед били заловени. Братовчедът бил екзекутиран, но Ван Трок, въпреки бруталните инквизиции, бил изпратен накрая в северовиетнамски концентрационен лагер. Именно там го намира все още жив през 1980 година Дроздов. По време на мъченията той признал, че е работил за Калвин Бейли във Виетконг.
Правителството в Ханой дава своето съгласие да окаже съдействие, след което започва подготовката за снимките. Извеждат Ван Трок от лагера, започват да го хранят със силна храна, един ден го обличат в униформата на полковник от Виетнамската разузнавателна служба. Фотографиите го показват как пие чай с
